Предозиран с емоции и развълнуван до краен предел, вчера рано сутринта 30-годишният американец Венци Нелсън си тръгна от града, където е роден и израсъл. Заедно с приятелката си англичанката Ема той замина за София, а в ранния следобед двамата излетяха за Лондон, където им остават още няколко дни почивка, преди да се завърнат на работа на круизния кораб на един от световните лидери в сектора "Карнавал". 
След куп перипетии накрая все пак Венци Нелсън си тръгна щастлив. Защото успя сам да разопакова своя грандиозен подарък - пианото, което той е купил за децата в дома, където самият той е израсъл до осмата си година и откъдето го е осиновило американското семейство Нелсън. Преди 23 години това е бил домът за изоставени дечица "Надежда". Сега там се намира дневният център за деца и младежи с увреждания "Мечо Пух". 
Както "Утро" писа, преди година младият американец се е завърнал за първи път, откакто е осиновен, в родния Русе и се отваря пещерата от спомени. И когато порасналото момче докосва клавишите на пианото в музикалната зала, за да посвири на момичетата и момчетата, някаква струна в сърцето му се изпъва до скъсване. 
Музикалният инструмент е толкова разстроен, че разстройва и Венци Нелсън 
до такава степен, че той решава какъв ще бъде неговият подарък за бившия дом "Надежда". Завърнал се в Щатите, той организира дарителска кампания за събиране на средства за качествено пиано. В крайна сметка самият той и родителите му дават близо 80% от парите. И пианото, купено срещу 6000 долара, поема на път към Русе. Успоредно с него тръгва и Венци - за да поднесе своя подарък и първи да изсвири на него някоя от любимите си мелодии. 
След като пристига в България, се оказва, че въпреки че е заплатил всички необходими в САЩ такси за транспортирането на скъпоценния подарък, от митницата не могат да освободят пратката, преди да се заплатят и изискваните по българските закони такси и данъци. 
Двата дни трескава суетня и опити на педагози, възпитатели и приятели на дневния център да набавят близо 3-те хиляди лева от политици и заможни хора не дават резултат. Решен обаче да изпълни мисията си, завчера 
Венци Нелсън превежда допълнителните 2466 лева по сметката на Агенция "Митници" 
и в четвъртък в 16 часа грамадният сандък с пианото пристига в дневния център "Мечо Пух". 
До късно вечерта разопаковахме инструмента, Венци държеше да се увери, че всеки детайл е на мястото си и че пианото е непокътнато, разказа за "Утро" управителката на дневния център Мария Йорданова. Тя и  нейните колеги уверили Венци, че ако успеят самите те да съберат сумата, която той е платил за освобождаването на дарението, ще му изпратят парите. Все пак, и ние се чувстваме доста неудобно - момчето прави дарение и то за доста голяма сума, а се оказва, че неочаквано за него трябва да добави още едни солидни пари, коментира Йорданова. 
В крайна сметка обаче тези непредвидени натоварващи обстоятелства очевидно не са били в състояние да помрачат настроението на младия американец от български произход. 
Още след раждането си момченцето е било оставено на грижите на екипите в дом "Майка и дете". След като навършва три години, оттам го изписват и то се озовава в дом "Надежда". До осмата си година, когато семейство Нелсън от град Графтън в щата Северна Дакота в Съединените щати осиновява детето. Така 
през 1995 година Венци заминава за Америка
Още в "Надежда" момченцето е давало знаци, че е музикално. Той беше в групичката, които всяка седмица водехме в Музикалното училище на солфеж, припомня си Мария Йорданова, която тогава е била директор на дома. 
В Щатите родителите също забелязват дарбата на Венци и насочват детето си към музикално образование. Така днес той е пианист, който 2008 година работи за круизната компания "Карнавал". Отначало започва като пианист, от 2009 г. става музикален мениджър, като отговаря за изпълненията на живо. Сега отново се връща към свиренето - той е един от соловите изпълнители на кораба, като има своя специална "сцена", определено пространство на лайнера, където звучат само негови изпълнения. Репертоарът му включва около 1500 песни, като сред тях има най-различни жанрове. Възможно е скоро да започна и сам да композирам, скромно се усмихва Венци Нелсън. 
И разказва как когато за първи път се върнал през миналия април, 
не помнел абсолютно нищо от българското си детство
Той не помни и нито дума на български.
Това е своеобразна защитна реакция на детското съзнание, обяснява англицистката Евелина Танова, която помага с превод при много осиновителски процедури като преводач и посредник. Осиновените в чужбина деца се опитват максимално бързо да научат езика на новите си родители - от страх, че ако не успеят да го направят, може да ги върнат обратно в дома. Вероятно затова и Венци не помнел нищо. 
Но в момента, в който дойдох и застанах пред дома, започнах да си спомням, разказва той. "Спомних си входа на дома - със завесата от пластмасови ленти. Влязох вътре, качих се на горния етаж и спомените продължиха: в съзнанието ми възникна стаята, където спяхме, леглото ми, гардеробчето с моите неща, спомних си къде се хранехме. От нашата стая се излизаше на балкона - отвън имаше лози. 
Веднага си спомних болките в стомаха - заради зеленото грозде, което късахме и ядяхме... 
А после слязохме в музикалната стая. При пианото. Тогава спомените отново нахлуха в главата ми. Бях може би шестгодишен, когато поисках да докосна клавишите на пианото. Помня, че не ми разрешиха - не даваха на децата да свирят на пианото. А толкова ми се искаше...". 
Днес той си спомня, че в дома децата постоянно говорели за Америка - знаели, че оттам идвали родителите, които ще ги отведат оттук. Помни и поклащането на главата в знак на съгласие и на отрицание - това "обратно" поклащане донеотдавна беше характерно за българите и дори имаше легенди за произхода му. Без да знае тези легенди, Венци научил, че българското "да" и "не" са необичайни по специфичен начин. 
"Разбрах това, когато майка ми ми предложи да ми купи сладолед - беше още в самото начало в Америка. Тя ме попита дали искам сладолед. И аз поклатих глава: "Да, искам". А тя ме погледна изненадано и каза: "Добре, като не искаш". Трябваше ми време, за да си изясня, че нещо бъркам...", смее се Венци Нелсон. 
Той помни добре и "мисис Йорданова"
Сега вече те си общуват често с нея и във Фейсбук. Особено след първото му идване миналата година. А повод за това идване било друго завръщане. През 2009 г. си дошла да види дома братовчедка на Венци - Йорданка, Данчето, която също е осиновена в САЩ. Семействата на Венци и на Данчето поддържат връзка, които са решили, че техните осиновени деца не бива да губят контактите помежду си. Впрочем, самият Венци има и осиновена сестричка - също от български дом, но от друг град. 
Днес сред най-ценните вещи в кабинета си Мария Йорданова пази касета с изпълнения на Венци Нелсън, която той е изпратил. А завчера на раздяла с русенския американец той получил подаръци от днешните деца и младежи, които посещават дневния център: изрисувана стъклена чаша, грамадна мартеница - да си я сложи на стената вкъщи, мартеници за бащата и майката на Венци.
"Много беше вълнуващо, Венци се разплака. А след това вълненията продължиха - бившата му учителка по музика в дом "Надежда" Валя Иванова прочела във Фейсбук за идването му в Русе и се обади по телефона от София. Двамата се чуха - 
тя плаче по телефона, на него гласът му се къса...
Валя Иванова първа откри дарбата му, сега толкова му се радва", разказа Мария Йорданова. 
След толкова емоции, притеснения и перипетии дали ще дойдеш в България отново - попитала тя на раздяла Венци Нелсън. Разбира се, че ще дойда! - уверил я пианистът. Тогава тя го посъветвала следващия път като реши да тръгне насам, да гледа това да е между 15 и 30 март. Иска ми се той да може да чуе някои от концертите на "Мартенски музикални дни", със сигурност ще му хареса, добави Мария Йорданова. От дома имаме осиновени около 300 деца, а тези като Венци и Данчето са ни най-хубавите осиновявания, децата са и добри, и талантливи, и имат късмет, заключава тя.