Д-р Мирела Минева е родом от Плевен. През 2006 година завършва Медицинския университет в родния си град, след което започва работа като ординатор в Центъра за спешна медицинска помощ в Ловеч. По-късно се прехвърля в тамошната болница и през 2013 година взема специализация по неврология. От месец май миналата година д-р Минева е част от екипа на отделението по неврология в Университетска болница „Медика-Русе“.

- Д-р Минева, неотдавна във филм по телевизията главният герой загуби способността си да различава лица, включително своето собствено в огледалото. Разбрах, че това е рядко заболяване, наречено прозопагнозия. Какво представлява то?
- Прозопагнозия или още слепота за лица, както е познато в медицината, е когнитивно нарушение на способността за разпознаване на познати лица, включително и своето собствено, докато се вглеждате в огледалото. За отбелязване е, че при това заболяване
другите умствени способности и аспекти на обработката на зрителна информация остават непокътнати
Терминът се отнася до състояние, от което следват остри мозъчни увреждания /придобита прозопагнозия/, но съществува и вродена форма на нарушението. Специфичната част от мозъка, която обичайно се свързва с прозопагнозията, позволява на повечето хора да разпознават лица в повече детайли, отколкото сходни по сложност неодушевени предмети. 
- От какво се причинява придобитата прозопагнозия и на какво се дължи вродената?
- Придобита прозопагнозия се причинява от травма в тила, от отравяне с въглероден оксид, получен мозъчен инфаркт, кръвоизлив, енцефалит, от болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер или неоплазма.
Мозъчните лезии в долната окципитална област или предната част на темпоралния кортекс засягат начина, по който хората възприемат лицата. Травма в дясната част на мозъка увеличава възможността за проблеми при разпознаването на познати лица. Подобни нарушения в мозъчната кора водят до развитието на прозопагнозия, но това е много рядко срещано заболяване.
Вторият основен вид -
вродената прозопагнозия, се наблюдава много по-често
Причината за развитието на вродена прозопагнозия не е установена, но изглежда, че страдащите от когнитивното нарушение са с фамилна обремененост. Възможно е хората с вродена прозопагнозия никога да не разберат, че не могат да идентифицират или запомнят лица. Това, което се възприема от останалите като дефицит, за тях представлява нормално ежедневие. В случаите на придобита прозопагнозия вследствие на травма индивидите веднага забелязват загубата на умението да виждат лица.
- Има ли деца с прозопагнозия?
- Да, за съжаление. Децата с прозопагнозия често трудно се сприятеляват, тъй като не могат да разпознават лицата на другите ученици. Страдащите от когнитивното нарушение показват склонност към дружене с хора, които имат лесни за запомняне черти на лицето.
Децата с прозопагнозия може да имат проблеми с различаването на роднините си
героите във филми и следенето на сюжета, както и познати хора в нови и непознати среди. За съжаление, тези трудности много често се възприемат като по-ниски нива на интелигентност или липса на социални умения.
- Съществува ли лечение за заболяването?
- Въпреки че са правени няколко опита за лечение, терапиите не демонстрират реални трайни подобрения сред пациентите с прозопагнозия, които често се научават да ползват стратегии за частично разпознаване, включващи вторични белези като облеклото, походката, цвета на косата, цвета на кожата, формата на тялото и гласа. Тъй като лицето функционира като важна идентифицираща характеристика в паметта, за пациенти с прозопагнозия може да е трудно да следят във времето информацията за хората и да се социализират нормално с другите.
Прозопагнозията обаче се асоциира и с други нарушения, свързани с околните зони на мозъка като лява хемианопсия /загуба на зрението в лявата част на пространството/, ахроматопсия /дефицит във възприемането на цветовете/ и топографска дезориентация /загуба на ориентация в околната среда и трудности при използване на ориентири/.
Най-общо казано,
все още не е открит лек за когнитивното нарушение
Медикаментозното лечение се препоръчва, когато има придружаващи разстройства като депресия и тревожност.
- Дайте примери как живеят болните от прозопагнозия.
- Представете си, че се оглеждате в огледалото, но не можете да опишете чертите на лицето си. Представете си, че трябва да вземете детето си от училище, но единственият начин, по който може да го разпознаете, е чрез гласа или дрехите, с които е облечено. Това са само два примера, отнасящи се за последиците от живот с прозопагнозия. Затова, както казах в началото, прозопагнозията е когнитивно нарушение, което се характеризира с неумението да разпознаете лица, включително своето собствено.
Някои пациенти срещат трудности с разпознаването на животни, разграничаването между предмети
например коли, и ориентирането. Освен неумението да разпознава или запомня лица, човек с прозопагнозия може да има проблеми при идентифицирането на възрастта и пола.
- Как се справят такива хора в живота?
- Някои хора с прозопагнозия използват редица стратегии, за да компенсират неумението си да възприемат лицата на останалите. Благодарение на иновативни техники те успяват да водят сравнително нормален живот. За други обаче когнитивното нарушение може да доведе до проблеми във взаимоотношенията с другите или на работното място.
- По какъв начин се извършва диагностицирането?
- Прозопагнозията може да се диагностицира чрез прилагане на невропсихологични тестове, въпреки че нито един от тях не притежава много висока валидност. Тестът с известните лица е добра отправна точка, но индивидите с асоциативна прозопагнозия
могат да групират подобно изглеждащите лица, но не и да ги идентифицират
Други тестове са за разпознаване на лица на Брентън, за запомняне на лица на Кеймбридж и 20-точков индекс за прозопагнозия. Докато скенер на мозъка може да идентифицира областта, свързана с разпознаването на лицата, този метод може да е полезен само когато се предполага наличието на травма.
- Какво ще посъветвате пациентите с прозопагнозия?
- Хората, страдащи от прозопагнозия, се фокусират върху други признаци, за да установят идентичността на даден човек, като глас, походка, телосложение, прическа, дрехи, бижута, мирис и други. Успешна техника е съставянето на списък, в който е включена идентифицираща информация (например висок ръст, червена коса, сини очи). Запаметяването на специфичните детайли е полезно, когато индивидът с прозопагнозия не може да си спомни лицето. Родител с когнитивното нарушение може да различава децата си по техния ръст, глас и дрехи.  Понякога е най-добре за човек с прозопагнозия просто да уведоми останалите, че среща трудности при възприемането на лицата.