Американският пианист Венци Нелсън пристигна в Русе, за да зарадва момичетата и момчетата в Дневния център за деца и младежи с увреждания „Мечо Пух“ с чисто ново пиано с много екстри. Венци прави жеста за дома, в който самият той е расъл от 3-годишен, докато на 8 години и половина е осиновен от американското семейство Нелсън. Когато миналата пролет дошъл в дома за първи път 22 години след осиновяването си, той седнал да посвири на пианото в музикалната зала. 
Тогава само се натъжи и нищо не каза, но ето че е замислил този жест, каза Мария Йорданова, директор на предишния дом, днес управител на центъра.
Венци организирал дарителска кампания, но в крайна сметка по-голямата част от сумата - 6000 щатски долара, платили той и родителите му. Младият мъж, който е професионален музикант и от 2008 г. свири на американски круизни кораби на компанията „Карнавал“, оформил пратката „от врата до врата“ и заплатил нужните такси. Когато пристигнал в Русе заедно с приятелката си, англичанката Ема, за да й покаже мястото, където е израсъл, станало ясно, че за да се освободи инструментът от софийската митница, трябва да се доплатят още 470 лева митническа такса и 2400 лева ДДС. 
Убеден, че е заплатил всичко необходимо, Венци Нелсън първо провел разговори с Америка, с фирмата, ангажирана с транспорта на пианото. За да разбере, че е заплатил нужното по щатските закони, но това не отменя плащанията в страната-получател. И започнал да мисли варианти как сам да събере допълнителната сума, без която няма как пианото-подарък да се появи в Русе. А младият мъж си е представял как ще посвири на питомците на дневния център на истинско качествено пиано - затова вчера отказваше да мисли как в петък ще си тръгне, без да е видял радостта в детските очи. От екипа на центъра пък се опитаха спешно да потърсят щедри хора, които да помогнат жестът на българското американче да стигне до получателите - засега без резултат.   
А децата вчера го посрещнаха сърдечно, пяха песни и танцуваха рок. Самият Венци, който не говори български, се улови на хорото в музикалната стая и след петия такт вече спазваше перфектно стъпките на правото хоро. Накрая той все пак посвири на старото раздрънкано пиано в залата - с надеждата след дни да може да го направи и на чисто новия инструмент, пропътувал разстоянието от Северна Дакота до Русе.