Датата 9 март ще остане завинаги в българската история. На този ден през 1230 година небето недалеч от река Клокотница и едноименното село се оглася от епичната битка между българската войска, водена от цар Иван Асен II и силите на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
Преди да се извадят мечовете, се трупа много напрежение. Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Надменният нашественик е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.
Но мечтаният триумф бързо се превръща в кошмарно фиаско. В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница, на 10 км западно от днешно Хасково. За да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II нарежда пергамент с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен флаг. В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Иван Асен II заповядва височайшите неканени гости да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен II е почитан и обичан „не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“, пише византийският летописец Георги Акрополит.
Така българският владетел става пример за стратегия, пример за сила и пример за хуманност във времена, в които без колебание по-най-мъчителен начин са убивани хора дори за най-дребни прегрешения.
В чест на голямата победа Иван Асен II заповядва да се изгради една от най-прочутите български църкви -  „Св.Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните й е издълбан надпис, който гласи: „В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин“.
Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор „Банско одуше“, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница. 
Предлагаме ви материала за битката при Клокотница на Дарина Пеева, публикуван в сайта bulgarianhistory.org. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на редакцията.

Българската средновековна история познава много героични битки и сражения, които и до днес са нарицателни за гордост и боен дух. Пример са победите на Симеон Велики при Ахелой или пък на хан Тервел, който отблъсква арабите и с това си спечелва прозвището "Спасителят на Европа". Но има една друга битка, която остава в историята не толкова с проявения кураж и добра стратегия, а с милостта и благородството, рядко срещани на бойното поле.
Битката при Клокотница е една от най-важните в историята на Второто българско царство. Тя се състои на 9 март 1230 г. между силите на Иван Асен II и епирския владетел Теодор Комнин. За личността на Иван Асен се знае предимно от византийски източници. Той е роден около 1190 г., като дълго време прекарва в изгнание. През 1218 г. сяда на престола, отстранявайки чичо си Борил и наследява една отслабена и измъчена от десетилетните войни държава. За разлика от предшествениците си още от самото начало на своето управление 
Иван Асен разбира, че за да водиш добра политика, не е необходимо да проливаш кръв
Може би това се дължи и на факта, че още като дете е свидетел на войни и междуособици, както и на неразумно водената от чичо му политика.
В първите години от царуването си Иван Асен води миролюбива политика, възползвайки се от състоянието на силите на полуострова. Пример за неговата далновидност е бракът му с унгарската принцеса Ана-Мария, чрез който успява да върне под формата на зестра отнетите от унгарците Белгардска и Браничевска области.
През първата половина на XIII век ситуацията на Балканите е особено интересна. Тъй като Византийска империя по това време практически не съществува, а на старите й територии се простира Латинската империя, останалата част от Византия била разпокъсана на три, като най-силно било Епирското деспотство, начело с Теодор Комнин.
Теодор Комнин има славата на амбициозен владетел, жаден да срази латинците и отново да възроди Византийската империя, както и да заеме императорския престол. За да осигури българския неутралитет в кампанията си против латинците, епирският владетел предлага на българския цар мирен договор, който да бъде скрепен с брак между неговия брат деспот Мануил и дъщерята на цар Иван Асен II Мария. От друга страна латинците в бившите територии на византийската империя, които след поражението от българския цар Калоян не успяват да се възстановят напълно, решават на свой ред да преговарят с българите.
Въпреки че за настойник на малолетния латински император Балдуин II без да е оповестено е избран ерусалимският крал Йоан дьо Бриен, 
латинците карат Иван Асен II да смята за възможно лично той да поеме настойничество върху малолетния император
Преговорите стигат до такава фаза, че дори се уговаря брак между дъщерята на Иван Асен Елена и Балдуин.
На достигналите до него слухове епирският деспот реагира с мащабна операция срещу българския цар. Двете армии се сблъскват край хасковското село Клокотница. Според византийския хронист Георги Акропилит "епирският владетел бил дързък и се държал своеволно, като постоянно престъпвал клетвите си..., скъсвайки договорите с Иван Асен II".
Уверен в своята победа Теодор Комнин смята, че българите ще отстъпят още при първото сражение. Подобно е твърдението и на Георги Акрополит, според който "Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Комнин, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, т.е куманите, която не наброявала хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето-писмената клетва на Теодор". Това сведение създава представата, че българският владетел сякаш остава изненадан от неочакваното нападение и не е успява да събере голяма войска.
Според хрониста Никифор Григора Иван Асен "като разбрал, че Теодор Комнин не възнамерявал да остави незасегната българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея, взел за съюзници скити/кумани и влязъл в жестока битка с него". Това сведение ни позволява да разгледаме и друга гледна точка, която представя Иван Асен като 
далновиден владетел, който няма как да не е предвидил съотношението на силите
за да разчита само на куманската си кавалерия.
Има няколко версии за развоя на битката и участието на куманите. Според една от тях българската войска предприема мнимо настъпление, за да принуди епирската армия да я преследва. Така основните сили на нашественика се оказват увлечени в една гора и унищожени, а куманите се появяват в тила на войската на Комнин. Друга версия е, че Иван Асен използва куманите за светкавична атака, така че увлечен в преследването, неприятелят да попадне в предварително устроена засада. Всяка от версиите взема предвид участието и ролята на куманския отряд, отреждайки му по-скоро второстепенна роля, доказвайки тезата, че българският цар е бил добре подготвен за предстоящото нападение, за да разчита само на тях. Въпреки различните предположения, едно е сигурно - победата на Иван Асен е безспорна.
Освен че успява да унищожи цвета на епирската армия, в плен пада и самият Теодор Комнин със свитата си и голяма част от роднините си. Интересното идва след края на битката, като за разлика от обичайното поведение след войната, Иван Асен постъпва човеколюбиво, позволявайки на войниците да се върнат по родните си места, а Теодор Комнин заедно със семейството му отвежда в Търново.
След битката при Клокотница съотношението на силите на Балканите рязко се променя. Категоричната победа над Епирското деспотство на практика прави България своеобразен хегемон в региона. Нито изтощената Латинска империя, нито Никея водена от Йоан Ватаци били в състояние да оспорват властта на българския владетел.
След тази победа той с право започва да се титулува "като цар на българи и ромеи"
Тази титла представлявала не само предизвикателство към византийската гордост, но и реалната мощ на България. След Иван Асен тя е носена от всички негови приемници.
След Клокотница българският цар успява да завладее Адрианопол, Димотика, Сяр, Битоля и ред други градове, с което България достига до едни от най-обширните си граници опиращи отново на три морета. В българската история Иван Асен остава известен не само с образа си на добър стратег, но и като владетел проявил рядко милосърдие и човечност. Със своята постъпка той си спечелва и уважението на ромейте. Византийският историк Георги Акропилит пише: "Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и по градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт".
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с надпис върху паметна мраморна колона, поставен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, която гласи победата му. В същата черква след Освобождението, в знак на приемственост със средновековната българска държава, Фердинанд обявява независимостта на България и приема титлата цар на българите.