Прасетата в задните дворове продължават да са най-голямата опасност за разпространението на епидемията от африканска чума в Русенско. Това стана ясно на вчерашното заседание на постоянно действащата междуведомствена областна епизоотична комисия под председателството на зам.-областния управител Свилен Иванов. 
През септември миналата година, когато за пръв път се набелязаха мерки срещу заразата, са преброени към 700 стопани, отглеждащи прасета в дворовете си. Към този момент надлежно регистрираните в Българската агенция за безопасност на храните - Русе са едва 20. Отглежданите животни са намалели драстично след призивите да се заколят преди да се разболеят и с отминаването на коледно-новогодишните празници. Но с идването на пролетта обикновено в кочините се зареждат нови прасенца. Те трябва да са закупени от лицензиран производител и транспортирани според наредбите, след като се получи удостоверение от БАБХ. За което трябва да се изпълнят няколко условия - да има бетонна площадка 2х2 метра за прасето, септична яма, ограда. Неща, не непосилни, но струващи пари. Които някои по-безотговорни стопани се опитват да спестят. Въпреки че практиката в други държави е доказала, че хигиената в стопанството има решаващо значение за това дали животното ще се разболее или не. 
Най-голямата опасност е да се разболее от африканска чума прасе в близост до някой от големите свинекомплекси в региона. Според европейските регламенти в такъв случай се забранява транспортирането на животни от 10-километровата зона за 30 дни, а в 3-километровата - за 45 дни. Което означава почти сигурен фалит за свинекомплекса, каза директорът на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Георги Дяков. 
Все пак, животните в селските дворове са намалели драстично. В община Сливо поле, където са големите свинекомплекси, над 95% от животните бяха заклани още през есента. 
Намалели са и дивите свине в областта. Отстреляни са повече от 1000 животни, като планът е изпълнен над 100%, съобщи за "Утро" инж. Розали Коев - експерт по лова в РДГ Русе. И това въпреки ограниченията за лов с кучета в крайбрежната зона. На много места ловните дружинки са продължили да гърмят по глиганите и дълго след като са изпълнили квотата. И не е открито нито едно болно диво прасе.
Други области обаче не се справят толкова добре и затова комисията набеляза допълнителни мерки, станали наложителни след откриването на болна дивя свиня край Девня. Кметовете и кметските наместници ще трябва да подават постоянно информация към органите на МВР и Областната дирекция по безопасност на храните при констатиране на нерегламентирано движение на свине и отглеждане на неидентифицирани такива в личните стопанства. Собствениците на животновъдни обекти и официалните лекари на общините ще трябва да осъществяват постоянен ветеринарномедицински контрол за спазване на мерките за биосигурност. В края на заседанието заместник областният управител отново обърна внимание, че компенсации от страна на държавата няма да бъдат изплащани на собственици на домашни свине, ако обектът им не е регистриран и не съответства на определените законови разпоредби. Той припомни, че благодарение на съвместните действия на всички институции от региона не е допуснато навлизане на болестта от северната ни съседка, където бяха регистрирани голям брой огнища, в това число и на територията на окръг Гюргево.