Заглавието е само капка от океана мъдрост, само един от цитатите, който авторът му завещава на човечеството. Негово е и прозрението „Красотата ще спаси света“. И вече е ясно, че говорим за руския гений Фьодор Михайлович Достоевски, напуснал този свят на днешния 9 февруари 1881 година, оставил след себе си шедьоври като „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“ и „Бесове“ и много, много други.
Достоевски е роден на 11 ноември (по стар стил 30 октомври) 1821 г. в Москва в семейството на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхожда от литовско благородническо семейство от региона на Пинск, останало без аристократичната си титла. Прадядо му и дядо му по бащина линия са били свещеници в украинския град Брацлав, където е роден Михаил. Според традицията той трябва да стане свещеник, но на 15-годишна възраст бяга от семинарията и къса със семейството си.
През 1809-а, едва на 20 години, Михаил Достоевски е приет в московската Имперска медико-хирургична академия. Назначен е в болница в Москва като военен лекар и през 1818 г. става главен лекар. През 1819 г. се жени за 11 години по-младата Мария. Година след това напуска военната служба и започва работа в болницата за бедни „Марински“. След раждането на двамата му синове Михаил и Фьодор, през 1828 г. е повишен в длъжност, която му дава званието потомствен дворянин и малко имение на около 160 км от Москва, наречено Даровое. Майката на Достоевски, Мария Нечаева, произхожда от семейство на руски търговци. Родителите й имат татарски предци.
Фьодор Достоевски израства в семейния дом близо до болницата „Марински“. Семейството не е нито много богато, нито много бедно. 
На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките и легендите
а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките. В тази ранна възраст е силно повлиян от гледачката си Алина Фроловна, която помага на семейството, когато имението изгаря. Фермерът Марей му помага да се справи с ранните халюцинации, вероятно причинени от страховити приказки и готическа литература. Освен това Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от обществената градина. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна, за да предпазят детето от неконтролируеми влияния, но Фьодор пренебрегва забраната и често разговаря с пациентите. На това място случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя.
През 1833 г. 
бащата на Фьодор изпраща сина си във френски пансион, а след това в най-доброто частно училище в Москва
- Колеж за благородни момчета. Когато 13-годишният Фьодор пристига в училището, получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици. Това чувство често се забелязва в творбите му, най-вече в „Юноша“.
Когато е едва на 15 бъдещият писател губи майка си, отнесена от туберкулоза. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото. Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри - в различни семейства. На Фьодор и Михаил се налага да изоставят академичното образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат. Баща им обаче смята, че кариерата в армията изглежда обещаваща с оглед на политическия възход на Русия по времето на цар Николай I. По пътя за Санкт Петербург Фьодор става свидетел на насилие - военен полицай удря по врата каруцар, който след това бие коня с бича си. Тази ситуация е описана в „Дневник на писателя“.
Фьодор не харесва академията
най-вече защото няма интерес към предметите (математика и военно дело), а предпочита рисуването и архитектурата. Повечето от 120-те му съученици са от полски и балтийско-германски произход. Те странят от него и поради различния му характер: Фьодор е смел и има силно развито чувство за справедливост, за разлика от палячовските му и груби съученици. Защитава новодошлите, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните. Заради отшелническия му начин на живот и интереса му към религията съучениците му го наричат „монаха Фотий“.
Фьодор получава силен пристъп на епилепсия, когато научава, че баща му е убит от един от крепостните си при спречкване заради избухливия му характер. Годината е 1839-а.
След като младежът взима всичките си изпити, получава ранг кадет инженер. Посещава за кратко брат си в Ревел. Често ходи на концерти, опери, театри и балет. Започва да играе комар с двама приятели. Зависимостта от хазарта бележи целия му по-нататъшен живот и му докарва хронични финансови проблеми. През август 1843 г. е назначен за чертожник. Също както през детските си години, 
проявява интерес към болни хора от низшите класи
Захваща се с превод на художествена литература. Работата му като чертожник става все по-унизителна. След като отказва командировка, е уволнен на 19 октомври 1844 г. с чин лейтенант. Финансовите затруднения го подтикват да напише свой собствен роман.
Фьодор Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Първата му публикувана работа е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак (януари 1844 г.). През есента на 1844 г. Достоевски дели един апартамент с приятеля си Димитрий Григорович и работи непрекъснато по първия си роман. Надява се да има широка публика, за да подобри финансовото си състояние. По това време пише на брат си Михаил: „Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся“.
През май 1845 г. преработва за последен път ръкописа и моли Григорович да го прочете на глас. Григорович е впечатлен от романа и същата нощ го занася на приятеля си Николай Некрасов. Двамата толкова харесват книгата, че около четири часа сутринта звънят на апартамента на Достоевски. Същия ден 
Некрасов занася ръкописа на Новия Гогол
на най-известния и влиятелен критик по това време - Висарион Белински. Той първоначално е скептично настроен, но после също остава възхитен. „Бедни хора“ е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха „Петербургски сборник“ и пожънва голям търговски успех.
Следва романът „Двойник“, който обаче е отхвърлен от критиката. Докато младият писател понася нападките на пресата, здравето му се влошава: появяват се епилептични припадъци. Въпреки това продължава да работи. В периода 1846-1848 г. публикува разказите „Господин Прохарчин“, „Хазяйката“, „Слабо сърце“ и „Бели нощи“. Те нямат успех и след издаването им отново започват финансови проблеми за автора. Затова Достоевски
решава да се присъедини към кръга на Бетеков и утопичните социалисти
където членовете живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се сприятелява с Аполон Майков и брат му Валериан. След смъртта на последния Аполон става важна част от живота на писателя. През пролетта на 1846 г. Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета Алексей Плещеев. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на Петрашевски е социо-християнски и дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия.
Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са шпионирани от агента Антонели, който докладва на Министерството на външните работи. Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“, и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като 
прекарва осем месеца като следствен в Петропавловската крепост
Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и император Николай I. Причината е страх от бунт, подобен на Декабристката революция от 1825 г. и революциите в Европа от 1848 г.
На 22 декември същата година Достоевски и останалите арестувани са отведени на Семьоновския плац в Санкт Петербург. Организирана е инсценирана екзекуция (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години заточение в каторгата в Омск, Сибир. Наказанието изтича на 14 февруари 1854 г. След връщането си от Сибир писателят започва да работи върху „Записки от мъртвия дом“, в който описва преживяното в каторгата. В средата на март 1854 г. постъпва на служба като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (днес Семей, Казахстан). По това време се запознава с барон Александър Егорович Врангел, който е негов голям почитател и е присъствал по време на „екзекуцията“. Двамата наемат къща извън Семипалатинск.
При едно посещение у лейтенант-полковник Беликов писателят се запознава със семейството на Александър Иванович Исаев и Мария Димитриевна Исаева. Скоро 
Фьодор се влюбва в Мария, но любовта му не намира отклик
След като Достоевски изпраща писмо на генерал Тотлебен чрез Врангел, в което се извинява са дейността си в няколко утопични кръга, през есента на 1856 г. Достоевски придобива правото да публикува книги и да се ожени. Александър Исаев заминава за Кузнецк през август 1855 г. и умира малко по-късно през същата година. Тогава съпругата му Мария се съгласява да се премести с Достоевски в Барнаул, но после отхвърля предложението му за брак, като заявява, че не са един за друг и че финансовото му състояние е много лошо. След време Фьодор отива в Кузнецк и открива, че Мария има връзка с 24-годишен учител. Въпреки всичко на 7 февруари 1857 г. Мария се омъжва за Достоевски в Семипалатинск. Семейният им живот не е щастлив. Съпругата е шокирана от епилептичните припадъци на писателя, за които не е знаела преди сватбата. Двамата живеят предимно разделени.
През 1859 г. Достоевски се уволнява от армията поради здравословни причини.
Достоевски предприема 
първото си европейско пътуване
на 7 юни 1862 г. Започва обиколката си от немските градове Кьолн, Берлин, Дрезден и Висбаден (където отсяда, за да залага на хазарт). След това отива в Белгия, а в средата на юни - в Париж. В Лондон се запознава с Александър Херцен и посещава Кристалния дворец. През юли заедно с Николай Страхов пътува до Швейцария и някои градове от Северна Италия - Торино, Женева, Ливорно и Флоренция. В „Зимни бележки за летни впечатления“ Достоевски описва предимно лошите си впечатления от европейските страни. Критикува капитализма, модернизацията, материализма, католицизма и протестантството. От август до октомври 1863 г. Достоевски извършва второ пътешествие из Европа. В Париж се запознава с втората си любов - Полина Суслова - и губи всичките си пари на комар във Висбаден и Баден-Баден. От Висбаден пише на Врангел и го моли за заем от 100 талера. Тогава за първи път споменава за новия си роман. Изневярата на Суслова и пристрастяването на Достоевски към хазарта стават причина за тяхната раздяла. Два месеца преди смъртта на брат му Михаил съпругата на Достоевски умира от туберкулоза и той остава самотен родител на доведения си син Паша и на семейството на Михаил.
„Престъпление и наказание“
Първите две части на шестия по ред, но може би първи по известност роман на Достоевски - „Престъпление и наказание“, са публикувани през януари и февруари 1866 г. в сп.“Руски вестник“. Романът печели голям успех и Страхов казва: „Единствено „Престъпление и наказание“ бе четен през 1866 г.“. Добре върви и списанието, което има петстотин нови читатели. Критиката обаче е със смесени чувства. Повечето от отрицателните мнения идват от нихилистите. Главният герой Родион Разколников е вдъхновен от убийството, извършено от А.М.Данилов на 12 януари 1866 г., и е сравняван с Тургеневия герой Евгений Базаров от „Бащи и синове“.
На 15 февруари 1867 г. Достоевски се жени за 25 години по-младата от него Анна Сниткина. Проблемите му с алкохола обаче отчайват невестата. Приходите от „Престъпление и наказание“ дастигат солидните 7000 рубли, но не са достатъчни за покриване на дълговете. За да избегне принудителна разпродажба, Анна Достоевска залага мебелите си, пианото и бижутата си. С тези пари семейството тръгва на 14 април същата година на сватбено пътешествие в чужбина. 
Обиколката из Европа е дълга, Достоевски отново попада в лапите на хазарта и губи всичко
Междувременно Анна забременява и на 5 март 1968 година в Женева се ражда първото им дете - Соня, наречена на любимата племенница на баща си и на героинята в „Престъпление и наказание“. Детето умира три месеца по-късно от пневмония и хвърля семейството в покруса.
Заради финансовите затруднения Достоевски започва работа по новия си роман „Идиот“. Книгата е завършена през януари 1869 г. 
В средата на 70-те години на 19 век творчеството му намира достойна оценка - Достоевски става почетен член на Руската академия на науките. 
В началото на 1881 година в периода от 25 януари до 9 февруари Достоевски получава многобройни белодробни кръвоизливи и е на легло. Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г., в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Според някои източници е изпратен от над 100 000 души. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“.
По материали от интернет