Български ученици имаха поредно отлично представяне на Международния турнир на младите физици и се завърнаха с отборни бронзови медали. Това е едно от най-престижните международни състезания по физика за гимназисти, а тази година домакин бе Швейцария. Българският отбор бе в състав Станислав Янков, Нора Георгиева, Виктор Георгиев, Елен Елинова - всички те от НПМГ в София, както и Любослав Димов от МГ „Баба Тонка“ в Русе. Ръководители на отбора бяха Даниела Иванова, учителка по физика в русенската Математическа гимназия и преподавателката в Софийския университет Мая Жекова, също възпитаничка на Математическата гимназия в Русе. Медалите на младите физици са изключително ценни, тъй като състезанието е сериозно, а конкуренцията - безпощадна. Тази година участниците бяха от 35 държави - всички с амбиции в науката и технологиите.
С русенските представители - учителката Даниела Иванова и състезателя Любослав Димов се срещаме в кабинета по физика на училището, където обикновено се подготвят медалистите на национални и международни турнири. За да оценим постижението им, трябва да знаем повече за състезанието.

- Госпожо Иванова, в какво се състои надпреварата и защо е толкова престижна? 
- Състезанието е отборно и представлява така наречените физични битки, в които има три етапа, като три отбора преминават през различни роли. Докладчик, опоненти, рецензенти - в рамките на една битка тези роли се разменят между тези три отбора, като се тегли жребий в началото на състезанието кой срещу кого ще се състезава в рамките на такава една физична битка.  
По условие през юли месец се публикуват 17 физични проблема, които всеки решава индивидуално и на следващия юли се провежда международният турнир, на който се представят реално решенията на тези 17 проблема. 
- Като разказвате това, става ясно, че състезанието е нещо средно между задачи по физика и дебати. 
- Да, то си е дебати, само че на физична тема, тоест научни дебати, така да кажем. Но всъщност
това е състезание, което е най-близко до реалната наука
защото в крайна сметка учениците имат един проблем, на който те сами трябва да намерят решения, сами да измислят какви експерименти да направят, как да ги направят, да получат резултати, да ги обработят и представят. Това е причината толкова много да харесвам това състезание, защото е най-близко до реалната наука. Според мен няма друго състезание, което да развива този тип умения. Да защитаваш в един научен спор някаква позиция. 

Заедно с Даниела Иванова е и медалистът Любослав Димов, който тази година завърши 10 клас и бе русенският представител в националния ни отбор. Той разказва за началото на пътя му към физиката и за мечтите си.

- До седми клас се занимавах с информатика и информационни технологии, тъй като родителите ми са програмисти. Но в гимназията, в часовете по физика, г-жа Иванова и г-жа Йорданова откриха физиката за мен и запалиха интереса ми. Започнах да се занимавам допълнително, започнах да ходя на състезания.
Бях в девети клас, когато за пръв път участвах на национален турнир, а в десети спечелихме националния турнир
и получих правото да съм в разширения отбор. Догодина се надявам пак да успея за съм в отбора.
- Защо ви е да влизате в националния отбор по физика? 
- Със сигурност ми харесва да се занимавам с това, тъй като се съчетават умения по информатика, ораторство, знания на английски език и разбира се математика и физика. И това е много хубав начин аз сам себе си да бутам напред, да развивам собствените си умения. Но знам, че много университети ценят участието в такива международни състезания.
- Накъде гледате тогава? Към кой университет? 
- Не съм решил още конкретно.
И чужбина, и България имат своите плюсове и минуси
но със сигурност ще бъде някаква инженерна специалност или нещо, свързано доста тясно с физика, където ще мога да приложа тези мои умения.
- Първият физик в семейството ли сте?
- Дядо ми се е занимавал с електрическо инженерство, а майка ми и баща ми, както вече казах, са програмисти.
- Като какъв се виждате след 10 години? 
- Ами винаги съм си представял, да мога и аз да водя такива отбори на България. Или поне на национални състезанията. Особено като виждам отдадеността на учителите, които го правят. Особено моята госпожа Иванова. И това ме вдъхновява и аз да правя подобно нещо.
Но се представям и в някаква сфера свързана с програмиране, с информатика или разработка на някакви продукти, свързани с хардуер и софтуер. 
- Тоест учителството не е изключено? 
- Учителството в никакъв случай не е изключено. Много ме влече като цяло да обяснявам, да споделям знанията си, уменията си. Това, предполагам, че също помага за това състезание. Когато човек докладва това, което е подготвил, той го прави пред жури, което не е задължително да се е занимавало толкова тясно с задачата, колкото участниците. И затова 
трябва всичко да е предадено по възможно най-лесния начин, по възможно най-разбираемия начин
което всъщност е много близко до работа за на учителя в училище, в университета.
- Коя от темите, които разработвахте и защитавахте по време на състезанието, ви е най-любопитна и Ви беше интересно да я разработвате? 
- Задачата, с която първо започнах да се занимавам, се нарича „Сладкия монохроматор“.
- Какво значи това? 
- Когато се погледне светлина през стъклена чаша със захарен разтвор и през два специални филтъра, се виждат цветове, когато се завъртат тези филтри. Изключително интересен е феноменът. Красотата в тази задача е, че освен физика - да измериш дължината на светлината, ъглите, има и химия - колко концентриран да е разтворът и как се променят резултатите. 
Съответно се искаше още по-широк набор от знания, още повече четене, изследване, разследване
И в крайна сметка по нея най-дълго време работих и ми е най-интересна.
- Госпожо Иванова, тези задачи имат ли някакво практическо приложение?
- Тази специално не, но всъщност през годините по голяма част от задачите има и дисертации. Т.е. голяма част от тези задачи са си сериозни научни проблеми. 
- В 21 век още имаме нерешени физични проблеми?
- Да, има. Това й е интересното на физиката - винаги има нещо ново за откриване.
В това е красотата на науката изобщо - колкото и да си мислиш, че всичко е открито, всъщност не е
Колкото повече знаеш, толкова разбираш, че има за знаене.
- Кой отбор взе златните медали на това състезание? 
- Сингапур. Те традиционно вземат първото място със златен медал и с купата с една изключително голяма разлика с втория в точките.
- На какво се дължи това? Имат ли тайна, която трябва да разкрием? 
- За Сингапур знаем, че започват работа от минутата, в която задачите излязат и работят усилено до момента, в който заминат за турнира. Но предполагам, че това нещо не го правят само те. Със сигурност има и други отбори.
За мен също така, със сигурност начинът, по който се представят, много прилича на финала на турнира, когато всички имаха право да присъстват и да гледат. Задачата, която Сингапурът се представяше, беше изключително ясна, изключително точно и кратко беше казано всичко и всеки успя да разбере. За разлика от тази на Китай и на Корея - а те бяха другите две страни на финала тази година - техните задачи бяха доста по-трудни за разбиране, така че предполагам, начинът, по който те се представят на самия турнир, също влияе върху резултата. 
- Което означава, че вие вчера започнахте да работите по вашите задачи за догодина?
- Ами поне почетохме условията, това е първата стъпка. 
- Госпожо Иванова, вие чувствате ли се като ловец на глави след толкова медалисти, които сте отгледали в МГ „Баба Тонка“? 
- Не, по-скоро не. Откривам таланти. Много е приятно, когато децата са любопитни и продавят интерес. Това е огромно удовлетворение. Просто 
това любопитство стимулира и преподавателя също да търси, да учи нови неща
Това е двустранен процес. За мен винаги е бил двустранен процес. На мен ми доставя удоволствие когато с учениците разговаряме като равни. Аз не съм човекът, който казва „това е вярното решение и нямате право на друго мнение“. Много често и аз не знам кое е вярното решение, така че заедно го търсим и това е най-удовлетворяващото от цялата работа.
- Значи догодина пак на турнир?
- Надяваме се, защото ще е интересно децата да идат в Нова Зеландия.

Ася ПЕНЧЕВА,
БНР