Вече двадесет години един симпатичен строен млад мъж обикаля русенските заведения и предлага на клиентите в ресторанти, барове, дискотеки да купят цвете за своите дами. Ивайло Михайлов влязъл в този бизнес едва ли не случайно - но всъщност е плувал в него в едни от най-силните му години, когато романтиката да подариш цвете все още карала мъжете да избират от кошницата на младежа. Ивайло е пренесъл своята кошница с рози и карамфили през прехода и е станал не просто наблюдател и свидетел, а пряк участник в затихването на тази мила сантиментална традиция на подаряването на цвете по повод и без повод. А сега Иво изживява печалното й замиране. 
Притеснявам се, че в един момент 
може да се окаже, че съм последният цветар в Русе
казва той и прави опит да се усмихне, за да изглежда, че се шегува. Но не - не се шегува. Криво му е. И това му личи. 
„Имам цял куп сертификати и свидетелства - за професионален шофьор, за шофьор на ТИР, на автобус и дори на трактор, имам документ за водач на малък кораб до 3,5 бруторегистър тона. Имам документ за зидаро-мазач. Обичам да карам курсове. Харесва ми. А пък така винаги имам резервен вариант. И сега имам няколко оферти за чужбина, където ме канят за шофьор. Ама все още не ми се изоставя това с цветята. Харесва ми. Макар че нямам надежди, че нещата ще се оправят“, казва Ивайло. 
Той наистина започнал да продава цветя случайно. Биографията му дотогава не се различава много от сходните перипетии, през които са преминали не един и двама от неговото поколение, които имаха щастието или злощастието да възмъжават непосредствено след така наречените демократични промени. 
Иво завършил гимназията в родния си град Две могили. Приели го в тогавашния ВИММЕСС, специалността била „Математика и информатика“. След първата година обаче се изкушил да отиде в Унгария - да види как е там. И прекъснал следването, за да го зареже след това и окончателно. 
„Отидох в Унгария на сватба на роднина. Баба ми Марика беше унгарка. Дядо ми Иван воювал през Втората световна война и като стигнал до Унгария, в село Мьодьорхертеленд, близо до Печ, си харесал девойката Марика. И взел, че 
довел унгарката Марика в Две могили
Баба почина преди две години, беше на 87, но така и не научи добре български - пък може и нарочно да се правеше, че не го знае. Аз обаче бях научил около 1500 унгарски думи. И така отидох на гости на сестрата на баба ми, а останах около три месеца. Като се върнах, почнах да бачкам в строителството. След това се хванах барманче в бърза закуска „Магура“, беше до Халите. Шефът ми после направи „Мулен руж“ и ме взе там управител на танцьорите. Отговарях за 15 украинки и рускини. Докато работех там, едно сутеньорче на сикаджиите ме попита: „Искаш ли да продаваш цветя? Много се печели, да знаеш. Ние ще изгоним конкуренцията и ще делим парите - половината за нас, половината за тебе“. Така започнах. Само че те не изгониха конкуренцията. И аз почнах сам, без да деля с никого“, разказва Иво. 
„В началото се свързах с цветарите от магазинчетата, дето бяха пред Централна поща, те ги опаковаха, аз само ги продавах. 
Първата вечер излязох с една кофа - и не продадох нито едно цвете
На следващата вечер продадох 5-6 рози и карамфили. Така лека-полека потръгна. Отначало още работех и в „Мулен руж“ при танцьорките. Те докато танцуваха, аз минавах с кошницата...“, разказва Иво. 
Постепенно набрал и опит, и хъс. Вече започнал да си купува цветята сам от търговците на едро, сам опаковал букетите, подреждал ги в кошницата и по тъмно тръгвал да обикаля заведенията. 
„Много вървяха цветята в тогавашния ресторант „Медик“, сега името му е друго, а и всичко там вече е друго. Сега там вече ходят само баровци - а те не купуват цветя. И изобщо, опитът ми ме е научил, че богатите не купуват цветя и не обичат да подаряват. И аз не знам защо е така. Или са стиснати и им свиди да дадат няколко лева, за да зарадват жената, с която са седнали да вечерят, или пък някои почват да ми обясняват високомерно, че биха купили, но не едно или две-три, а цял букет, голям букет. Ама то какво им пречи - аз веднага мога да им направя голям букет - с цветята от цялата кошница, да речем. Ама не - не купуват и толкова“, продължава Иво.  
Лека-полека взел да обикаля и другите заведения. „По онова време още нямаше „Хепи“, „Чифлика“... Минавах през „Дунав“, „Рига“, „6 без 10“, „Боцмана“. На вечер съм обикалял ресторантите по няколко пъти. Е, 
случвало се е и един човек да купи цялата кошница!
Или пък друго нещо - една вечер един мъж беше седнал в един от лъскавите нови ресторанти на града. Пушеше пура. Повика ме и за 150 лева купи цветя за всички жени в ресторанта... Ама такива неща рядко се случват. Пък и да си кажа честно, напоследък изобщо не се случват!“, разказва мъжът. 
За 20 години той вече е наясно хората какво търсят - а също и как трябва да съхранява цветята, за да са винаги свежи, кои сортове са най-издръжливи и разни други подробности от цветарския бизнес. 
„Купувам от търговци на едро - вземам ги, вкъщи ги опаковам, слагам ги на студено - да издържат. Карамфила е важно да го вземеш пресен - инак докато го изнесеш да го продаваш, може да оклюма и става непродаваем. Ама то напоследък карамфилите вече никак не вървят. Като им се е пуснала приказка, че били цветя „само за умряло“ - и край! По новогодишните празници продавах карамфилчето за левче и хората пак не искаха да вземат. 
У дома още пазя едни карамфили от края на декември...
Какво купуват ли? Най-вече рози! Навремето продавах и гербери - ама те пък са трудни за разносна търговия. Листенцата на цвета са много чувствителни - малко само да се притисне, веднага се наранява. Случвало се е през лятото да продавам и божури - от нашата градина в Две могили. Но пак казвам: хората искат само рози! Каква е тази мания - не мога да разбера! На мен самия тия рози толкова са ми омръзнали...“,  признава Иво. 
А истината е, че розите, които се продават, нямат нищо общо с красивите песни и стихотворения от типа „Една българска роза“, пояснява цветарят. В момента няма производител на рози нито в Русе, нито в околностите, нито в цялата страна, казва той. Някакви хора в Павликени отглеждали доскоро красивото цвете, но и те се отказали - и минали на маслодайна роза. Заради субсидиите, които получават като производители на розово масло, пояснява Иво. Затова розите, които той продава, са от Холандия, от Турция, но най-вече от Еквадор. Макар и разстоянието от латиноамериканската държава до „страната на розите“ да е огромно, цветята идват свежи и точно тях хората харесват и търсят най-много. 
Еквадорската роза е най-едра, с най-голяма чашка, и най-издръжлива
компетентно посочва цветарят. - Те са и най-скъпи, с 35 на сто по-скъпи от холандските. 
Сега продава цветя в целия град. Излиза вечер към осем и обикаля заведенията до след полунощ. „Но през седмицата в ресторантите и баровете няма жива душа. Народът вече не ходи по заведения - то всъщност къде ли е този народ?! Ама какво питам - половината град е в чужбина. Като гледам как намаляха хората вечер по улиците, колко малко ходят на ресторант, на клуб, на дискотека, а и как хората си броят парите - не вървят на добре нещата. Навремето август ми беше най-слабият месец като продажби. В момента август ми е най-силният - като си дойдат гастарбайтерите, тогава те харчат по-нашироко, правят жестове, съответно и цветя купуват. Направо усещам по моята кошница с цветята кога хората са си дошли от чужбина“, разказва Иво. 
И  продължава: „Едно време продавах и през седмицата, и в петък и събота - тогава най-много вървяха. Сега вече има хора по кръчмите и дискотеките или само в петък, или само в събота. И по празниците - и то не по всички празници. Хората сядат на заведения по коледните банкети и около 24 май - тогава са баловете на абитуриентите и срещи на съученици. И това е. И ако трябва да съм точен, 
цветя купуват хората в по-обикновените кръчми - не само в центъра, а и в кварталите
„Здравец“ и „Локомотив“, също в механа „Русе“, в „Райберчето“... В „Чифлика“ румънците купуват винаги - ама обичат да се пазарят. Те се пазарят, ама аз нали не ги разбирам, държа си на моята цена... Напоследък и циганите започнаха да подаряват цветя. Откакто взеха да работят в чужбина, и пари печелят, а явно и на манталитет се научиха. Турците пък, понеже нямат обичай да си подаряват цветя, купуват по много само на сватбите“, разказва Иво. 
Самият той също обича да подарява цветя. „Като видя симпатично момиче, подарявам му цвете и отминавам. Нищо не искам от него, хубаво ми е, когато виждам как на него му става приятно. Сигурно има да съм подарил цветя колкото за една чисто нова „Дачия“. И на майка ми, и на сестра ми - на тях обикновено нося цветя, като има повод“, усмихва се цветарят. 
И отбелязва, че българите все още нямат нагласата да правят такива жестове: „99 на сто от хората, които купуват от мен, ме карат мен да подаря розичката на момичетата им. Аз го правя с удоволствие, ама тогава момичетата на мен се усмихват и благодарят, не на купувача. Ама какво да се прави - младите днес не са възпитани да подаряват цвете. А се случва даже често момичетата да купуват цветя и да ги подаряват на момчетата. Сбъркана работа. А инак - ако някой купи повече цветя, аз си знам, че този човек не е от Русе! И досега не се е случвало да сгреша“.