Цвети Воденичарова спечели една от титлите в традиционния закачлив конкурс „Мисис Баба“ в София преди десетина дни. В един от бляскавите нови столични комплекси само десет от всичките над 300 кандидатки за признание като ефектни и очарователни баби бяха селектирани и допуснати да покажат дарби и шармантност пред взискателно жури. Една от тях бе и Цвети Воденичарова, която на финала получи лентата „Мисис Баба Famous“ и коронката-мечта за много дами. 
Ако не всички, все пак някои от участничките в дефилетата и елитната публика са знаели, че Цвети е съпруга на известния политик от зората на българските политически промени Румен Воденичаров. Но със сигурност още по-малко са знаели откъде е родом ефектната стройна дама. От Русе е. И това в голяма степен обяснява обаянието и аристократизма, който Цвети излъчва.
„От десетина години гледам по телевизията едни жени с корони - носителки на титли за ценени и тачени баби. Преди не съм обръщала чак такова внимание на това, но вероятно откакто и аз имам внуци - трима са: Ники е на 19, Валентин - на 12, а София - на 13 години, нещата малко се преобръщат. И аз 
започнах да хвърлям по едно око към светската суматоха
усмихва се Цвети Воденичарова. Тя си идва често напоследък, за да види как е баща й Иван Пейчев, познат на русенци от по-зрялото поколение като общественик и бивш шеф на Българските професионални съюзи, които след 1990 година се превърнаха в КНСБ. 
Същинската причина Цвети да направи заявка за участие в конкурса е внучката София, която живее в Лос Анжелис в САЩ. Учителката им поставила задача-въпрос „Коя е най-влиятелната личност във вашия живот?“. София нарисувала Мами Цеци и я описала като най-важния човек.
Тогава си помислих: „Защо пък да не се пробвам за Мисис Баба - нали там показват дарби, интелект, чар баби, които са уважавани и обичани от внуците си?“, казва Цвети. Синът Румен попълнил формулярите, прикачил снимките. А когато й се обадили, че е избрана сред 10-те финалистки, се замислила как да се представи. 
Реших да го направя нестандартно - с текстове на песни, които обичам - на Мередит Брукс /култовия й хит „Кучка“/, на „Щурците“ /“Аз съм просто човек“/, на Алая „Възрастта е само цифри“/, казва Цвети. Това няма да прозвучи странно за тези, които помнят как тя бе поканена от ексминистър Александър Божков да води  
неделното предаване „Музика за душата“ по Дарик радио
Е, самото състезание се оказало по-различно от очакванията й. И както Цвети се канела да покаже знания и артистизъм, станало ясно, че акцентът пада върху рокли, профи грим, прическа, походка, а не върху това коя от кандидатките какво мисли. 
Затова когато дошъл ред всяка от тях да представи хобито си, Цвети, която първоначално мислела да каже някои от стиховете, които пише за деца, предприела друг ход. „Изпях два куплета от песента „Пусть всегда будет солнце“ и приветствах всички на руски и на английски. Настана истински фурор. Заедно с българския кръг на конкурса се провеждаше и световен, имаше участнички от различни краища на земното кълбо. И като запях, на една от масите, където бяха дамите от Русия и Белорус, избухнаха овации... Радвам се, че въпреки че сама се гримирах, че не ших специални рокли, че нямам грам ботокс и никакви корекции, успях да представя достойно и тези баби - които не робуват на разкрасяването и показват на своите внуци, че е важна не толкова красотата, колкото духовните ценности“, казва Цвети. 
„Много си обичам Русе. И няма как да е инак - Русе си ми е на сърцето. Обожавам неговите прекрасни сгради, които създават неповторима атмосфера. 
Има някаква магия в нашия град
която не съм срещала никъде другаде“, казва Цвети Воденичарова. Тя е живяла в градове-емблеми - и затова когато прави своите любовни признания към родния си град, си струва човек да се замисли за истинските достойнства на българската перла на Дунава. 
Цвети не просто е родена тук. Тук тя шлифова своя характер, като към семейното възпитание и неукротимия стремеж към истината и към перфекционизма на зодията Козирог добавя наученото и постигнатото в Руската езикова гимназия. Тя е имала шанса да има трима класни ръководители - и това да са едни от най-бележитите учители: математикът Пеньо Пенев с гордата осанка и изключително богатата обща култура; Ираида Фьодоровна Нечева - удивителната рускиня, която преподаваше не само език и литература, а и душевност и достойнство; Иванка Касчиева - химичката с диплома от университета в Санкт Петербург /тогава все още Ленинград/. Цвети с обич си спомня и преподавателката по френски мадам Йорданка Добрева и взискателната българистка Надежда Каменополска, и други свои учители. 
Всичко, което научих в гимназията, ми е вършило работа след това, обяснява русенката. Впрочем, тя приложила френския веднага след дипломирането си. Завършва Руската с пълен отличен и златен медал, а малко преди това е станала шампион по химия на национална олимпиада, което пък я прави студентка в Софийския университет. За тези постижения тя е
наградена от общината с екскурзия до Сент Уан
парижкото предградие, с което Русе беше побратимен дълги години. Цвети и още 9 други русенски отличници гостуват във френски семейства месец. Беше запомнящо се преживяване - Париж, Лувъра с неизброимите шедьоври, булевардите, градините, Монмартр, спомня си Цвети. И заедно с всичко това - изкусителните дреболии, които русенските тийнейджъри искали да си купят за спомен. Да, но през соца българите разполагаха зад граница само по 27 лева - какви сувенири да си купиш с тях?! 
„И тогава аз за първи път изпробвах моето красноречие - и, представете си! - успях да убедя френските другари, най-вече другаря Рене Матийо, секретаря на комунистическото ръководство на арондисмана, да ни дадат някакви дневни парички, за да си купим сувенири. Това за мен беше една малка победа - и доказателство за това какво мога. А и така вече се чувствахме някак по-равни с другите момичета и момчета от Франция и Италия, с които заедно обикаляхме забележителностите на Париж и след това замъците по бреговете на Лоара“, продължава спомените си Цвети Воденичарова. 
Университета тя също завършва с пълно отличие. Дори започва да подготвя дисертация, а 
нейни професори са й предлагали да остане да преподава в СУ
Но тя се омъжва и заминава със съпруга си за Чехословакия, където той е на дипломатическа работа. През около осемте години в Чехословакия тя отказва да приеме статуквото, че съпругите на дипломатите нямат право да работят - о, аз се борих като лъв, за да мога да върша нещо. 
И след като се открива българското училище в Прага, тя преподава там математика, английски, води и часове по аеробика. Съдбата я отвежда после и в Русия за известно време. 
Никога преди, нито след това, не ми се е случвало да закусвам с чер и червен хайвер! - усмихва се Цвети. 
А малко по-късно следва Токио. Тя остава там около година, като признава: „Много хора се възхищават от тази страна. Но според мен тя не е за всеки. За един европеец Япония е голям културен шок. Ако ти не си на тази вълна - да възприемаш с възхита техния начин на живот, ако не чувстваш Азия като нещо свое, тогава със сигурност трудно и понякога мъчително ще възприемаш всичко там. И няма да се чувстваш напълно комфортно“. 
В Токио тя работи към политическата служба в посолството, като задачата й е да събира публикации за България в японската преса. Докато прави това, събира и подрежда много публикации в сферата на науката и по-конкретно в сферата на нейната стихия химията. 
Така когато се завръща в България, Цвети се връща и към своята специалност. Започва работа като асистент по химия в СУ. През 1994 г. се разделят със съпруга й, от когото са двамата й големи вече синове - Любомир и Иван. А не след дълго с Румен Воденичаров, с когото се познават като колеги от 14 години преди това, създават ново семейство. Тази година 
на 14 май ще празнуваме сребърна сватба 
уточнява русенката. 
Лесно ли се живее с Румен Воденичаров - известен с прямотата и принципите си, с които не допуска компромиси? „Лесно ли? Не бих казала. Но е прекрасно! Той е невероятно всеотдаен човек, готов винаги да помогне, човек, на когото знам, че мога да разчитам при всякакви обстоятелства. Помага ми извънредно много. Много е забавен, с изключително чувство за хумор, добър човек е. Но е и сложен. Понякога неговата прямота причинява и неудобства - и цената се плаща и от семейството. Ала ако беше друг, едва ли бих била щастлива... Той не е най-романтичният мъж, но със сигурност е мъжът, на когото мога да се доверя и да се опра“, казва Цвети Воденичарова. И разказва, че обикновено в новогодишната нощ напоследък тримата, заедно със сина Румен /бъдещ правист/, ходят на спектакъл в Народния театър. Преди година са гледали „Синята птица“ с Мариус Куркински. Сега пропуснали заради простуди, но следващата непременно ще са пак там, в Народния театър, пред който обичат да се снимат всяка година по едно и също време. „Това си е наша традиция. А ние харесваме и уважаваме традициите. Те са част от това, което ни прави хора“, заключава Цвети.