Титанът Прометей дава огъня на хората, променя завинаги живота им, но плаща за дързостта си да се опълчи на тираничния Зевс с приковаване към скала и неописуеми мъки. Много векове по-късно един простосмъртен също променя завинаги живота на хората, но съдбата му е съвсем различна - радва се на почит и вечна слава. Това е роденият на днешния 19 януари 1736 година шотландец Джеймс Уат, чиито подобрения на парната машина полагат основата на съществените промени, които настъпват с Индустриалната революция както във Великобритания, така и в останалата част на света.
Джеймс Уат поема първата си глътка въздух в Грийнок, Шотландия. Неговият баща е корабостроител, а майка му е от добро и уважавано семейство и много добре образована. И двамата му родители са презвитерианци. Дядо му, Томас Уат, е учител по математика. Въпреки че е отгледан от религиозни родители, Уат става деист /противоречащо на християнството религиозно-философско учение, което признава съществуването на Бога и сътворението на света, но само като първопричина и отрича неговото съществуване като личност, както и неговата намеса и контрол на събитията в природата и обществото/.
На 18-годишна възраст Джеймс заминава за Лондон, за да изучава измерителни уреди и да се обучава за шлосер и механик. По това време умира майка му, а здравето на баща му се влошава. Той 
усвоява седемгодишната програма за една година и се връща в Шотландия
Установява се в Глазгоу, но понеже не е преминал седем години на обучение, молбата му за работа не е приета. Скоро непредвидени обстоятелства обаче му помагат. В университета в Глазгоу получават астрономически уреди, които се нуждаят от вниманието на специалист. Уат ги поправя, възстановява ги и те по-късно се използват в обсерваторията. Вследствие на това трима различни професори му предлагат да отвори работилница в университета.
През 1764 година Джеймс Уат се жени за братовчедка си Маргрет Милър. Двамата имат пет деца, като само две от тях доживяват до зряла възраст, по ирония на съдбата също кръстени Джеймс и Маргрет. Неговата съпруга умира при раждане през 1772 година. Той се жени отново през 1777 година за Ан МакГрегър, дъщеря на глазгоуски производител на боя и има две деца от този брак - Грегъри (1777-1804), който става геолог и минералог, и Джанет (1779-1794). Ан умира през 1832 г. От 1777 г. до 1790 г. живее в Бирмингам.
През 1759 г. приятелят на Уат Джон Робисън насочва вниманието на Уат към 
използването на пара като източник на двигателна сила
По това време дизайнът на двигателя на Нюкомен, използван за изпомпването на вода от мини, остава почти непроменен от въвеждането му. Уат започва да експериментира с пара, въпреки че преди това не е виждал парен двигател. Той конструира модел, който не работи задоволително, но продължава с опитите си и започва да чете всичко, което намери по темата. Постепенно започва да разбира важността на латентната топлина при функционирането на двигателя, което независимо от него приятелят му Джоузеф Блек е открил преди години. Осмислянето на процесите, протичащи в двигателя е все още в съвсем примитивна фаза, защото науката термодинамика се появява едва 100 години по-късно.
През 1763 г. Уат е помолен да поправи разновидност на Нюкоменов двигател, собственост на университета. Дори и след поправката двигателят едва работи. След много опити Уат стига до извода, че около три четвърти от топлинната енергия в двигателя се губи, консумирана от самия двигател при загряването му в началото на всеки работен ход. През май 1765 г. Уат се досеща да накара парата да кондензира в друга камера отделно от цилиндъра, което ще позволи температурата на цилиндъра да се поддържа близка до тази на подадената в него пара. Това означава, че при всеки работен ход от цилиндъра ще бъде абсорбирана много по-малко топлина и така по-голяма част от енергията на парата ще се използва за механична работа. Уат създава работещ модел по-късно през същата година.
Конструирането на двигателя в пълен мащаб 
изисква повече пари
част от които идват от Блек. Повече финансова помощ идва от Джон Роубък, създателя на известната Карън Айрън Уъркс, близо до Фолкърк, с когото формира съдружие.
Основната трудност е изработката на буталото и цилиндъра. Тогавашните работилници не могат да произведат тези компоненти с достатъчна точност. Голяма сума е похарчена за новаторския патент на изобретението на Уат. Нуждаещ се от ресурси, той е принуден да започне работа като геодезист и като строителен инженер за осем години.
По-късно Роубък банкрутира и патентите му получава Матю Болтън. През 1775 г. успешно е получено удължаване на патента до 1800 г.
Чрез Болтън Уат получава достъп до някои от най-добрите металообработващи работилници в света. Трудността на производството на голям цилиндър с плътно прилепнало бутало е решен от Джон Уилкинсън, който създава метод за прецизно пробиване за създаването на топове. Уат и Болтън формират изключително успешното съдружие (Болтън и Уат), което продължава през следващите 25 години.
Към 1776 година първите двигатели са монтирани и работят в реални производствени предприятия
Те се използват за задвижване на помпи и имат само възвратно-постъпателно движение, което предават на прътите на помпите на дъното на шахтите. Това устройство има успех и през следващите пет години Уат е непрекъснато ангажиран с монтиране на нови двигатели, най-вече за изпомпване на вода от мините в Корнуол.
Областта на приложение на изобретението се разширява много, когато Болтън убеждава Уат да преобразува възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо, което може да се използва за шлифоване, предене или мелене. По това време най-очевидното решение на тази задача е използването на курбел, но това устройство е патентовано от Джеймс Пикард, който в замяна на разрешението за ползване иска да получи право на ползване на външния кондензатор. Уат 
рязко се противопоставя на това искане
и през 1781 година успява да заобиколи патента на Пикард използвайки планетен механизъм.
През следващите шест години Джеймс Уат прави редица подобрения и модификации на парния двигател. Едно от тях е двигателят с двойно действие, при който парата действа първо от едната страна на буталото, а след това от другата.
Непрекъснато се правят и други подобрения, насочени към по-лесното производство и монтаж на машините. 
Патентните неволи са постоянен спътник на изобретателя
През 1781 година Едуард Бул започва да произвежда в Корнуол машини за Болтън и Уат. През 1792 година започва да прави и машина по негов собствен проект, която обаче използва отделен кондензатор и по този начин нарушава патента на Уат. По същото време двигатели започват да произвеждат и братята Хорнблоуър, а други производители модифицират двигателите на Нюкомен, добавяйки самостоятелен кондензатор, което създава впечатлението сред собствениците на мини, че патентът на Уат не може да бъде наложен. Те започват да задържат плащанията си към Болтън и Уат, които през 1795 година получават едва 2500 паунда от дължимите 21 000 (около 3,8 милиона лева днес). Това подтиква Уат да заведе съдебни дела за защита на откритията си.
Първото е срещу Едуард Бул през 1793 година. Съдебният състав се произнася в полза на Уат, но въпросът дали оригиналната спецификация на патента е валидна е оставен за друго дело. Междувременно са издадени съдебни заповеди срещу нарушителите, като дължимите суми са поставени под запор. Делото за валидността на спецификацията на патента е гледано през следващата година и не завършва с решение, но запорите остават в сила и нарушителите, с изключение на Джонатан Хорнблоуър, започват да сключват споразумения с Уат. През 1799 година съдебен състав осъжда Хорнблоуър, решавайки делото в полза на Уат. По-сложно е делото срещу Джон Уилкинсън, приятел и сътрудник на Болтън и Уат, който инсталира двадесетина машини без тяхното знание. В крайна сметка те сключват извънсъдебно споразумение с него през 1796 година.
Болтън и Уат така и не успяват да съберат всичките си вземания, като повечето спорове са уредени с двустранни споразумения или чрез арбитраж. Множеството дела отнемат изключително много време и средства, но в крайна сметка се оказват успешни за тяхното предприятие.
От двигателя до копирната машина
Преди 1780 година не съществува добър метод за копиране на текст или графика. Единственият начин, използван понякога, е механизъм с няколко свързани писеца. Джеймс Уат първоначално експериментира с начини за подобряване на този метод, но скоро се отказва от него, тъй като е твърде неудобен. Той решава вместо това да се опита да пренесе физически мастило от оригинала към друг лист хартия, който е достатъчно тънък, за да премине мастилото от другата му страна, като по този начин възпроизведе точно изходното съдържание.
Уат започва да разработва процеса през 1779 година и право много опити, за да определи подходящите мастило и хартия, да създаде метод за овлажняване на тънката хартия и да изработи преса, чрез която да прехвърли съдържанието. Всичко това изисква много експерименти, но през следващата година той има достатъчен напредък, за да патентова процеса.
Уат създава отделно дружество „Джеймс Уат и Ко.“ заедно с Болтън, който финансира проекта, и Джеймс Кийр, който трябва да управлява дружеството. Усъвършенстването на изобретението изисква още много работа, преди то да може да се предложи на пазара, и тези разработки отнемат още няколко години. През 1794 година Болтън и Уат предават дяловете си на своите синове, но по-късно предприятието има финансов успех, а процесът се използва до началото на 20 век.
Разностранните интереси на Уат го отвеждат и към химията, където експериментира създаването на избелващ препарат за текстилната индустрия,    но бива изпреварен и се отказва от това начинание. Случаят обаче е показателен за стремежа му да
комбинира теоретичните си научни знания с умението да ги прилага на практика
По този повод Хъмфри Дейви казва: „Тези които смятат Джеймс Уат за просто добър практически механик си създават грешно впечатление за неговия характер, той е също толкова забележителен като естествен философ и химик, а неговите изобретения показват дълбоките му познания по тези науки, както и това чудно свойство на гения, обединението им за практическо приложение“.
Уат е дълбоко уважаван от други видни хора от индустриалната революция. Той е важен член на лунното общество и е често търсен събеседник и другар, винаги търсещ да разшири хоризонта си. Личните му отношения с приятелите и партньорите му са приятни и дълготрайни.
Уат е плодовит кореспондент. През престоя му в Корнуол пише дълги писма до Болтън няколко пъти на седмица. Той е против това да публикува резултатите си и вместо това предпочита да представя своите идеи в патенти.
Уат е лош бизнесмен и мрази договарянията и преговорите с тези, които искат да използват парната машина. В писмо до Уилям Смол през 1772 г. Уат признава, че 
„предпочита да застане лице в лице със заредено оръдие, отколкото да урежда сметки и да прави изгодни сделки“
До пенсионирането си винаги е загрижен за финансовите си дела и често се тревожи. Здравето му е лошо. Често страда от нервни главоболия и депресия.
Уат се пенсионира през 1800 г. През същата година изтича основният му патент и партньорство с Болтън. Известното партньорство е прехвърлено на синовете им, Матю Робинсън Болтън и Джеймс Уат младши. Дългогодишният инженер на фирмата Уилям Мърдок става партньор и компанията просперира.
Уат продължава да изобретява други неща преди и по-време на пенсията си. Използва таванската стая в дома си за работилница, в която експериментира по много от своите изобретения. Наред с останалите неща, той изобретява и конструира няколко машини за копиране на скулптури и медальони, които работят добре, но така и не са патентовани. Една от първите структури, които създава с машината си, е малко копие на главата на стария му приятел професор Адам Смит. Запазва интереса си към строителното инженерство и е консултант по редица значими проекти. Предлага метод за изглаждане на гъвкава тръба, която да служи за пренасяне на вода под река Клайд в Глазгоу.
Заедно с втората си жена пътува до Франция и Германия и си купува имение в Уелс. През 1816 г. предприема пътуване на борда на кораб на подводни криле, познат у нас като Комета - впрочем продукт на неговите изобретения - за да види родния си град. Умира на 25 август 1819 година в дома си на 83-годишна възраст.
По материали от интернет