Тази седмица се навършват 10 години от едно събитие с изключително значение за русенската икономика, което най-вероятно няма да бъде отбелязано по никакъв начин. На 24 септември 2006 г. бе официалният старт на Индустриален парк Русе с първата копка за изграждане на първия завод в него. Това беше първата копка за фабриката на „Монтюпе“ - френския инвеститор, който е основният заподозрян за замърсяването на въздуха в града.
Без съмнение русенци трябва да дишат чист въздух, предприятията - родни и чужди, трябва да спазват всички екологични изисквания, а виновните трябва да бъдат санкционирани. Но случаят „Монтюпе“ хвърля сянка върху един бизнес проект, който може да служи за модел как могат да се привличат чуждестранни инвеститори. Който трябва не да отричаме, а да развиваме (може би чрез по-щателен подбор на потенциалните инвеститори или на локация).  
Идеята за създаването на Индустриалния парк се появи вследствие на засиления инвеститорски интерес още през 2004 г. Подходящ терен бе намерен в лицето на 640 дка държавна земя до Дунав мост в местността Слатина. Площите бяха подготвяни за турския гигант „Шишеджам“, който впоследствие по една или друга причина се насочи към Търговище. И община Русе прави постъпления пред държавата за прехвърляне на терена и създаване на индустриален парк. Реализацията на проекта започва през февруари 2005 г. Теренът е в район с възможност за лесно изграждане на пътни връзки, ВиК, газификация, а в близост има и жп инфраструктура.
Застроителният план на индустриалната зона е съобразен с първия инвеститор в нея - „Монтюпе“, който заема 134 дка. Предвидените от компанията инвестиции надхвърлят 70 млн. лв. и тя получава сертификат за инвеститор първи клас. Това дава възможност за финансова подкрепа от 8.6 млн. лв. за изграждане на инфраструктура, която се явява и част от тази на индустриалния парк. Парите отиват за ремонт на съществуващ път, нови пътища, ВиК, канализация за отпадни и дъждовни води, електрифициране. Допълнително са инвестирани 5 млн. лв. в подстанция и връзка с магистралния електропровод. На втори етап е доизградена и западната част на парка, за което са похарчени още 6 млн. лв.
Заводът на „Монтюпе“ е построен за две години и официално открит през септември 2008 г. Примерът се оказа заразителен. В Индустриален парк Русе втора влезе испанската „Керос керамика“ на терен от 115 дка. Производителят на подова и стенна керамика инвестира  42 млн. лева. Последва я „МБМ Металуърк“ ЕООД - италиански инвеститор, производител на части за големи скутери, асансьори, селскостопанска техника, авто- и моточасти, инструментална екипировка и др. „Балканцинк“ АД - частна българска компания със силно изразено италианско участие, вложи 4,5 млн. евро за изграждане на производствен комплекс за горещо поцинковане на готови продукти от чугун и стомана.
През 2014 г. в Индустриален парк Русе заработи и новият завод на „Витте Аутомотив България“ - немски производител на електронни и механични части за автомобилната индустрия, с инвестиции за 21 млн. лева.
По-малки терени бяха закупени и от други фирми, но техните проекти така и не тръгнаха по време на кризата. Но само в горните 5 предприятия работят 1900 човека, които са 2,5% от всички наети по трудов договор в цялата Русенска област. Общите им приходи за 2015 г. са близо 350 млн. лева - над 5% от оборота на всичките над 11 хил. предприятия в региона. Най-голям е приносът на „Монтюпе“ с 222 млн. лева продажби и 950 работни места. Но не е само френската компания (всъщност вече канадската, защото компанията майка „Монтюпе“ бе закупена от канадската „Линамар“). Има и други. Без тях щеше да има близо 2000 безработни повече, а икономиката ще се свие с 5%.
 В последно време се надигат много гласове, че „такива инвеститори не ни трябват“. Не е вярно - инвеститори, особено инвеститори в производствени предприятия, ни трябват. Точно те предлагат най-много работни места, увеличават експортния потенциал на региона и благосъстоянието на живеещите в него. Колкото повече предприятия работят за износ - толкова повече пари ще идват от чужбина при нас. Ако някое от тях ни трови и не иска да спазва правилата - вината е на българските институции, които не могат да го заставят да го прави. Тези, които издават с лека ръка сертификати клас „А“ на инвеститорите и които, както се оказва, не могат да ги контролират. Дай боже ни опровергаят и то бързо - да посочат конкретния виновник, да дадат ясни и категорични доказателства и да го принудят да работи според всички норми.