Над 1,8 милиона лева ренти, изплатени от арендатори на собственици на т.нар. „бели петна“, отлежават непотърсени в Областна дирекция „Земеделие“, научи „Утро“ от директора й Борислава Братоева. Парите са в специална сметка и могат да бъдат потърсени в десетгодишен срок. За последните три години обаче са изплатени едва 367 хил. лева, а над 80% от събраните суми чакат някой да си ги поиска. Ако изобщо знае за тях.
„Бели петна“ са земеделски земи, които арендаторите обработват без да имат каквото и да е споразумение със собствениците им. За тези парцели се води регистър в земеделските служби и те се разпределят служебно, за да не стоят без полза, а да се засеят и ожънат. За да ги стопанисват, арендаторите заплащат рента, равна на средното рентно плащане в съответното землище. Парите се превеждат ежегодно до 31 декември в сметка на ОД „Земеделие“, която ги изплаща при поискване на собствениците на земята или техните наследници. 
Такива „бели петна“ в Русенско са 12 350 декара, така че всяка година се събират към половин милион лева. Голяма част от собствениците обаче отдавна ги няма, наследниците им са заминали към всички краища на света и не се интересуват от нивите си или пък изобщо не знаят за тях. 
И всъщност несъбраните ренти са поне два пъти повече от 1,8 млн. лева, тъй като областните дирекции „Земеделие“ събират парите от четири години насам, а в периода 2009-2015 г. това е било задължение на общините.
Сумите стоят в извънбюджетни общински сметки, а 10-годишният срок да се потърсят изтича тази година. И в някои общини вече се чудят как да процедират с тях, тъй като нормативната уредба не казва нищо по въпроса, обясни Братоева. 
Експертите на земеделското министерство и парламентът, до които тя се допитала, също нямали позиция за казуса, който досега никъде не е обсъждан. Като прецедент Братоева посочи решение на Административния съд в Габрово, който е отхвърлил като незаконно решение на община Севлиево да прехвърли в своя бюджетна сметка подобни непотърсени ренти. Окончателното становище обаче трябва да се вземе от някоя по-висша инстанция или да се гласуват по-конкретни текстове в Закона за ползване на земеделските земи, който в момента пак се осъвременява за пореден път. В сегашния вариант е записано двусмислено, че до стопанската 2015/2016 рентите за „бели петна“ се изплащат от общините, а след това от Областните дирекции земеделие в десетгодишен срок, но от текста не става ясно откога се броят тези 10 години за общините.
Фактът, че милиони, а за цялата страна вероятно стотици милиони лева отлежават без никой да ги търси, изглежда невероятен. 30 години след началото на поземлената реформа у нас, във времето на глобалните комуникационни мрежи и електронните правителства, страната с еврокомисар по цифровизацията няма единна информационна система за поземлените имоти. Земеделските служби работят със софтуер под DOS и всяка поддържа регистър само за своите землища. Така че ако някой живеещ в София е наследил земи в региона, той трябва да се разходи до Русе, за да види кое и как. Ако знае, че дядо му е имал някакви ниви, но си няма хабер къде, трябва да обиколи към 200 земеделски служби в страната. И трябва да побърза, тъй като всеки момент някой може да реши тези непотърсени пари „да се усвоят“. Има и друг вариант някой да приватизира рентите му. Въпросните „бели петна“ са любима мишена на мошениците, които всяка година измислят нови схеми, за да се възползват от нормативната и организационна бъркотия. Така че не е невъзможно проверката да покаже, че със земите му отдавна се разпорежда друг.