2,057 милиона лева ренти, изплатени от арендатори на собственици на т.нар. „бели петна“, отлежават непотърсени в Областна дирекция „Земеделие“, научи „Утро“ от директора й Борислава Братоева. Парите са в специална сметка и могат да бъдат потърсени в десетгодишен срок. Всяка година в нея влизат около половин милион лева. Едва един от петима собственици обаче идва да си ги поиска. Останалите нехаят за парите си, заминали са отдавна в чужбина и са забравили за земите си или пък изобщо не знаят за тях, ако примерно са ги наследили от починал роднина. 
Според Братоева, зачестяват и обратните случаи, когато тарикати пробват доколко точно се водят регистрите и се опитват да вземат полагащите им се ренти два пъти.
„Бели петна“ са земеделски земи, които арендаторите обработват, без да имат каквото и да е споразумение със собствениците им. За тези парцели се води регистър в земеделските служби и те се разпределят служебно, за да не стоят без полза, а да се засеят и ожънат. За да ги стопанисват, арендаторите заплащат рента, равна на средното рентно плащане в съответното землище. Парите се превеждат ежегодно до 31 декември в сметка на Областна дирекция „Земеделие“, която ги изплаща при поискване на собствениците на земята или техните наследници. 
Натрупаната по такива сметки суми всъщност са много повече от 2 млн. лева, тъй като областните дирекции „Земеделие“ събират парите от пет години насам, а в периода 2009-2015 г. това е било задължение на общините. Сумите стоят в извънбюджетни общински сметки, а 10-годишният срок да се потърсят вече изтече. За този проблем „Утро“ писа още преди година, но оттогава нещата не са се променили - отговор на въпроса как да се процедира с тези пари няма. 
Тези дни неправителствени организации повдигнаха и друг проблем, свързан с „белите петна“ - възможността този, който стопанисва земята, да я придобие по давност по силата на добросъвестното й владение за срок от 10 години. И от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, и от Националната асоциация на зърнопроизводителите, а и Министерството на земеделието определиха тази схема като невъзможна. Въпреки това обаче незаинтересоваността на собствениците прави далеч по-лесно имотът да се открадне посредством фалшифициране на документи - случаи, каквито не липсват и в Русенско. Въпросните „бели петна“ са любима мишена на мошениците, които всяка година измислят нови схеми, за да се възползват от нормативната и организационна бъркотия.
Отделно от това, оставянето на нивата като „бяло петно“ най-често означава доста по-ниска рента от пазарната. Средното рентно плащане в землището често е 15-20 лева по-ниско, отколкото реалните наеми. Така че собственикът може да си спести пазарлъка с арендатора и за по-лесно да остави държавата да му събере парите, но пък това улеснение няма да му излезе безплатно.
Може би затова площта на „белите петна“ намалява от година на година - както в национален мащаб, така и в Русенско. Преди година в Областна дирекция „Земеделие“ бяха регистрирани 12 350 декара „бели петна“. Днес те са 9370 - с почти 3000 дка по-малко.