Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.


Важно е човек да познава корените си, да знае своя род, за да може с вдигната глава гордо да стъпва по земята.
Двеста години от създаването на рода Найденови са и много, и малко време. И са чудесен повод да си припомним кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме. Да си спомним с благодарност за тези, които не познаваме лично, но усещаме в ежедневието си техния ентусиазъм и прозорливост. Да се връщаме към миналото си, но не за да оставаме в него, а за да преминаваме през вратите на родовата памет и да ги оставяме открехнати. 
Историята на Найденовия род е богата. Началото е поставено преди повече от два века. Тогава се ражда най-здравият и силен корен - прадядото ни Найден Иванов. Роден е около 1820 година. Единствен наследник е на баща си Иван, който 
с братята си напуска родния Котленски балкан след убийството на турци, обезчестили сестра им Бойка
Установява се Иван в Караманово - селцето с дола и хълмовете, напомнящи  за родния край. Построява просторна къща. Време е с жена си за рожба да помислят, бащата има нужда от помощ, но тъй жадуваната блага вест не идва и не идва... И този път съдбата се притича на помощ. След време, при посещение в близкия Свищов, откриват с жена си в ракитака край Дунава красива кошница с малко бебе, при това момче. Нарекли младенеца Найден.
Пораства Найденчо, превръща се в снажен и красив момък. На едно от неделните хора на мегдана в селото зърва и залюбва жената от сънищата си - скромната и гиздава девойка Ана. С благословията на родителите си се оженват. Заедно с умната, изключително пъргава и работлива съпруга създават и отглеждат седем деца - трима сина и четири дъщери, на които дават завидно домашно възпитание. 
Първородният им син идва на белия свят на 16 октомври 1843 година. Наричат го на името на дядото - Иван. После идва Мануша. След нея се раждат Гиргина, Маринка, Кушка, синът Илия, Минчо. 
Последното родено дете, изтърсакът Минчо, израства изтъкан от здраве и сила
При ремонт на зимника, за пореден път доказвайки силата си, се подлага под билото, за да го задържи. Остра болка го прерязва в кръста, олюлява се и пада на земята. Прекършен е един млад живот, а с него си отива надеждата за бащина отмяна...
Със своята съпруга Куна Иван полага началото на фамилията Найденовци. Илия Найденов с Божана поставя началото на рода Шекерята. Дъщерите - Мануша се омъжва в град Бяла в рода Пометкови, Гиргина, Маринка и Кушка се задомяват в селото - във фамилиите на Копчо Узунов, Иван Атанасов-Манджара и на Ангел Котев. В много карамановски родове ги искат, защото са красиви, умни и работливи, а и баща им е заможен. Притежава много имот - ниви, гори, лозя и ливади. На всичките си деца дава голяма зестра.  
Иван Найденов е най-довереният и честен съдружник на богатите българи в Свищовско, най-почитаният, уважаван и умерен в приказките и делата си караманчанин, който често съдейства на турците при разрешаването на спорове между тях и раята. Дори езика им владее. Често казва пред внуците си: 
"Направи добро, хвърли го на пътя, ще дойде време да се намери"
За сторените добрини и с помощта на верни приятели българи и турци е оневинен за убийство. Защитава се от черкезин, който го напада в местността Утула. Интересен факт е, че в първите юлски дни на 1868 година в местността Пендикуряк  подарява обяда си и каквото има в торбичката на две момчета от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Иван Найденов заедно със съпругата си Куна създават и отглеждат четирима сина - Гьорчо, Ангел, Тодор, Петруш и една дъщеря Бойка - с името на поруганата от турците сестра в Котелско. 
Синът Гьорчо и съпругата му са едни от големите дарители за градежа на църквата "Свето Възнесение Господне" в Караманово през 1868 година. На сина на Гьорчо - Любен, през 60-те години на миналия век гостува академик Михаил Арнаудов. Само наследниците на Иван Найденов са 425 човека, всеки от тях със своя съдба и участие в обществения и икономически живот на селото и България.
Мануша - първата дъщеря на Найден Иванов е родена през 1850 година. Буйна, непокорна е, но красива и природно интелигентна, с добро домашно възпитание. Задомява се в град Бяла в известния и заможен род Пометкови. Дядо Найден и баба Ана я изпращат с богат чеиз. Съпругът й Георги Пометков също е много красив, интелигентен и възпитан човек. От брака им се раждат три деца - двама сина Тодор и Руси и една дъщеря Петка. Изключително уважаван и авторитетен човек, ползващ се с доверието и уважението на съгражданите си е Тодор. 
Кмет е на града, впоследствие началник на транспорта в общината
Руси е дългогодишен чиновник в общината. Дъщерята Петка се омъжва във фамилията Пашкунови.
Дъщерята на Найден Иванов - Гиргина със завидна зестра от 250 дка ниви и лозя се омъжва по комшийски за най-големия син от рода на Узунята - Копчо Узунов. Раждат им се двама сина Божин и Ламби. Впоследствие се разбра, че имат още двама, които в момента се проучват. Оказа се, че най-малкият наследник от рода на Гиргина - Христо е и най-малкият в рода Найденови към момента на родовата среща. Сред наследниците е настоящият директор на русенската Районна здравно-осигурителна каса Калоян Копчев.
Маринка Найденова е родена през 1860 година. По онова време е най-личната и богата мома в селото. Грамотна, обича да пее, много работлива, с представителна осанка. Омъжва се за Иван Атанасов Манджаров, дошъл от Свищов като чиновник в общината на Караманово. Иван е племенник на Николай Катранов - студента от Свищов, прототип на Инсаров от "В навечерието" на руския класик Иван Тургенев. Семейството построява къща в центъра на селото, дюкян и кръчма, а впоследствие содо-лимонадена работилница.
Маринка и Иван отглеждат седем деца - Еленка, Атанас, Пантелей, Борис, Димитър, Райна, Санка. Всички са  възпитани на труд, ученолюбивост, любов към родината. Музикални са - пеят на няколко гласа, свирят на мандолина, китара и цитра. Синовете Пантелей и Борис - офицери от българската армия, участват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Сред наследниците е и доктор Иван (Ватьо) Попов, който
първи не само от селото, но и от Свищовска околия, завършва стоматология в Цариград
и е най-големият дарител за построяването на стадион в Караманово.
Кушка Найденова е родена през 1865 година. Стройна, красива, умна и работлива. Омъжва се за Ангел Киров Котев, чиято фамилия е сред основателите на село Караманово през 1493 година. Двамата съпрузи създават и отглеждат трима сина и две дъщери - Михо, Коста, Иванаки, Мара и Калинка. Съпругът на Кушка е  кмет на селото в трудните години на Балканската и Първата световна войни. Фамилията  дава свидна жертва в Първата световна. В нея загива синът им Коста Ангелов Киров.
Илия Найденов е основател на фамилията на Шекерята. Роден е през 1870 година. Женен е за Божана от село Хаджи Димитрово. От баща си наследява много ниви, лозя и ливади. Поради това, че семейството става многолюдно,  продава част от нивите си и заминава на гурбет в Америка. В чужбината не успява. Завръща се в селото и наред с грижите за земята усвоява сладкарския занаят. Започва да произвежда захарни изделия. Така получава прякора Шекера, който с времето се пренася върху цялата фамилия. С Божана създават и отглеждат пет деца - трима сина Георги, Петруш и Атанас и две дъщери - Райна и Ангелина. Потомците израстват и се реализират в живота като висококвалифицирани специалисти. Сред тях има лекари, инженери, икономисти, юристи, компютърни специалисти, фермери.
Родът Найденови е един от най-големите в Караманово. От своето създаване до днес както прадедите, така и потомците имат изключителен принос за развитието на селското стопанство на селото. Прадедите съхраняват и увеличават имотите си - ниви, лозя, гори и ливади. Обработват земята, развиват крупно животновъдство. Създават потомствени земеделски стопани от своите семейства - деца, внуци, правнуци. Така продължават дълги години, съобразно с икономическата политика на държавата.

Гинка Димитрова