Колко точно ще бъдат първокласниците в Русенска област ще стане известно абсолютно точно едва на 15 септември. Дотогава е крайният срок за записване на дечица в първи клас в училищата. Поне така е посочено на сайтовете на повечето от школата, които очакват най-малките си ученици. Е, има варианти - някъде се посочва изрично, че срокът за записване е самият 15 септември, докато другаде все пак предвидливо са изтеглили внасянето на документи с ден преди това - на 14 септември, вероятно за да знаят все пак учителките колко момиченца и момченца ще поведат към класната стая под традиционния венец от цветя. 
Отсега обаче е ясно друго - че едва ли всички училища ще се радват на толкова паралелки първолаци, колкото са обявили в заявките, заверени от Регионалния инспекторат по образованието, и в съобщенията на собствените си сайтове. 
Справка на електронната страница на просветния инспекторат сочи недвусмислено, че желанията и очакванията на някои от русенските школа се разминават със суровата реалност. Там са посочени незаетите до момента места в класовете за първолаци, които училищата са обявили.
С най-много вакантни места са две русенски училища - „Братя Миладинови“ и „Йордан Йовков“
И в двете в момента има свободни по 40 места! И в СОУ „Йордан Йовков“, и в ОУ „Братя Миладинови“ приемът за ученици в първи клас е посочен изрично на сайтовете на училищата: заявката е за готовност да обучават по три паралелки от най-малките ученици, като всяка от паралелките е с численост 22 деца. Което вероятно идва да каже, че до този момент са запълнени едва 26 от декларираните 66 общо места.
Другото русенско школо, където засега остават повечко свободни малки чинове, е основното „Алеко Константинов“. Там вакантните бройки, които биха могли да бъдат запълнени до началото на новата учебна година, са 22 - иначе казано, точно един клас! Още 15 невръстни ученици може да приеме друго основно училище - „Ангел Кънчев“, толкова не достигат и на училището в Семерджиево, за да си покрие заявения прием. В „Никола Обретенов“ в Русе очакват да приемат още 14 деца, във „Възраждане“ - още 11, в „Тома Кърджиев“ и в Дойче шуле - по 10. „Олимпи Панов“ се надява да дойдат родители и да запишат още 6 първокласници, за толкова се надяват и в училището в Николово, 7 хлапета чакат в Ново село, а в Мартен - 3, за да се поздравят с пълен прием според обявеното. 
В община Бяла недостигащите деца, за да бъдат попълнени паралелките в първи клас, са 34. В Ценово трябват още 35 малки ученици, в Борово - още 35. Както вървят нещата, в община Сливо поле учебната година ще започне с дефицит от 26 първолаци, в Две могили биха се радвали на още 19 деца, в Иваново трябват още 18, за да се попълнят паралелките в училищата в Щръклево и Тръстеник. Най-малък е недостигът, който се очертава, за три училища в община Ветово - само 12. Те биха съставили пълни по норматив три първи класа в школата във Ветово, Сеново и Глоджево. Общо взето, засега не достигат 199 деца за първите класове
Класирането не е централизирано и не се извършва от образователния инспекторат
Всяко училище има свои правила и критерии за подбор на бъдещите ученици, обяснява началникът на просветния инспекторат Димитър Райнов. Нещо повече. Ние не проследяваме този прием, продължава Райнов. Посочването на незаетите места на сайта на инспектората е единствено и само за удобство на родителите, но това не означава, че контролираме процеса или че можем да се намесим в един или друг случай, добавя той. Училището има пълна свобода да посочи правилата, по които ще запълва бройките, обявени за първи клас, категоричен е шефът на РИО. 
И докато едни училища имат проблем със запълването на паралелките, то други имат друг проблем - не могат да удовлетворят желанията и надеждите на десетките родители, които държат детето им да учи в определено училище. Това са няколко русенски училища, които запълват обявените бройки на практика в първия ден от записването. Не само това -
за там се извиват опашки, майки и бащи търсят връзки
и с всички позволени и непозволени сили и средства се опитват да направят така, че детето им да бъде в списъците точно на това школо. 
Обществена тайна е, че в основни училища като „Любен Каравелов“, „Отец Паисий“, „Иван Вазов“ учителите и ръководствата на учебните заведения мислят не за това дали и как ще се сформират паралелките, а за това как да не останат разстроени „читави“ деца извън първите класове. По аналогичен начин стоят нещата и в гимназии като СОУЕЕ  „Св.Константин-Кирил Философ“ и „Христо Ботев“, към които интересът е традиционно голям. Като градски легенди се носят разкази на родители, които са се видели принудени дори да сменят адресната си регистрация, само и само да запишат рожбата си в предпочитаното училище. На други родители пък дори и тази адресна регистрация не помогнала - бройките били запълнени още в първия ден, та слисаният татко обикалял школо след школо в центъра, където живее семейството, за да открие място за синчето си. Е, още не сме достигнали мащабите на София, където от полунощ се събират опашки пред училищата, раздават се номерца, преброяват се чакащите на няколко пъти, а след това се вдигат скандали на директорките заради незаписани деца.
Отдавна са отминали времената, когато класовете се запълваха автоматично и нито майката и бащата, още по-малко самото дете, имаха думата при този избор.
Родителите са прави в желанието си да изберат училището на детето си
както и да изберат и неговата първа учителка. Още повече, когато те самите имат лични впечатления или се доверяват на информация, която са си набавили предварително. Все пак най-важното за едно седемгодишно създание е то не само да пристъпи с трепет първия ден в училище, а още от първата си година в новото си качество да се влюби в училището и в учителката си. От това зависи не много - от това зависи често пъти всичко, което детето ще постигне и ще развие в бъдеще. И понеже е важно детето да обича своето училище, редно е да напомним, че също толкова важно е и училището да обича „своето“ дете още от първото му влизане в сградата. А когато доминира трескавата мисъл за момиченцата и момченцата като бройки, зад които стоят едни суми пари и една трудова заетост на учителите, май не може да се говори за чувства. Сумите пари са онези прословути 1300-1500 лева, които получават училищата за всеки ученик /а днешните първолаци са една макар и относителна гаранция, че паричките ще идват в училището поне няколко години, докато стане време за кандидатстване след 7 клас/. 
Вярно е, че нито имидж, нито добри практики се градят лесно. И в много от случаите родителският избор на училище пада върху едно или друго учебно заведение не само заради „градската мода“, а най-вече защото майки и бащи знаят, че, примерно, в дадено училище на практика нямат осми клас - защото още преди да влезе в сила новият закон за основно образование след завършен седми клас, това училище изпраща почти сто процента от седмокласниците в най-добрите русенски гимназии. И тези резултати се постигат с работа - амбициозна, упорита, продължителна, всеотдайна. Дали пък ключовата дума не е последната от предишното изречение - „всеотдайна“?...
Но да се върнем на незаетите места в училищата
Със сигурност за тези цифри допринасят и демографският срив, и бягството на млади хора - респективно, родители с малки деца - от града и от страната. И всичко това няма как да се предвиди и изчисли с точност от школските управи. От друга страна, те предпочитат да обявят повече паралелки - за да не стане така, че внезапно, видите ли, да вземе да потече към тях пълноводна река от бъдещи първолаци, а те да са обявили само една паралелка прием - и да се налага другите да се завръщат огорчени. 
От друга страна, тепърва предстои да се види дали някъде няма да се наложи /и да се приеме!/ първите класове наесен да се състоят от по-малко деца, колкото изисква нормативът. 
Димитър Райнов припомня, че посочваните 22 бройки за приемане в първи клас всъщност са максималният брой на децата в един такъв клас. За да бъде сформирана паралелка първолаци обаче, са нужни най-малко 16 деца - това е минимумът, който е определен с нормативите на Министерството на образованието и науката. Според Димитър Райнов едва ли може да се говори за драма в приема на първокласници, тъй като на много от местата, където не достигат деца, за да бъде оформен клас, със сигурност ще се прибегне до обичайното в подобни ситуации „оръжие“. Става дума за общинските съвети, с добрата воля на които
в последните двадесетина години се сформират маломерните и слетите паралелки
В първите броят на децата е по-нисък от изискваното, а във вторите заедно учат деца от различна възраст и различни класове! Като правило няма случай общинските съветници да не гласуват, когато към тях е отправено такова искане за подобни паралелки. 
На никого не му се иска да бъде обявяван за „палач“ и неговият глас да съсипе едно училище
Особено когато това училище е на село и от факта на неговото съществуване зависи, без преувеличение, съдбата на самото село. Знайно е, че в населените места, където училищата хлопнаха врати и прозорци, скоро след това родителите с деца се натовариха на коли и камиони и се изселиха другаде, а днес селските улички и дворове се обитават от шепа старци, които дори и не се надяват младите да се завърнат. 
Предполагам, че и сега ще се пристъпи към подобна процедура - да се гласуват маломерни паралелки в първи клас, подозира Райнов. В противен случай освен неблагоприятното развитие на тенденциите в чисто просветен и демографско-социологичен план на някои места е възможно да се очертае и драматична картина, свързана със съкращаване на учители. А да се лишаваш от преподавателски кадри в момент, когато и без друго е ясно, че тази специалност е сред националните дефицити в класификаторите на професии, не е най-разумното и най-оптимистичното действие. 
Така че въпреки предвидимия ефект от ненапълно пълноценен учебен процес най-вероятно по селата ще се прибегне до помощните варианти за съставяне на първи класове. Което обаче не спасява русенските училища. И за тях опасността на 15 септември да има угрижени преподавателски физиономии е много даже реалистична. 
Което пък не би трябвало да е кой знае колко голяма изненада -
за очаквания срив в бройката деца се говори от години, като само се говори
Затова сега май настава време да си опровергаваме поговорките, битували векове наред в общественото съзнание. Като, например, тази, че от приказки глава не боли. Ето че боли. Или че мълчанието е злато. Не е злато традиционното мълчание на преобладаващата част от учителското съсловие, с която то приема реформа след реформа от разни хиперамбициозни хипернепрофесионалисти в системата. 
А пък тръгнахме от първокласниците... 
Ами то всичко тръгва оттам - от първите години в училище, които са толкова важни, че направо определящи. При това за всички, дори и за тези, които си казват „Карай, голяма работа!“.  Те затова си го и казват - защото така са ги научили навремето в тяхното училище!