Какво може да отведе едно младо момиче към науката за виното? При това ако момичето е израснало в дом, който е царство на музиката и на литературата, а не на лозаро-винарския поминък. 
Мария Стоева има много категоричен отговор на този въпрос. Избрала виното съвсем прагматично и следвайки пътя на логиката. 
"Така съчетах двата любими предмета в училище - химията и френския, който учих от първи клас в Европейското училище. Когато дойде време да кандидатствам, намерих за идеален варианта в Пловдивския университет по хранително-вкусови технологии, където можех да съчетая отново химия с френски. А там профилите бяха вино, хляб и мляко. Когато след втори курс трябваше да избирам един от тези профили, тогава предпочетох виното - то е по-интересно, дава възможност за повече творчество. 
За мен виното е свързано и с божественото
то символизира кръвта на Исус. Освен това е един от основните поминъци на Франция", казва Мария. 
В последните класове в училище имала амбиции и за медицина, но си дала сметка, че не може да претръпне към страданията на хората, а това едва ли би я направило добър лекар. Затова сменила приоритета. 
Разумният подход при нея по удивителен начин се съчетава с артистизма на родителите й, за които много русенци меломани си спомнят с топлота. За жалост, Мария рано губи и двамата си родители - баща й, диригентът на оперния хор Христо Стоев, си отиде преди 6 години, а преди година внезапно се спомина и майка й Цветелина Стоева, която е завършила българска филология, но животът й мина на оперетните и оперните сцени. 
"Свирила съм осем години на пиано. Като завърших седми клас, баща ми беше този, който ме посъветва да спра да се занимавам сериозно с пианото, а да се насоча към друго нещо", казва Мария. Така тя остава в Европейското училище, където учи от първи клас, и го завършва с пълно отличие. На финала на 12 клас в СУЕЕ момичето научава, ча е номинирана за така наречената Национална диплома, а малко по-късно й съобщават и че е одобрена за тази диплома. Условията за получаването й са ученикът да има пълен отличен от 1 до 12 клас и да има международни изяви. Мария отговаря на всички условия. Но неизвестно по какви причини 
Националната диплома с номер 28, която би й дала точки при кандидатстване в университет, стига до Мария година по-късно 
Е, при пълен отличен от дипломата едва ли тя е разчитала на този документ, но недoумението остава. 
Амбицията и последователността на младата русенка остават неизменни и по време на следването й. Нейната целеустремена натура, в някаква степен обусловена и от Лъвския зодиакален знак, си поставя задачи и методично ги решава. Във втори курс получава годишната стипендия на името на видния български учен Стефан Дичев, която се дава за успех над 5.80 и за иновативен проект. Успехът на Мария Стоева е 6.00, а проектът, който впечатлява комисията по присъждане на стипендията, е с тема "Винен туризъм".
Очевидно впечатлена от студентката Мария Стоева е била не само комисията по стипендията. Защото когато след лятната ваканция русенката се връща в Пловдив, в университета й съобщават: 
Мария, заминаваш за Франция! 
От университета в Дижон предлагат едно място за най-добрия български студент! Избрахме те единодушно още през юни!". 
Те бяха сигурни, че ще се зарадвам - но аз направо бях стъписана от новината, трябваше ми време да взема решение, а ми дадоха само два дни, казва Мария. Отначало си мислела, че става въпрос за няколко месеца във Франция, но всъщност периодът е няколко години с пълна френска стипендия. Научих, че преди това не е имало такова предложение за България, впрочем, и след като аз се дипломирах, също не е имало, обяснява момичето. Осъзнала, че това е един голям шанс, тя взема кардиналното решение. И година по-късно, през септември 2010 година, заминава за Дижон. 
И въпреки че владее езика перфектно, сравнително тежко преживяла адаптацията към новите реалности. Да спомена само, че тук в сесия имаме по един изпит на седмица, там са по три изпита на ден, отбелязва Мария.
Започнах с обща инженерна специалност за хранително-вкусовата промишленост, правих ГМО, пипах бактерии
правих ядрено-магнитен резонанс на парче маргарин
Слава богу, това продължи само шест месеца, усмихва се русенката. След това вече потънала в неизбродимите дебри на винарската конкретика. Едно от най-ценните неща в обучението в Дижон е възможността за много практическа работа паралелно с теоретичните познания. Стажовете се провеждат във винарски изби. Самата Мария прави три кампании в Бургундия, Бордо и Шабли. Отделят ми определено количество вино, с което работя, и накрая оценяват качествата на продукта, обяснява простичко момичето. В Бордо това били три бъчви червено вино, в Шабли - шест бъчви бяло. 
Нещата приключиха успешно, обобщава тя. А успоредно с всичко останало подготвя свое научно изследване в областта на енологията, което прави в лозаро-винарския институт към Бургундския университет "Jiles Guyot". Имам отделна диплома за това, отбелязва мимоходом Мария. 
Накрая, когато получава своята магистърска диплома за енолог, става ясно, че успехът й е равен на 90 процента от успеха на нейни състуденти, които имат собствени фамилни винарски изби. Всъщност, Мария е единствената българка в университета в Дижон - освен французите, немалко от които от потомствени винопроизводители, има две китайки, един бразилец и една канадка. 
След четирите години в царството на виното русенката
имала възможност да остане да работи във Франция
Предпочетох да се върна - първо, защото смятам, че България има потенциал в това отношение, нужно е само някой да внесе иновация и малко чужд опит, обяснява русенката, която през 2014 г. опакова куфарите и се прибира. 20 дни след това се свързва с шефа на голяма българска винарска фирма и се представя. Отговорът гласи: "Идвай!". 
Така Мария Стоева постъпва в една от именитите винарски фирми в София. "Започнах като търговски представител във вип екипа на "Братя Минкови", отговаряхме за снабдяването на ресторанти и хотели от висок клас. Имах нужда да опозная пазара на виното тук - да разбера какво харесват хората, какво търсят".
Едната година в София не само й дала възможност да си набави липсващата информация, но и успяла да й разкрие и други, не особено коректни и привлекателни черти на родния бизнес. Мария нагледно видяла що е то нелоялна конкуренция, как се стимулират сервитьори и управители, за да препоръчват на клиентите определено вино или да включват в менютата определени марки...
Една година ми беше повече от достатъчна, исках да работя това, което бях научила във Франция, казва Мария. В България в момента във винения бранш има четирима млади специалисти с френски дипломи, а само Мария Стоева и още двама, завършили в Бордо и Монпелие, работят като технолози. 
Мария Стоева е технологът на семейната винарна "Братанови". Бащата е създал лозята през 2007 г., синовете поемат бизнеса, разказва русенката, която сега живее в Харманли, където свещенодейства в избата. Когато се запознали, Братанови си търсели енолог, а тя си търсела подходяща работа.
"С течение на времето стана ясно, че 
споделяме една и съща философия - да правим възможно най-натурално, най-тероарно вино
с минимум добавки. Само така може да се изяви напълно характерът на тероара", казва Мария. И обяснява за незапознатите, че тероарът е съвкупността от всички характеристики на виното, плюс сортовите особености, плюс човешката намеса. "Трябва да се работи с минимална намеса, без химия. За мен това е много важно, за Братанови - също. Не са много винарите в България, които споделят тази философия", казва русенката. 
Първата си истинска кампания като технолог тя прави през август 2015 година - фактически веднага, след като започва да работи в Харманли. Направо в дълбокото, усмихва се Мария. И макар да е наясно с това, което прави, да знае много добре цената на труда си и на рисковете, които поема, както и на качеството, което гони и което в крайна сметка получава, тя все пак се изненадва, когато на коледния си бал през 2016 година Съюзът на енолозите й връчва наградата Млад енолог на годината!
Дотогава се връчваше само награда Енолог на годината, управителният съвет взел решение да поощри и младите енолози, а за мен наистина беше напълно неочаквана изненада фактически за своята първа винена кампания у нас да получа такова отличие, признава Мария. 
Днес вече тя е познато лице за бранша. На изложения и форуми хората я разпознават, още по-приятно й е, че разпознават вината на избата, за която тя работи - защото това са нейните вина! 
"Понякога мои познати ми казват: "Ей, че сладка професия имаш! По цял ден си насред гроздовия еликсир!". Истината е, че аз не съм голям любител на пиенето на вино. Иначе казано, не ми се допива. И все пак, 
ако говорим за предпочитания - предпочитам червено
Макар че на мен лично като създаване белите ми се получават доста добре", усмихва се Мария. 
Радва се, че собствениците на винарната й се доверяват, когато тя предлага да се върви по не особено популярен път. От 2016-а правим всичко на спонтанна ферментация, което наистина е голям риск, но се опитваме да пресъздадем във виното това, което дава земята, обяснява русенката. Но това очевидно се оценява по достойнство - след като фирмата вече прави износ на вина във Великобритания, Полша, Чехия, САЩ, Германия. Кметът на Дрезден ми е голям фен - на мен и на вината ни, запознахме се на една дегустация, обяснява с усмивка русенското момиче. Което видимо възнамерява да не спира дотук и до покорява нови и нови територии - така, както тя е свикнала: с оценка "Пълно шест!".