Имам проблеми с внучката си, която живее при мен. Майка й почина преди една година, баща й е в чужбина и аз се нагърбих със задача, която се оказа непосилна за мен. Госпожицата е в седми клас, занимава се с всичко друго, но не и с преките си учебни задължения, лъже ме системно, въпреки че винаги истината излиза наяве. Иска да кандидатства (така твърди), а нищо не предприема, не търпи лишения. Не намирам общ език с нея и изпадам в безтегловно състояние. Истината е, че имаме нужда от специализирана помощ, но детето ту пожелава, ту отказва. Настроенията и нагласите й са много динамични.
Иванова, 62 г.

Драга госпожо Иванова, от споделеното изглежда, че положението с проблемите с внучката е доста критично. Личи безпокойство към поведението й от трудността да й повлияете да го подобри.
Разбирам, че тя е може би най-близкият Ви човек, за когото искате най-доброто, но в случая помощта тук е към Вас, а ако детето се реши на такава, тогава честно и открито може да бъде фокусирана върху неговите възприятия на света, мисли, чувства и преживявания и към справянето му с различни трудни състояния. Разбира се, на вниманието ни ще бъде и детето
с фокус към проблемите, които може би преживява
на фона на възрастта, в която се намира, за да Ви помогна малко да разширите обхвата на Вашите представи и възможности за избор на поведение, което да улесни контакта с него.
Може би разбирате, че щом като досегашните Ви обичайни опити, мерки и средства не дават резултат, значи ще се наложи да промените не само някои от средствата, но и свои досегашни нагласи.
Преди няколко седмици тук в задочния консултативен „кабинет“ на вестник „Утро“ беше споделен проблем на баба със 17-годишна внучка (ако не сте редовен читател и не си пазите броя с тази тема, бихте могли да я намерите в сайта на вестника). Проблемите, които описва онази баба, приличат на вашите с това, че и другото момиче, и вашето се държат буйно, предпочитат да прекарват извънучилищното време навън, а не вкъщи с учене, не търпят лишения, лъжат и обиждат близките си. „Истината е, че имаме нужда от специализирана помощ, но детето ту пожелава, ту отказва. Настроенията и нагласите й са много динамични“ - представяте синтезирано цялата нормална (стандартна) картина на кризисния пубертетен период. Другото общо и много важно - в онзи случай не се споменаваше майката, а майката на внучето Ви (не разбираме дали Ваша дъщеря или снаха) е починала преди година. При добра подкрепа за една година е възможно детето да е преминало фазите на скърбенето и
може би вече е преживяло траура, но дали?
В другия случай бащата изпитваше безсилие пред поведението на дъщеря си. Във вашия случай бащата е в чужбина. Така казано, звучи като „липсва, отсъства“. Не разбираме от кога - дали и преди е работил в чужбина, когато майката все още е била жива и през последните години все е бил далече от детето, или скоро е взел това решение; има значение каква е била връзката между родителите - дали по-леко или трудно се е адаптирал към загубата; ако се е решил на работа в чужбина, след като е починала съпругата му, дали това не е неговият начин да се откъсне от болката - като да забрави, да е зает с други трудности на адаптиране в чужда страна, отколкото с тази на приемането на ценна загуба; какво може би мисли за това и чувства детето?... 
Правя опит
да видим детската съдба от друг ъгъл
Най-големият страх на всяко привързано към родителите си дете още от ранна възраст е те да не изчезнат. В предучилищна възраст децата започват да търсят уверения, че те самите и техните родители няма да умрат, а ще живеят вечно и всички ще бъдат винаги заедно.
Какво се случва на Вашата внучка - сбъдва й се най-страшният детски кошмар. Преди година загубва майка си, а чрез разстоянието - и баща си, който е някъде далече. Как би се чувствало което и да е дете в такава ситуация - като изоставено от родителите. „Майка й почина преди една година, баща й е в странство и аз се нагърбих със задача, която се оказа непосилна за мен“.
Като начало на приказка, в която лошата съдба отнема майка й, а баща й отпътува
за да търси сам утехата си. Кой беше на разположение да утеши детето?... Понякога децата дават вид, че са посрещнали смело загубата и няма да изпадат в слабост. Успешно имитират, че са по-силни от скърбящите възрастни и се случва обратното - малките да утешават големите. Но скърбенето има своето значение и времето и пространството за него трябва да бъдат зачетени. Може би сте успели да бъдете този близък човек, пред когото детето може да плаче за майка си, докато изминат четирите първи сезона без нея.
След това момичето се оказва в една специална учебна година, в която трябва да напрегне сили, ако иска да се класира в желана гимназия. Но налице е проблем: „Госпожицата е в седми клас, занимава се с всичко друго, но не и с преките си учебни задължения, лъже ме системно, въпреки че винаги истината излиза наяве. Иска да кандидатства (така твърди), а нищо не предприема, не търпи лишения“. Понеже родителите липсват, Вие сте поели грижата - „нагърбили“ сте се - дума, която свързваме с тежък товар.
Откъде става толкова тежък този товар?
Едната причина е „фонът“ - пубертетната възраст, заради която припомних предишната подобна тема във вестника, и характерната през нея специфична чувствителност - нужда от близост, но и нетърпимост на близост като към малко дете, оживяване в спомените и „предъвкване“ на стари травми, несправедливости от отминалата част от детството, критична „ревизия“ на доскорошните авторитети в живота на детето - родителите, на начина, по който децата са възприели тяхното отношение и как то се свързва с техните критерии за обичливост и за подкрепа към него, склонност към разочарования - близките възрастни вече не са същите, защото и то вече не е същото - хем е дете, хем вече не е.
Другата причина за тежест естествено е фактическата загуба на родителите - тези най-близки хора, които биха понесли нервността на детето в кризисния му период, в който преминава от дете към възрастен - те липсват.
Мама е напуснала живота, татко е напуснал дома
На разположение за грижа, подкрепа и възпитание е баба, която ги замества. Справянето със загубата на член от семейството е изпитание за всеки член на това семейство и то се облекчава от адекватна подкрепа, която могат да си окажат. Вашият начин като майка или свекърва на починалата жена за справяне със загубата може би е бил този, да се захванете с грижата за детето. И за него фактическото надмогване би могло да се постигне, когато и то се захване с нещо, което истински може да го увлече, на което да се посвети. Ученето изисква повишена концентрация на вниманието, която е била нарушена и от пубертетните промени, и от скръбта. Нещо по-емоционално става по-привлекателно в такъв период - отношенията с приятелките и приятелите, споделянето с връстници, с групата, където може внучката Ви да преживява близост в по-голяма степен, отколкото вкъщи.
Не ви упреквам, госпожо Иванова, само търся възможно обяснение на трудността, но и новите начини да направите
„мост“ към душата на детето
„Не намирам общ език с нея и изпадам в безтегловно състояние“. Писмото разкрива безсилие в стремежа Ви да контролирате детето. Наистина, че в тази възраст близките трябва да бъдат бдителни за множество рискове, но колкото повече контрол налагат над дете, което се стреми да е независимо, толкова повече осезателни стават реакциите и проблемите в отношенията, които може значително да се влошат. Как би действал оттук нататък човек, който се чувства в безтегловно състояние - объркано и с видим израз на разочарование. Как възприема такива сигнали детето - с гняв и също с разочарование - жената, която от ранното си детство знае като любяща баба, сега се стреми да наложи власт, взира се всеки миг в начина, по който изглежда за излизане навън, пита за изпитвания и за бележника... Лъжата в тази възраст може да стане част от репертоара на бунтуващия се срещу авторитети юноша, едно от оръжията, ако отношенията са като на война. Настояванията момичето да се захване сериозно с учене засега не дават резултат. Героинята от приказката е в Гората на изпитанията, но вместо да положи усилие, за да се справи с предстоящото, което ще я изведе на по-високо ниво, тя е при своите „феи“ приятелки в унеса на споделеното време, магията от което не иска да наруши.
Как да й стане привлекателен домът й, от който и тя някак бяга?
От какво има нужда всеки в труден момент? От възможност да се отпусне от стреса, приютен и нахранен като от мама, и това да е сигурно и предсказуемо в моменти от деня, които може би в миналото са били определени от прибирането и от свободното време на татко. Кои са вашите моменти на прекарване заедно, свободно от грижи, с гарантирано непитане за изпитванията в училище и за оценките? Такива трябва да са всички моменти на хранене заедно, за да е още по-вкусна топлата супа или бабината баница. Така детето ще може да се насити от тази физическа прегърнатост, която не е същата като от родителите, но е със същото значение. В тези моменти баба да е баба, а не наставник, домашен учител или като възпитател от интернат, каквато може би започва да изглежда в очите на детето, когато е критична.
Освен за ученето помислете за неин талант, склонност, увлечение
Може би ще й подейства добре да я насърчите да се включи в клуб по пеене, танци, фотография, поезия или нещо с „бащин ред“ - карате, или с кауза - ученически екип за първа помощ. В дейност, в която има връстници и множество нови познанства, тя би правила нещо полезно за развитието си, докато същевременно релаксира мъничко поглезена, но също и стимулирана и контролирана от нови авторитети в живота й, каквито са ръководителите на клубове по изкуства, науки или спорт, и би могла по-лесно да се концентрира после и за учене. Ще има със сигурност много нови неща, които спонтанно ще споделя с вас, защото ще я вълнуват.
Ако детето изпита нужда от специализираната помощ, за която сега сменя намерението си, при добър контакт между вас то вече ще може да се довери, да се съгласи и да участва активно и ползотворно в този процес. Ще е сигурна във Вашата подкрепа, ще се доверява и на учители, и на други помощници и няма да се чувства сам-сама на този свят. Осезателно укрепнала от цялата тази сигурност около себе си и стимулирана, ще преодолее застоя и ще пожелае да се придвижи напред.