Колко различни образи може да има морето по изгрев? А колко е различен Дунавът в различните моменти по залез? Какво говори една лодка, опряла нос в заснежения дунавски бряг - за жадувана почивка или обратното, за очакване на ново плаване срещу течението? 
За всичко това - за неповторимото и винаги различно състояние на водата, което тя предава на всичко около себе си - на дърветата, на пясъка, на храстите, на брега, дори и на хората - разказва в своята първа самостоятелна изложба фотографът Петър Найденов. Фотосите му са подредени във фоайето на Доходното здание и ще останат там до средата на декември. Дотогава русенци имат възможност да се отбият в сградата и да открият за себе си една чувствителна сетивност към обичайните гледки, да видят сдържаната поетичност и изразителната философия на онези неща, които са били и преди нас - и ще останат дълго след нас, а затова е добре 
да проумеем, че са важни те: земята, небето, водата, най-вече водата! 
А нашите грижи и кахъри, макар и честичко да ни вгорчават битието, все пак са в графата „Преходни“...  
Не съм сигурна дали съм права - но на мен със сигурност точно така, по философски спокойно и равновесно ми действат тези пълни със странна светлина пейзажи на Петър Найденов. А той очевидно е от хората, които смятат, че всяко обясняване на изкуството обезсмисля творческия акт и прави излишни разговорите по темата - защото ако има нужда от обясняване, значи между автора и човека отсреща има кардинално и непреодолимо разминаване. И тогава съвсем няма никакъв смисъл от думи. 
Не че инак Петър Найденов е от разговорливите. Ама пък и за какво му трябват думите - след като има такъв чудесен начин за общуване: чрез фотографското изкуство?! 
Май вече е крайно време да внесем задължителното пояснение: самостоятелната изложба на Петър Найденов, която е подредена в Доходното, е част от първата награда, която той спечели в тазгодишното издание на общинския фотоконкурс „Запази духа на Русе“. Спечели я безапелационно, както коментираха от журито вечерта при огласяването на резултатите. 
Впрочем, тогава 
Петър Найденов не си получи наградата
И дори не разбрал, че печели конкурса. 
А и организаторите на конкурса тогава така и не са разбрали, че класираният на първо място е бил там. 
„Изпратиха ми мейл, че ме канят на церемонията - и аз пристигнах от Пловдив, където тогава все още живеех. В Доходното бях дошъл с двете деца - 6-годишната Анна и 7-годишния Димитър. Разгледах снимките от изложбата, погледнах и към монитора, на който се въртяха едни други снимки, не видях нищо мое и реших, че явно моите работи не участват, може даже да са били дисквалифицирани. Изведох децата навън за малко, да не шумят, после като се върнахме вътре, видях, че връчват награди на едни хора, постояхме още малко и си тръгнахме“, разказва Петър. 
След това получил втори мейл, в който вече му съобщавали, че той е носителят на първата награда, че част от приза е възможността да направи самостоятелна изложба... И едва тогава вече успял да се зарадва. 
Тази година определено му е късметлийска. Участието му в Петия международен фотосалон в Пловдив му носи
бронзов медал на Фотографското общество на Америка PSA за русенски пейзаж 
Там Петър е участвал с няколко черно-бели фотоса. Наградата печели снимка на русенска улица с два от архитектурните шедьоври на града. Тази снимка е поставена в началото на неговата изложба в Доходното. 
Пак тази година Петър Найденов на два пъти работи за Google Street View. Просто кандидатствал по обявата в сайт за търсене и предлагане на работа, одобрили го и така в продължение на месец управлявал автомобила на Гугъл, с апаратурата на който се заснемали за Гугъл Мап улиците в населени места в района от Подбалкана до Родопите и от Бургас до Благоевград. 
„Базата беше в Пловдив, където живеех, така че сутрин тръгвах оттам, а вечер се прибирах. Докато устройството заснемаше улиците и местностите, успях да обиколя много места, където дотогава още не бях ходил. Работата е изключително отговорна, сигурността на данните е на суперстриктно ниво. А когато приключих месеца по договора, се оказа, че са доволни от работата ми и ме изпратиха за още един месец в Хърватия“, разказва Петър Найденов. Така след като целия юли бродил и преброждал почти цяла Южна България, през август направил това в Североизточна Хърватия, там базата била в Загреб, а накрая поработил и на два от далматинските острови - Црес и Раб. 
За разлика от много хора, които обичат да разказват как още преди да проходят, са се посветили на хобито или професията си, Петър казва, че 
неговата взаимна любов с фотографията започва едва преди 6 години
Всъщност животът на този все още доста млад русенец е богат на занимания и преживявания. В Русе той завършва Английската гимназия с френски език. След това става студент по английска филилогия във Великотърновския университет. Малко преди финала на следването обаче зарязва университета. 
„Имам да вземам два изпита и държавните - но единият изпит е по сравнителна лингвистика. Ама нещо не мога да разбера защо трябва да науча староанглийски, който след това няма ми потрябва вероятно никога. А и в един момент ми стана много отчетливо ясно, че от мен няма да стане учител. Това е дарба“, казва убедено Петър Найденов.
И е ясно какво има предвид - неговият баща е дългогодишният легендарен преподавател по английски в Дойче шуле Марин Найденов, който направи така, че много от възпитаниците на Немското училище излизаха оттам с по-добър английски, отколкото немски.
Учителството не е моята дарба - нито ми се отдава, нито ме влече
признава Петър Найденов. Започнал да работи в сферата на туризма - в хостели, хотели, преминал от портиер до администратор и натрупал немалък опит. През 2007-а се връща в Русе, а след това известно време живее в местността Козница недалеч от Копривщица. Идеята на работодателя била да изгради съвременна екотуристическа точка, в която и Петър да приложи своя опит. След като няколко месеца той се занимавал с конете, които според идеята щели да станат част от туристическия проект, се разбрало, че идеята няма да се реализира. И пак се върнал в Русе - работил известно време в магазина „На тъмно“, занимавал се и с пиърсинг, после заминал за Бургас - пак в арт магазина „На тъмно“. 
Там се отключила страстта към фотографията.  
„По принцип се интересувах от снимане и преди това, но именно тогава започнах да чета много литература, главно теоретична. Дотогава снимах с малки фотоапарати. Постепенно се въоръжих с по-сериозна техника, въпреки че не е техниката тази, която прави снимката. И така стана, че снимането се превърна в някакъв вътрешен повик, който на моменти направо не можех да спра. За да се превърне хобито ми в сериозно занимание, голяма вина има и морето. Особено преди изгрев и по залез то е различно във всяка една минута. 
Ставал съм в три и половина сутринта, за да снимам как изгрява слънцето
Повечето хора изобщо не могат да си представят какви са цветовете на водата в тези часове. В един момент даже вече не си включвах алармата да ме буди - самичък ставах по тъмно и отивах да снимам“, разказва Петър. 
Снимането постепенно става почти втора природа за него. Обикаляйки България и пътувайки из други държави, той трупа впечатления, ракурси, а заедно с тях и фотоетюди от най-различни кътчета на Европа. А пътуванията не били малко - особено от края на 2015 година, когато половин година работил в Англия, в това число и като доставчик на нови заводски автомобили. Така успял да обиколи целия остров, да стигне до Шотландия, до Уелс. Много интересен и обогатяващ беше този период, и парите не бяха никак лоши, чувствах се добре, на моето си място, още повече че нямах проблем с езика - не бих си тръгнал оттам, но се върнах, защото сметнах, че не е редно децата ми да растат без мен, казва Петър. През април 2016-а се върнал и започнал... отново да пътува! Този път с бус по международни дестинации - това му осигурило добро заплащане и възможност да обиколи голяма част от Централна Европа: Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия, Германия, Франция, Швейцария... 
„Няма място, където да отида и да не открия нещо, което да ми хареса. Навсякъде има много привлекателни места, 
винаги има какво човек да види за първи път 
и от какво да се впечатли“, размишлява русенецът. Хората в другите държави си знаят правата и си ги търсят - затова и ги уважават, докато при нас точно това е сбъркано - затова и стандартът на живот у нас не е такъв, какъвто е там, отбелязва Петър. 
След поредно търсене на работа, която да му харесва и да го устройва - този път в Пловдив, сега се е върнал отново в родния Русе. И в момента си търси работа. Като успоредно с това „лови“ нови фотосюжети. 
Любимата му тема е водата. И не само морето - след Бургас той обръща поглед и към други сюжети. „Водата е най-променливото нещо, което във всеки един момент е различно. Тя си остава основна тематика за мен - привлича ме много и аз самият нямам точно обяснение за това. И както морето ме провокира да го снимам и пак, и пак - така е и с Дунава. Реката винаги ме е привличала. Един и същ пейзаж изглежда по един начин при висока вода, по коренно различен - когато водата е ниска. Понякога могат да се заснемат направо апокалиптични картини...“, казва Петър Найденов. И се надява скоро да си намери сносна работа в Русе - и това да му даде възможност да заснеме нови дунавски сюжети.