Осми декември е свързан с едно от най-значимите събития на модерната музика на ХХ век и всички сте чували за него. Но не бързайте да си мислите, че отбелязваме годишнината от убийството на Джон Ленън през 1980 година. Да, това разтърси и потопи в скръб музикалния свят, но четири години на същия ден нещо друго разтърси и хвърли в екстаз същия този музикален свят. Това е албумът "Хотел Калифорния" на "Игълс", който според данни от август тази година е третият най-продаван в историята с 26 милиона продажби.
А кой е първият? 
Да, август бе щедър на добри новини за "Орлите" /какъвто е преводът на името на групата/, които детронираха Майкъл Джексън и албума му "Трилър" от върха на музикалния Олимп и заеха трона с подборката си "Златни хитове 1971-1975", от коята са продадени 38 милиона копия. Този показател включва и броя на платените прослушвания от стрийминг платформите в интернет. Това означава, че албумът е станал платинен цели 38 пъти - с пет пъти повече от "Трилър".
Всичко започва през 1971, когато мениджърът Джон Бойлан измъква Глен Фрай, Бърни Ледън и Ранди Майснър от техните предишни групи. Последните двама са за кратко барабанисти, докато Фрай се обажда на Дон Хенли, когото е срещнал в един нощен клуб "Трубадур" в Лос Анджелис. Te акомпанират на Ронщадт на двумесечно турне, след което решават да създадат тяхна собствена група. Новата група избира името "Игълс" /"Eagles"/.
Техният първи албум "Игълс" е пълен с естествен, понякога чист кънтри рок и извежда три сингъла в Топ 40. Дебютният сингъл "Take it easy" е песен, писана от приятел на Глен Фрай, негов близък и колега кънтри рок-музикант - Джаксън Браун. Фрай го чува да изпълнява песента и го пита дали "Игълс" биха могли да я използват. Браун се съгласява и с няколко нови стиха, добавени от Фрай, песента е записана и става класика, като 
достига №12 в класацията "Билборд Топ 100" и избутва "Игълс" към звездния небосклон 
Сингълът е последван от блуса "Witchy woman" и приятната кънтри рок балада "Peaceful easy feeling", които са в чарта съответно на 9 и 22 място. "Игълс" е голяма сила в популяризирането на кънтри рока, характерен за Южна Калифорния, из цялата нация. Листата на списание "Ролинт Стоун" "500 Greatest Albums of All Time" му отрежда №374.
Вторият им албум "Десперадо" e свързан с темата за беззаконията в Дивия Запад и представя склонността на групата за концептуален текстопис. От него в Топ 100 влизат две парчета "Беззаконен мъж" /59/ и "Десперадо" /64/.
Първите два албума са продуцирани от Глин Джонс, който преди това е работил с "Бийтълс", "Лед Цепелин", "Роулинг Стоунс" и "Дъ Ху". Групата търси рока, но Джонс не поддържа този стремеж "месестата" страна на тяхната двойно-насочена музика. 
В техния трети албум "On the Border" ("На границата") "Ийгълс" започват да продуцират с Джонс, но само след две записани песни се ориентират към Бил Симзик, довел Дон Фелдър да добави т.нар. "слайд" или "ботълнек" техника в песен, кръстена "Good Day in Hell" ("Добър ден в Ада") и групата е толкова впечатлена, че два дена по-късно кани Фелдър да стане петият член на групата. Той се появява само още веднъж в албума - в песента "Already Gone" ("Вече заминал"), в която изпълнява паметното двойно китарно соло с Глен Фрай. "On the Border" ражда №1 "Билборд" сингъл с песента "Best of My Love" ("Най-доброто от моята любов"), която оглавява чартовете на 1 март 1975 и става първата от петте сингъла №1 на групата.
Техният следващ албум "One of These Nights" ("Една от тези нощи") съдържа тежък и агресивен рок. Албумът 
показва растящата сила на текстописния тандем Хенли-Фрей 
особено в песента, която носи името на албума - "One of These Nights" и в спечелилата "Грами" награда "Lyin' Eyes" ("Лъжещи очи"). 
"One of These Nights" оглавява "Билборд" чарта на 2 август 1975. Самата песен често е цитирана от Фрай като негова любима. Албумът също съдържа изпреварил времето си като звучене инструментал - "Journey of the Sorcerer" ("Пътуването на магьосника"), която е позната на мнозина като саундтрак към "Пътеводител на галактическия стопаджия". "One of These Nights" е първият №1 албум на "Игълс", оглавил поп чартовете. Te достигат своя връх в рока като успехи, но не всичко е толкова добре в групата отвътре.
По това време членовете на групата започват да се карат един с друг. Записите и пътуванията са брутални от времето след първия дебютен и едноименен албум - избухливостта ескалира, а характерите на музикантите започват да се оказват несъвместими. Между следващия албум и следващото турне, Бърни Ледън напуска групата, разочарован от насоката, която групата е избрала в своята музика. Те не остават за дълго концентрирани върху кънтри рока, който кара Лидън да си тръгне. Наемането на Дон Фелдър означава, че ролята на Лидън може да бъде намалена по изключително добър начин. Групата бързо замества Ледън Джо Уолш, доказан ветеран от няколко групи и соло изпълнител. Следователно съставът може да продължи и с програмата за турнетата си.
Междувременно в началото на 1976 е пуснат "Their Greatest Hits (1971-1975)", който, както вече казахме, се оказва 
най-продаваният и в този смисъл най-успешният албум в световната история 
Следващият албум на групата, "Хотел Калифорния", излиза на 8 декември 1976. "New Kid in Town" ("Ново дете в града") се изкачва до хит №1 на 26 февруари 1977, а "Хотел Калифорния" - на 7 май същата година. "Life in the Fast Lane" ("Екстремален живот") също е голям хит и в процеса става т. нар. catchphrase, като освен това установява желанието на Джо Уолш за повече хард-рок звучене. Въздействащата и меланхолична балада "Wasted Time" ("Пропиляно време") затваря първата част на записите, но тяхната втора част продължава с инструментали. Албумът приключва с "The Last Resort"  ("Последно средство"), която песен до днес Фрай смята за най-добрата работа на Дон Хенли. Като цяло 
"Хотел Калифорния" е назоваван като шедьовърът на групата
и се появява във всички листи на най-добрите албуми от всички времена. Към днешна дата са продадени 16 милиона копия в САЩ.
През февруари 1979 "Игълс" влизат в студио, за да продуцират своя финален студиен албум "The Long Run" ("Дългото бягане"). Албумът отнема две години, за да бъде създаден, но групата прави последното си - пето парче в "Билборд" - "Heartache Tonight" ("Главоболие довечера") - 10 ноември 1979. Турнето, което трябва да представи албума, усилва междуличностните различия между членовете на групата; и още по-лошо - през нощта на 21 ноември 1979 Хенли е арестуван за притежание на наркотици, след като 16-годишна проститутка е получила припадък вследствие на употреба на дрога в хотелска стая. Хенли след това е обвинен в блудство с малолетна. Като притурка ненавистта между Глен Фрей и Дон Фелдър стига връхната си точка след агитационен концерт за калифорнийския сенатор Алън Кренстън. Фрей твърди, че отвърнал на Фелдър след обида към сенатора.
Турнето завършва на 31 юли 1980 г. в Лонг Бийч, Калифорния, когато се случва това, което Бил Симзик паметно описва като "Дългата нощ на грешния плаж".
Фрей и Фелдър прекарват последното шоу, описвайки един на друг боя, който всеки планира да раздаде зад кулисите. 
Само още три песни и ще те смачкам, нещастник
отговаря Фрей на Фелдър, който казва, че наближава края на групата. Фелдър отговаря със заплаха, точно когато започват да пеят "The Best Of My Love". Веднага след края на шоуто настъпва хаос. Фрей се нахвърля върху Фелдър, който се защитава с китарата си. За секунди се включват и останалите членове на групата. Дванайсет полицаи разтървават настървените музиканти.
Изглежда това е краят на "Игълс", въпреки че те още дължат на "Уорнърс" запис на живо от турнето. Появилият се в началото на 1980 година "Игълс Лайв" е микс на Фрей и Хенли. Двамата решават, че не биха могли да издържат да бъдат в един и същ щат, нито в същото студио.
След раздялата всеки от членовете на групата пробва своя шанс в самостоятелна кариера. 
Джо Уолш вече се е установил като соло изпълнител още през 1970 преди и по време на неговото пребиваване в "Игълс". Уолш опитва да продължи своята соло кариера, има проблясъци, пее няколко хита, дори издава успешния албум "There Goes the Neighborhood" ("Там отива кварталът") през 1981 година, но след това не успява да се задържи на гребена на вълната. Едно от големите му постижения в соловияа етап е продуцирането на албума на Ринго Стар "Old Wave" ("Стара вълна").
Дон Хенли се оказва с най-добра соло кариера 
от петимата. През 1982 той пуска добре възприетия от публиката албум "I Can't Stand Still" ("Аз не мога да стоя неподвижен"), начело с хита "Dirty Laundry" ("Мръсно пране"). Той след това прави сингъл, дует със Стиви Никс - "Leather and Lace" ("Кожа и дантела"). Първият албум бледнее в сравнение с неговия следващ - трясъка на 1984  "Building the Perfect Beast" ("Строене на перфектния звяр"). В този албум е включен достигналият 5-та гореща позиция хит и класик-рок радио парче - "Boys of summer" ("Момчета на лятото"). Албумът извежда и хита - "All She Wants To Do Is Dance" ("Всичко, което тя иска да прави, е да танцува"), както и "Sunset GrillУ" ("Печене на залез слънце"). Следващият албум се появява едва през 1989 - "The End of the Innocence" ("Краят на невинността"). Този албум има по-голям успех, като включва хита "The Heart of The Matter" ("Сърцето на проблем"). Това е неговият последен албум.
Глен Фрей също открива соло успеха 
през 80-те години. През 1982 той пуска своя първи албум "No Fun Aloud" ("Никакво забавление гласно"), който ражда хита "The One You Love" ("Единствения, когото ти обичаш"). Следва албумът "The Allnighter", който се отличава с хита "Sexy GirlУ" ("Секси момиче"). Фрей достига до №2 в чарта с "The Heat Is On" ("Жегата е нататък") от саундтрака на "Ченгето от Бевърли Хилс". Има и още една песен на тази позиция "You Belong to the City" ("Ти принадлежиш на града") от 1985 - саундтрак на "Маями Вайс". Не можем да подминем и "Part of Me, Part of You" ("Част от мен, част от теб") към саундтрака за великолепния филм "Телма и Луис".
13 години след раздялата "Игълс" пускат кънтри албума "Common Thread: The Songs of The Eagles" ("Прост край: Песните на "Игълс"). Травис Трит настоява да използва членовете, които са записали "Long Run" ("Дълго бягане") в неговото видео за "Take It Easy" и те отстъпват. След видеото за "Take It Easy" изминава година и групата се събира отново след дълги години на медийна спекулация. Именно тези членове се връщат на сцената - Фрей, Хенли, Уолш, Фелдър и Шмит. 
"Ние никога не сме се разделяли. Ние само си взехме почивка от 14 години" 
споделя Фрей на тяхното първо лайв изпълнение през април 1994.
Следващото турне ражда лайв албума "Hell Freezes Over" ("Адът замръзва"), именуван на прочутото изказване на Хенли отпреди години, че "групата ще се събере отново, когато адът замръзва". Тази албум ражда два нови хита - "Get Over It" ("Преодолей го") и "Love Will Keep Us Alive" ("Любовта ще ни пази живи").
През 1998 г. групата е въведена в Рок и Рокендрол зала на славата. По време на церемонията Фрей, Хенли, Фелдър, Уолш и Шмит изпълняват заедно песните.
Няколкото следващи турнета (без Майснер и Лидън) довеждат до нечуван рекорд по продажба на билети.
През февруари 2001 г. Дон Фелдър е изгонен от групата. Започват дълги съдебни дела. През 2003 излиза нов техен сингъл за атаките от 11 септември - "Hole in the world" ("Дупка в света").
На 14 юни 2005 г. "Игълс" пускат нова DVD продукция, титулувана "Прощално турне 1 - на живо от Мелбърн", с две нови песни - "No More Cloudy Days" ("Без повече облачни дни") и "One Day at a Time" ("Един ден във времето").
Към 2006 Игълс се състоят от Фрей, Хенли, Уолш и Шмит 
На "Прощално турне 1 - на живо от Мелбърн" те са допълвани от още осем музиканти - барабанист/перкусионист (Скот Краго), китарист (Стюарт Смит), двама клавирни изпълнители (Майкъл Томпсън и Уил Холис) и четирима духови изпълнители (Ал Гарт, Бил Армстронг, Крис Мостърт и Грег Смит), които също свирят на цигулка и допълнителна перкусия. Групата прави турне из Европа през лятото на 2006. През май същата година те дават двучасово специално интервю за Би Би Си.
Последната голяма вълна на медиен интерес към глупата, ако не броим новината, че два нейни албума са №1 и №3 за всички времена, е през януари 2016 г., когато едва на 67 години Глен Фрей - автор на "Хотел Калифорния" - губи битката с няколко тежки болести. Но Фрей никога няма да си отиде от сърцата на хората, на които завеща една от най-нежните, най-лиричните, най-мелодичните, най-романтичните и най-завладяващите песни в цялата музикална история.
По материали от интернет