Здравейте! Става въпрос за проблем, свързан с дъщеря ми на 7 години. Тя е контактно, добро и компромисно дете, но смятам, че понякога това не й прави добра услуга.
В среда с други деца идва момент, в който тя не умее да се защити и поради това, че е малко по-чувствителна, децата използват, за да я нараняват.
Как може да се помогне детето ми да стане по-уверено, за да се защитава от другите?
Лилия, 32 г.

Драга Лилия, споделяте накратко за несполуки на детето в общуването с връстници. Може би се тревожите тази тенденция да не остане трайна в живота му - да се чувства потърпевшо във взаимоотношенията.
Не сте описали по-конкретна картина на конфликтна ситуация, която да разгледаме. Ще обърнем внимание на такива проблеми в детството, и по-специално във възрастта на детето Ви, за да добиете повече представа какво бихте могли да правите или да избягвате, когато го подкрепяте. Какво става, ако считате, че детето е безпомощно - безпокоите се и вероятно питате всеки ден за проблемите. Важно е как посрещате сигналите на детето, какви навици си създава то да получава внимание и подкрепа. Дали го насочвате да забелязва кога и как постига разбирателство, за да преодолее инерцията да се вглежда в несполуките и
да се избегне оформяне на зависимост от стремежа за непременно разбирателство
Динамиката на детското развитие се влияе от най-различни фактори, сред които е подкрепата на едни или други прояви от страна на родителите. Но детето също твори, макар и несъзнавано, своя уникална "нишка" с особености на характера си чрез лични мотиви, причини, основания със смисъл за самото него. Това става в контакта с хората от обкръжението, в който постепенно се оформя стилът на общуването му. Родителите често тълкуват проблемите според изреченото от детето и според техните опасения поради грижа за него.
Да тръгнем от началото - от връзката на детето с родителите
Типът на тази връзка е с особено голямо значение за развитието на уменията и качествата на детето, част от които са социалните умения и стилът на поведение в разбирателство и в конфликт. За това оказват влияние и стиловете на общуване на двамата родители, от които то копира и ако се чувства често застрашено, си изгражда стил на общуване, в който може да преобладава защитно комфортната пасивност или агресивността, а много често и манипулативността. Това, как детето възприема другите деца, зависи и от отношението на родителите към света и към другите хора в него - дали се "разполагат" в света като в безопасно място, в което проблемите са естествена част от живота, както облаците помрачават небето, но после пак изгрява слънце;
дали мислят предимно за предпазливост в свят, изпълнен с враждебност и рискове
дали са склонни да се доверяват, или поддържат чувството си за сигурност чрез недоверие. Дано не Ви се струва, че насочвам вниманието само към това, каква пречка биха могли да представляват личните нагласи на родителите за социалната нагласа на детето. Ако са действително такъв фактор, това се дължи най-често на атмосферата, в която те са израснали като деца. Приемаме, че не им е лесно да превъзмогнат вече създадени рефлекси и навици и за да бъдат по-добри помощници на децата си, добре би било първо те да огледат своите страхове и умения да се справят с напрежението в конфликтите и ако им е трудно да постигнат удовлетворяваща промяна сами за себе си, да потърсят помощ. Това неминуемо ще се отрази благоприятно на атмосферата вкъщи и ще се пренесе като по-адекватна подкрепа за детето. 
От писмото разбирам, Лилия, че бихте искали детето Ви да стане по-уверено, оттам и по-малко уязвимо. Според вече казаното може да определим правилото, което действа като "физичен закон" -
"Уверени родители - уверено дете"
Дали няма какво да донапълните към Вашата лична увереност в себе си? Как се справяте със съпруга ви в конфликтните ситуации с други хора? Ако сте склонни повече към компромиси или ги избягвате, вероятно предпочитате да общувате с хора, с които отношенията са предимно безпроблемни. Но така детето не би могло да се научи на друго, освен че отношенията би трябвало да са предимно безпроблемни.
Надявам се, че понякога спорите със съпруга си вкъщи. Избягвате ли споровете си пред детето? Критерият за "идеалност" или безпроблемност в човешките отношения създава фалшива илюзия, че трябва да е норма и че всичко друго е аномалия, която може да наранява. Ако детето не е виждало и чувало спор в защитената среда на дома си, пък дори и караница от време на време, ако не е наблюдавало после помиряването и сдобряването на близките си чрез дума и жест, навън всеки спор и всяко скарване с другарчета биха му изглеждали нараняващи, катастрофални, непоправими. (Предполагам, че използвахте думата "нараняват" не за физическо, а за емоционално нараняване.) Когато това се случи многократно и
ако случките не доведат до нов полезен опит
а емоцията, свързана с тях, не бъде преработена, детето може да се изолира или несъзнавано да започне да се стреми към границата, която поставя на риск отношенията - да я опира, за да проверява дали ще се случи същото. Другите може и те да реагират отново така, защото са ги „натиснали“ по същото "копче". Това не означава, че детето би имало проблеми с всички деца, а че вероятно с тази група деца се оформя такъв начин на общуване - проблемно свързване с другия, в което единият се оказва агресор, а другият - мишена, наранен, жертва. Ако това "контактно, добро и компромисно дете" не се свързва спонтанно с другите, то в активното общуване, което предполага и разногласия, винаги би изпитвало напрежение, повишена чувствителност. С това би могло да гневи другите и те да отвръщат с отхвърляне, включително с ирония. Какви ползи допринася на потърпевшия тази наглед неприятна форма на общуване? Парадоксално чувство за превъзходство, нещо като "Аз съм добрата (като Пепеляшка), с която невъзпитаните постъпват лошо...", а също и пореден сюжет, към който мама е показала вече своята чувствителност - ще разкаже, ще получи внимание и подкрепа с потвърждение на това, че другите са лоши.
"Другите деца"
Надмогването на чувството за малоценност със стремеж за преживяване на превъзходство по-ярко личи чрез съперничеството в детските отношения - децата се сравняват помежду си. Но за утежняването на съперничеството между тях за съжаление може да допринасят и родителите. Децата се конкурират за вниманието на големите, за притежанието на вещи, за налагането на своето желание. В предучилищна възраст, в която доскоро е било детето Ви, все още липсва умение да се поставят на мястото на друг не поради недостиг на възпитание, а от особеностите на развитието на интелекта в различни възрастови етапи. Големите в семейството - родители, каки, батковци, баби, дядовци, са тези, които с личното поведение на съпричастие, с начина, по който четат на децата приказки и разкази и по който коментират нерадостната съдба на някого, а също и учителите са хората, чрез които детето постепенно преодолява типичния за възрастта егоцентризъм и се учи да разбира другите. Но възрастните не би трябвало да предявяват към децата (нито към своите, нито към чуждите) очаквания за по-голяма съзнателност и отговорност от тази, на която са способни с малкия си житейски опит и с по-ограничените си представи от тези на възрастните. Така че у децата няма съзнателна, целенасочена умисъл да се възползват от чувствителността на друго дете, за да го наранят, но може да се развие такава чрез повтарящи се реакции в контактите, което става заучено поведение.
Едно разрешение - ако всяка майка се чувства майка на всички деца
Нали тя би била загрижена за всяко от тях. Ако имахте много деца и едно е често разревавано от другите, бихте ли си мислили как да го учите да защитава себе си така, че другите да не се възползват от чувствителността му? Нали тогава бихте се настроили към тях като към чужди и бихте ги противопоставяли. А сега, Лилия, отпуснете се и за малко си представете, че сте майка не само на дъщеря Ви, но и на нейните съученици и на приятелчетата й от квартала. Почувствайте се по този начин. Ако тръгнете с такава нагласа да я прибирате от училище или от площадката, с приветлива усмивка и към нея, и към другите деца, сигурно бихте могли по-лесно да попитате някое момиченце с дълги плитки дали и мама има като неговата красива коса или, ако разберете, че някой от малчуганите обича футбол - дали има батко, който тренира в отбор. Спонтанните деца веднага ще Ви посветят в своя свят и ако Вие се оставите да ви посветят, веднага ще им станете симпатична. Така директно Вашето дете ще се учи на дружелюбие и на свобода в отношенията, а другите деца ще се зарадват, че мама Лилия е проявила интерес към тях. А налято може да ви дойде естествено да изненадате тайфичката на площадката със сладоледче на клечка за всеки. Не, тези неща не са непременно препоръчителни. Вярвам, че
вашите действия за свързване с децата биха били по-добри
защото много по-добре познавате обкръжението на детето си. Ще й помогнете да се измъкне от очакването, че другите може да я наранят и че трябва да се защитава, като започне повече да ги цени - кой е най-изявеният художник в класа, кой свири на пиано. А дали да не отидете заедно с букет на концерт, на изложба, на демонстрация на клуба по бойно изкуство или да викате за гол на футболен мач на съученик? Съвсем искрено - с нагласата, че отивате на изява на едно от другите Ваши деца! Така ще се почувствате Голяма Майка, която уважава и е загрижена за Всички Деца. Със сигурност няма да можете да заразите с това всички останали майки, но бъдете сигурна, че много от тях ще прихванат от Вас. А защо да не стане традиция - всички родители от класа да отиват с децата си заедно на изявите на всяко едно от тях?
Е, да си представим как всички майки на учениците в класа се чувстват майки на всяко от децата. Разбира се, че така
всяко дете би почувствало подкрепа от всички майки
Ако е наранено в този ден, ще знае, че всички майки са съпричастни, а когато направи нещо лошо на друг - че огорчава и своята, и всички майки, които са показвали колко много го уважават, а не само майката на удареното от него дете.
Като че ли не достига човек да е добър само вътре в себе си. Зависи какво подхранваме чрез мисли и чувства - страха и нагласата си, че трябва да се защитаваме, или пък интереса си към другите, удивлението от добрите им качества, чувствителността ни и към техните нужди, което е в основата на разбирателството, на свободата в отношенията и на справянето без страх, когато настъпят разногласията.