Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Здравей, Петя! В моя живот настъпиха големи промени през последните 8 месеца - разболях се и напуснах съпруга си. Получих развод, започнах лечение на ревматоиден артрит, устроих по възможно най-добрия начин своя бит. Имам чудесна работа, две големи деца, които работят и живеят в други градове. Опитвам се да свикна с промените в живота ми, но понякога просто се сривам. Има дни, в които ме връхлита усещането за самота, празнота. През месеците след развода изпитах липсата на усещането за дом, семейство, имам нужда от това да се грижа за някого, а и някой да го прави за мен. Как да се справям с тези трудни моменти? Пред самата себе си признавам, че аз де юре и де факто съм свободна, но не и освободена. Мислейки за самотата след генералната промяна в живота ми, аз действително преживях по някакъв болезнен начин този дефицит. И това е обяснимо - семейството и децата винаги са били мой приоритет. А от години ме тресе „синдрома на опустялото гнездо“. Бях решила, че това ще бъде моята следваща задача - да работя върху самоопознаването и саморазвитието си. И какво ми се случи буквално дни след като това толкова ме вдъхнови - дъщеря ми пострада тежко и се наложи да се грижа за нея. Бях в друг град на занятия по квалификационен курс, а тя трябваше да ме изчака да се върна, за да се видим през оставащите 2 почивни дена. Но... става така, че си изгаря краката и вече един месец е при мен. В началото изпитвах угризения, че едва ли не с моите желания съм предизвикала нещастието. После се успокоих и започнах да се радвам на всеки момент. Тя е голямо момиче, вече е на 26 г., има работа, която я удовлетворява - помага на деца, но и тя преживя тежко нашия развод. За времето, в което сме заедно, тя започна да нарича моята квартира „у дома“, което за мен е много важно. Защото не пространството, а хората правят дома. Сега, след всичко, което преживяхме покрай това изпитание, аз се почувствах силна, спокойна и щастлива. Но дали и нататък ще е така? Аз винаги съм изисквала максимума от себе си и почти никога не ми е оставало време истински да се забавлявам. Дени, 48 г.

Здравей, Дени! Споделяш моменти и преживявания от преустройването на живота ти след развод. Иначе казано, това е периодът на адаптацията след голяма житейска промяна. Писмото разкрива, че за последните 8 месеца си предприела новости с голям замах. Замислих се за подредбата на събитията, кои от кои произтичат като причина и следствие и как всяко от тях може да е и стимул, и препятствие: заболяването (със сигурност не е настъпило внезапно, но зависи кога е диагностицирано) и решението ти да напуснеш съпруга си; бърза процедура по развод, но и предприети решителни мерки за лечение; чудесна работа и големи деца, които обаче са далече; свобода, разположение на себе си, но и чувство за самота и потребност от споделяне на грижи с някого; моменти с чувство за срив. Опитвам се да си представя
дали преживяваш колебания в направения избор за развода
и поради това самотата те срива, дали животът ти в брака постепенно е станал труднопоносим и пожеланата свобода е била единствен вариант, който си виждала като спасение? Ако можеше да се върнеш не 8 месеца, а поне година назад, дали отново би избрала да се разведеш? Ако си уверена в правилността на този избор, дали не е по-добре да опиташ да се отпуснеш в спокойствието на самотата, която преди решението за развода си си пожелала? Често хората силно желаят нещо, полагат усилия, за да го постигнат, успяват и като резултат не могат да се насладят на постигнатото.
Ако сега самотата те кара да се чувстваш като спряла и застопорена след дълго препускане и гледаща назад с равносметки, може би наистина трябва да им отдадеш внимание, иначе би било мъчително да се насилиш да се обърнеш и да гледаш напред.
Преживяваш трудни моменти. Само от писмото не може да се разбере
как си се справяла някога с трудностите
Може би е добре, докато гледаш все още назад, да си спомниш още по-големи трудности от миналото. Какво те е измъквало от тях? Дали сегашните такива моменти са също толкова трудни, колкото най-трудните от миналото?
Казваш: "Получих развод, започнах лечение на ревматоиден артрит, устроих по възможно най-добрия начин своя бит. Имам чудесна работа, две големи деца, които работят и живеят в други градове". Ако бракът ти е бил тежко бреме, но си търпяла, докато пораснат децата, защото семейството и децата винаги са ти били приоритет, когато вече не са пряко зависими от твоите грижи и след постигането на чудесна работа, ето че си решила да се откажеш от основната тежест. Може би от съпруга ти не си получавала подкрепа за саморазвитие. Изведнъж свободата е станала силно желана на фона на всичко друго, което предвещава хармония със себе си.
В двата малки въпроса в писмото ти, донякъде звучащи реторично, личи, че като че ли ти се иска да предложа формула. Едва ли е възможно, но нека да опитаме
като в математическа задача по схемата "дадено - търси се - решение"
Ето - в последните години количествените и качествени стойности на променливите а, b и c в живота ти изглежда са се били повишили. Постигнала си чудесната работа, която за теб вероятно е не само удовлетворяваща по отношение на твоите познания и професионален опит, но и добре заплатена, от което свободата става по-силно изкушителна и по-възможна. Обикновено, когато човек е бил угнетен и предприеме такава промяна, би могъл да си направи по-лесно план за живота си и да се окуражи да се устрои битово, ако има стабилни доходи. След като децата са поели своя път и още по-рано си поплаквала за "опустялото гнездо", може да си си помислила "Те с по-малкия си житейски опит вече се устроиха, защо да не мога и аз!". Настоящите предизвикателства и още повече лечението на автоимунно заболяване изискват грижа за себе си така, като да си майка на себе си. Ако в брака си почувствала отчуждаване не само със съпруга ти, но и със себе си, то идеята за собствен дом е прибавила още едно обстоятелство сред "събираемите", чрез сбора на които е изглеждало, че ще достигнеш твоята хармония. Оттам и "решението в задачата" за развод изглежда напълно приемливо. Но преди 8 месеца
едно неизвестно Х не е имало как да бъде предвидено
То се появява по-късно - след първия срив, после след първия инцидент, в който е трябвало пряко да се погрижиш за детето си ("В началото изпитвах угризения, че едва ли не с моите желания съм предизвикала нещастието"). Отърсила си се от за малко появилото се чувство за наказаност, но пред теб е подточка "б" на задачата, решението на която искаш да доведе до повече удовлетворение.
Преживяването на сривове може да се дължи и на периодите на обостряне на ревматоидния артрит или пък на закономерна възрастова криза, ако си се оказала в такава. В зряла възраст смелите решения за развод са доста характерни за възрастовата криза. Тогава често хората импулсивно решават да прекратят брака си или набират необходимата смелост, ако дълго са понасяли бремето на неудовлетворителни и разболяващи семейни отношения.
В края на писмото ти се чете оптимизъм - знаеш, че ще стигнеш до верния отговор. Споделяш, че в момента се чувстваш добре - влизаш в мечтаното преди състояние. Но я има и малката нотка на съмнението, защото досега не си се научила да се отпускаш без съмнение, че го заслужаваш.
Затова нека да прегледаме заедно
спасението и неговата двойна цена
която включва да го достигнем и да го утвърдим. Такова съмнение и препятствие за увереността преживяват всички хора в труден избор - пред брак, за който не са сигурни в чувствата си, в драматична дилема, ако на фона на брак или дълга интимна връзка се появи човекът, в когото виждат голямата любов на живота си, при смяна не само на местоживеене, но и на страната си... Стъписване у нас може да предизвика и някое суперпредложение, за което по-рано може много да сме мечтали, но сега ни сварва неподготвени и се питаме дали го заслужаваме, а дали ще ни стигнат силите и постоянството да се справим, когато го приемем. Тогава всяко ново препятствие може да се стори обезсърчително. Но нали сме го искали, нали сме си го мечтали! Ето ни там, но и с новите трудности, които вървят в комплект с постигнатото желание - другата страна на монетата, която не е можело да видим във фантазиите си. Постигнали пожеланото, виждаме сметката - в случая при теб то струва не само заделеното от заплатата за материалното устройство на бита, не само физическите сили, но
струва и емоционални трудности като част от цената
Е, Дени, не остава ли само да се примириш с тази част от цената - чувството за самота, което може да е временно, и да се помириш със себе си за този избор. Беше смела и пое голям риск. Не знам поради какво си напуснала съпруга си, но се надявам тук да четат и хора, които в собствения си дом са подложени на системен тормоз. Ако спътникът в живота не надмогне своята инерция, но и гледа саркастично на поривите на другарчето към саморазвитие, или пък, ако унижава и манипулира, за да контролира самочувствието на другия в ниска степен - да се чувства неспособен, този тормоз съсипва волята, води до изменение на личността и до загуба на способност да се преценява реалността. Твоето преустройство на живота ти би дало на такива потърпевши примерен вариант с предварително разбиране за трудности, които ще се появят и пред които може мислено да се изправят.
Ти подреди новия си дом, който дъщеря ти вече нарича "у дома". Остава само и ти да го почувстваш като свой реален свят и да го населиш и да го уплътниш със себе си. Ще остане сигурно нуждата да се грижиш за някого и някой да се погрижи за теб. Времето ще покаже дали тази нужда в твоята задача е била константно събираемо с образа на бившия ти съпруг, който ще ти липсва, или
константна в твоята формула е самата любов
която може да се умножи чрез променлива с по-висока стойност.
А дотогава и точно сега е време да умножиш обичта и грижата сама към себе си така, както би го направила за някое от децата си или както майка ти би го направила за теб. Приютена от себе си и възвърнала сили, здраве и самоуважение, вярвам, че ще можеш по-лесно да сравняваш стойностите на нови събираеми и да си бдителна дали някое не е с отрицателен знак при умножението на константата. За останалото е нужно време. Много години животът ти се е определял от навици съвместно със съпруга ти. И новите навици изискват времето и постоянството си. И ето ни я и математиката в трудните решения. Особено в задачи, в които внимаването при събиране и умножаване с насрещни стойности с положителен или отрицателен знак може да има много важно значение за верните ни отговори!