Да се горят ли отпадъци в ТЕЦ-Русе или не? Как това ще повлияе на екологията, има ли такава практика и какво представлява тя? На тези въпроси отговаря изпълнителният директор на „Топлофикация Русе“ инж.Севдалин Желев.

В България годишно се отделят огромно количество отпадъци. Буквално страната ни може да се каже, че започва да се превръща в една планина от боклук, съставен от различни материали. Някой ще си каже, че това не е толкова тревожно, че само ни плашат, нали изхвърляме разделно в кофите... Но истината е, че тази черна статистика засяга всеки един от нас. 
Всяка година на сметищата се депонират или рециклират тонове отпадъци. Дотук добре. Но колко е добре всъщност? По този начин на обработка на боклука се изпаряват също толкова голяма количесто вредни прахови частици във въздуха, които го замърсяват и ние дишаме всичко това. Белитe ни дробове стават един приемник на всички вредни химически изпарения и отровни газове. 
Някой ще каже, да ама освен депониране, ние и рециклираме... Дотук отново добре, но в момента масово голяма част от отпадъците на страната не може да бъдат рециклирани по няколко причини. Самият вид на боклука не позволява рециклиране, липсват мощности, където те да се преработват отново, а липсва и интерес от страна на гражданите да ги предават за вторични суровини. И влизаме в един затворен кръг, от който няма излизане, а на всичкото отгоре, страната ни не може да изпълнява задължението си към Европейския съюз да намали депонираните отпадъци.
Проблемът с невъзможността да се справим с огромното количество отпадъци става все по-сериозен, както и това, че не само не се справяме с него, но не виждаме и ползите, които крие вторичната обработка на отпадък. Ще кажете „Ужас и какво правим сега?“.
Да, проблемът е на лице. Но в развитите европейски страни, където нямат по-малко количество отпадъци, са намерили и прилагат нови технологии за справяне с този проблем и след това отново го използват. Ще попитате „Как? Как го правят те?“.  
Една от най-разпространените технологии за производство на енергия от RDF е термичната обработка. Основните предимства при този вид обработка са, че се намалява обемът на отпадъците повече от 10 пъти и отпадъците се обезвреждат ефективно под влиянието на температури от 850 до 1250°C.
Твърдото гориво, получено от отпадъци, познато още като модифицирано гориво или RDF, се получава чрез раздробяване и дехидратиране на твърди битови отпадъци чрез специална технология за преобразуване. RDF се произвежда основно от горими фракции като пластмаси и биоразградими отпадъци. Хубавото при него е, че голяма част от съставните му елементи се разграждат и представляват възобновяеми горива, което го прави значително по-екологично. Поради тази причина внедряването му в производството на енергия несъмнено е огромна стъпка към подобряването на екологията на ТЕЦ-овете.
Друг съществен проблем е изхвърлянето на стари дрехи и особено с тяхното горене през зимата. Но и тук има решение. Въвеждане на екотакси при вноса и производството на дрехи, домашен текстил и обувки. Със събраната сума би могло да се изгради система за събиране и рециклиране на отпадъци от текстил, като гражданите ще могат да предават в пунктовете за събиране на отпадъци ненужните си дрехи, защото този тип материал вече може да се рециклира. И след рециклирането над 90% от текстилът може да се ползва отново за производство на текстилни изделия.
В нормалните държави проблемът с отпадъците е отдавна решен. Събиране, съхраняване и оползотворяване или обезвреждане на произведените или внесени от отпадъци и след вторична обработка повторното им използване. Това е логично и справедливо. Накратко, за да решим проблема, е необходимо и у нас да се създаде организация и структура, която да заработи активно в тази посока, а не при всеки опит да въведем изпитани и работещи технологии за справяне с проблема с отпадъците, определени НПО-та, зелени организации и отделни политици да си правят пиар на гърба им и да се опитват да създадат негативни нагласа на обществото към обработката на RDF, например. 
В Перник се създаде такова напрежение у хората при желанието на ТЕЦ-а да започне обработката на RDF. В София имаше опит да се предизвика дори референдум за технология, която би ни била само от полза, защото не се отчитат предимства от използването им като горивна добавка във въглищни централи или като самостоятелно гориво в специално проектирани за целта инсталации. Ползите от тях са от една гледна точка за спомагане за по-висока енергийна ефективност, а от друга - прекият икономически ефект за гражданите. С други думи - стабилизиране цената на парното и намаляване използването на природен газ. 
Главната полза при изгарянето на битови отпадъци е драстичното редуциране на въглеродните емисии, чиято цена от няколко месеца нараства драстично. От началото на годината досега се е покачила 3 пъти и към момента се движи около 20 евро/тон. Прогнозите на световните експерти в областта сочат, че до 2050 година цената им ще достигне до 90 евро/тон. Това ще покачи драстично цените на енергията.
Играта със страха на хората не е ефективна, защото всички сме губещи от това. И тук решенията на проблема отново опират до политиците. 
Ще дишаме ли по-чист въздух - на ход са политиците. Налага се сериозна държавна подкрепа за целенасочени инвестиции във внедряването на технологиите за обработка на отпадъци и в последствие тяхното повторно използване. Трябва да залагаме на инвестиции, които могат да бъдат възвращаеми. Да се намерят допирните точки с екологичните ползи от реализирането на подобни проекти.