След страшната катастрофа преди единадесет години, която преобръща живота на 29-годишната Ивелина Димитрова от Тръстеник и я приковава към инвалидната количка, след продължилата около година благотворителна кампания за събиране на средства за операция в Кипър и след перипетиите, които минава след тази интервенция, когато отново е на прага на смъртта, днес младото момиче не спира да вярва в доброто. Целеустремена и мотивирана тя е поела по пътя към сбъдването на мечтата си отново да проходи, а като вижда резултатите и напредъка, и за миг не си помисля да се откаже. И докато преди една година Ива броеше дните, оставащи до операцията, днес тя отброява секундите и минутите, в които успява да се задържи на крака и да пази равновесие. 
Моята мечта вече стана на 11 години и започна 12-а, но чрез моята силна вяра, знам, че един ден, независимо кой ще е той, аз
ще успея да докажа на себе си и целия свят, че няма невъзможни неща!
категорична е Ива. След операцията през ноември миналата година в кипърската столица Никозия, за която стотици добри хора от цяла България и извън страната помогнаха, като събраха непосилната за семейството на момичето сума от 65 000 евро, сега Ива е с 90% изправен гръбнак. 
Преди операцията бях много изкривена, раменете ми се разминаваха от изкривяването, ребрата ми притискаха органите ми и имах адски болки в тялото си точно заради това изкривяване. В момента болките, както и изкривяването на гръбначния ми стълб са сведени до минимум, обяснява момичето. 
Благодарение на докторите в специализираната клиника за рехабилитация „Д-р Гечеви“ в Павел баня, която посещава от април, борбената Ива е постигнала големи успехи, свързани със самостоятелното й ежедневие, които е смятала за почти невъзможни. 
За да се стигне дотук обаче и да може вече сама да си обува чорапи и обувки, да се прехвърля от количката в леглото, да се изправя на крака с помощта на проходилка и други постижения, Ива минава през много изпитания. 
Малко след прибирането й от Кипър в България
в края на миналата година младата жена отново е на прага на смъртта
Получих усложнение, което според Кипър е нещо нормално. Постъпих в Университетска болница „Канев“, в която получих адекватно лечение в отделението по реанимация. Бяха ми направени всевъзможни изследвания, от които се разбра, че събирам течност около белия дроб. Оказа се, че е чиста артериална кръв. Лекарите в това отделение правеха всичко възможно по силите си да ме транспортират в болница, която разполага с гръдна хирургия. За жалост, Русе не разполага нито с такива специалисти, нито с такова отделение. Беше ми отказано от Плевен, Варна и София. Все още не знам причината за отказа, съмнява ме фактът, че не съм оперирана в България. Въпреки това една болница в София се съгласи да ме приемат и оперират, за да отстранят проблема с кръвоизлива, който имах. До последно мислеха, че кървя от белия дроб. Оказа се, че проблемът е в аортата. Един от винтовете на имплантите ми в гръбнака е излязъл малко от костта и е протрил аортата. Общото количество кръв, източена чрез пункция, е 4 литра, разказва Ива. 
Младата жена е оперирана успешно, като й е поставено платно, което предотвратява повторно протриване на аортата.
Това е единственият път в живота ми, в който се чувствах истински изплашена.
Страхувах се, че ще заспя и няма да се събудя
И тук е моментът да благодаря на всички лекари, които ми направиха най-ценния коледен подарък - спасиха живота ми и точно на 24 декември вечерта се прибрах вкъщи. Около три месеца бях на легло. Болките не можеха да бъдат овладени с никакви медикаменти, обяснява борбеното момиче от Тръстеник. 
Но и това остава зад гърба й и през април Ива е приета в клиниката за рехабилитация в Павел баня, за която казва, че е единствената клиника, която й дава шанс да постига успехите си и да покорява недостижимите върхове. 
Безкрайно съм щастлива, че попаднах на това красиво място, изпълнено с много заряд. Лекарите и рехабилитаторите ме научиха на много неща. Благодаря на целия екип в клиниката! Въпреки всички трудности пред мен и пред тях се сработихме и постигаме заедно тези за мен огромни резултати, споделя момичето. 
В клиниката Ива постъпва доста неуверена.
Докторите не й дават надежди за подобрение, тъй като в нейния случай е доста трудно
Приеха ме само и само да не ми отрежат крилете, преди да сме опитали. Те нямаха очаквания, както и аз нямах. Но въпреки това не спрях да посещавам клиниката, защото още първия месец имахме добри резултати. В началото като започнах с рехабилитациите след операциите, през които минах, дори не можех да се задържа седнала сама, без да се олюлея. Когато постъпих в клиниката, ми бяха направени замервания на двата крака за обем на движение, доколко мога да си изпъна крака в коляното. Първите замервания на лявото коляно показаха 35 градуса, а сега са приблизително 5 и клони към 0, а на дясно коляно в началото бяха 75 градуса, като в момента са 25, казва Ива.  
Днес тя може самостоятелно да се придвижа от едно място до друго с количката, без това да я затруднява. Учи се да играе баскетбол, волейбол и федербал. Плува сама. Може да си постави ортезите на краката, да се изправи на крака с помощта на проходилка, като
засега рекордът й е да се задържи 4 минути
Обръща се сама по корем, което е още едно малко чудо. Задържа се на коленете си и пази равновесие. Прехвърля се от количката в леглото или на стол и обратното. 
Смятах за мисия невъзможна да си обуя чорап или обувка. Е да, но и това успяха да ме научат в клиниката. Обличам се и се събличам сама. В банята се къпя сама, не ми е нужна помощ вече и там. Мога да стигна пръстите на краката си, без да се страхувам, че ще залитна настрани и ще падна, допълва списъка с успехи борбеното момиче. 
Наред с чудесната работа на специалистите в клиниката и добрите резултати, там Ива намира и много приятели, които я зареждат с много усмивки и приятни разговори.
Запознава се и с много известни личности, на които се възхищава
за това, че преди всичко са хора като всички нас, а разговорите с тях са богати на знания, от които черпи информация.
Ще издам и една малка тайна, която досега си пазех само за себе си. В Павел баня има трима наши родни параолимпийци, на които безкрайно много се възхищавам и искам да постигна успехи като тях, за да може България да се гордее с мен. Разбира се, едва ли ще стана състезател като тях, но се старая да ставам все по-добра в нещата, които правя, и в мечтите си, които следвам и силно вярвам, споделя Ива. 
От няколко седмици борбеното момиче си е в Тръстеник, където прави всички упражнения, на които са я научили в клиниката. Догодина през април тя отново ще замине за Павел баня, където има още какво да постигне и на какво да я научат. Дотогава обаче препоръките на лекарите от клиниката са да продължи с рехабилитациите си ежемесечно. За съжаление обаче няма желаещи рехабилитатори, които да пътуват всеки ден от Русе до Тръстеник. Затова
Ива се обръща с молба към рехабилитатори, които имат възможност да я посещават поне четири пъти в седмицата
А иначе през свободното си време Ива продължава да изработва мартеници, гривни, ключодържатели. Това е нещо, което ми доставя удоволствие, а още по-голямо удоволствие е да видя нещо направено от мен, носено от хора, които са се сдобили с него, казва младото момиче.