В края на 50-те години на ХХ век в Русе възниква идеята да се построи Пионерска железница. Съвсем в духа на своето време това е представено като решение на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ в Русе. В училищата се провеждат сборове, на които пионерите обещават да помагат. Един активен ученик от 5-то средно смесено училище изпраща дописка в местния вестник, в която съобщава, че ще разучат една пиеска и ще я представят. Получените пари ще внесат за построяването на железницата. Петокласникът призовава всеки пионер да даде своя дял за строежа на „нашата железница“.
През следващата 1959 г. в акациевата горичка до гара Разпределителна започва строителството на уникалната детска железница.
С тази задача се заема градският комитет на комсомола, който през пролетната ваканция организира средношколски бригади, а всяка събота и неделя там се трудят бригади от комсомолци от града. Пионери от дружини, отряд и звена се притичват на помощ -
разчистват терена, събират старо желязо, буркани, хартия
В Пионерския дом се създават няколко кръжока по жп дело. Целта е за 1 май 1960 г. работата да бъде завършена. По това време на годината в акациевата горичка до гара Разпределителна от 1 до 10 май се провежда пролетния Първомайски панаир на града. За посетителите от страната се прави специално намаление по БДЖ и корабите на БРП, в които се устройват специални увеселителни пътувания до Моста на дружбата. Автобусите до панаира се движат на всеки 4 минути. Уредени са щандове с разнообразни стоки, а в ресторантите свирят джазови и народни оркестри.
Локомотивно-вагонният завод „Васил Коларов“ също дава своя принос за Пионерската железница. Комсомолците от Вагоноремонтния цех след работно време с доброволен труд изработват десетина вагончетата. От Локомотивното депо в София за теснолинейната в Русе през 1959 г. е доставен локомотив N 439, произведен от фабрика „HENSCHEL“ в Касел, Германия, през 1916 г. под номер 14258. По два-трикилометровото трасе са оформени две гари с модерна сигнализационна уредба.
Тържественото откриване 
на Пионерската железница в Русе става на 24 май 1960 г., когато се провежда градски пионерски сбор „Родино мила, теб привет!“. В 16 ч. засвирват фанфарите и към трибуната се отправят официалните лица начело с Петър Данаилов - първи секретар на ОК на БКП, кметът на града, комсомолски ръководители. Председателят на сбора рапортува, че пионерите са готови за откриването на железницата и получава паспорта на Пионерската железница. Цялото множество се отправят към гарата, където дежурен ръководител на движението е пионерът Иван Булатов, а телеграфист - пионерът Петър Петров. П. Данаилов прерязва трикольорната лента пред локомотива. Запищяват железничарски свирки и детски глас съобщава, че след две минути от втори коловоз ще потегли Пионерският влак за станция „Средношколски стадион“. Този стадион, на мястото на който днес има жилищни блокове, се намираше източно от НИПКИССМ до бул. „Липник“. В първия вагон се качват официалните лица, а в останалите шест се разполагат учениците.
На фона на цялата тази приповдигната помпозност, присъща на епохата, идва една дописка в централната преса 
- вестник „Народна младеж“, орган на ЦК на ДКМС от 9 декември 1964 г. Тревожната дописката е на изявения кореспондент на вестника в Русе Константин Дуфев и е насочена на вниманието на Градския народен съвет - днес Общината, Окръжния народен съвет и предприятието „Културен отдих“, което стопанисва Пионерската железница. Кореспондентът констатира, че от дълго време се разрушава и погубва една ценна и оригинална придобивка на града, а ръководителите на споменатите институции нехаят. „Културен отдих“ си поставя изключително търговски цели. Пионерският дом, в който са създадени няколко кръжока, е изолиран. Журналистът констатира, че състоянието на Пионерската железница е трагично и ако нещата продължават така, напролет тя няма да съществува. Просто русенските пионери ще бъдат закарани там за последен път да събират ръждясали железарии за вторични суровини.
Част от вагоните са превърнати в складове за дърва, които се режат и цепят в тях, в други има сандъци с лук, автомобилни гуми, кирки и лопати, а на останалите са отворени всички прозорци, през които влиза дъжд и сняг. Локомотивът е в още по-окаяно състояние, покривът му е пробит, всички командни органи и тръбопроводи са ръждясали.
Сградата на гарата е превърната във вехтошарски склад
- торби с гипс, два изгнили моникса, няколко мотора за лодки, щайги, велосипеди, мотопед, дори сушена риба и перушина от кокошки.
Назначен е щатен пазач, който довел семейството си и превърнал останалите две помещения в жилище, а апаратната зала е кухня. Печката бумти, мирише на яхнии, а от парите и от високата температура скъпите сложни уреди и апаратура се развалят.
Спорът бил кой трябва да стопанисва занапред железница - „Културен отдих“, ГНС и отдел „Просвета“ или ОНС. К. Дуфев предлага тя да се стопанисва от Пионерския дом. Председателят  на ГНС (кметът) твърдял, че можело да се отпусне сума за поддържането й. Има и друг важен въпрос. Железницата не може да покрива разходите си. Голяма полза от нея би имало, ако линията се продължи с още няколко километра до природолюбителската станция, в която се намират опитните полета на всички русенски училища. И без това сега превозът на стотици ученици до тях среща трудности - ето едни редовни и многобройни пътници за влакчето. Маршрутът би могъл да се продължи и до лесопарка „Липник“, който се посещава от хиляди русенци и в делнични, и в почивни дни. И без това ДАП /държавното автомобилно предприятие, на което е възложен и градският транспорт/ не успява да превозва навреме и спокойно  всички пътуващи за там. От такива превози влакчето ще носи големи печалби и ще облекчи напрегнатия трафик в това направление.
Без такава перспектива Пионерската железница в Русе е обречена да загива - заключава реалистично кореспондентът на вестник „Народна младеж“.
И се оказва напълно прав.

Хачик ЛЕБИКЯН