Бум на неплатените кредити към банки. Делът на българите, които изпитват затруднения при връщането на заемите в срок, се увеличава. Това сочат данните на фирми за събиране на вземания, предаде NOVA.

През първата половина на годината - просрочените задължения към банките и телекомите растат. По-малко обаче са некоректните платци с бързи кредити, лизинги и дългове за вода, ток и парно.

За първи път този септември ипотечните кредити надхвърлиха 10 млрд. лв. и достигнаха рекордните 10,2 млрд. лева, показват данните на БНБ. Ръст има и при потребителските заеми.

В момента повече от половината невърнати в срок заеми са към банките. Има клиенти, които теглят максимума, който банката дава, те са рисков профил. 

Потребителите попадат в редица капани, които правят трудно обслужването на кредитите им. Те са свързани най-вече с прекалено големите размери на взиманите заеми и с прибягването до бързи кредити. До трудности с плащането в срок все повече се стига и при покриване на вноските по кредитната ни карта.

Понякога се нагала да изтеглят бърз кредит за голяма сума. Най-сериозен е рискът при ипотечните кредити. Все повече потребители теглят жилищен и потребителски заем едновременно. В момента в София средният потребителски кредит е 17 000 лева, а в по-малките градове – между 9 000 и 12 000. За жилище средният заем в София е 120 000 лв., а в провинцията – между 50 000 и 90 000.

Централната банка поиска банките да ограничат финансирането над 80%. 

Как да пресметнем кой кредит е по джоба ни - ако има разлика между сигурните ни разходи и сигурните ни доходи, бихме могли да изплащаме кредит. 

Според специалистите ако вноската е 30% от дохода, е добре. 

Профилът на длъжника е млад човек, мъж, под 30 години, добро образование, с добра позиция, обикновено тези хора харчат за скъпи неща, но не са успели да направят сметка.