Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ e организация, чиято цел е да осигури на гражданите безплатна защита срещу дружества-монополисти. Сдружението разполага с екип от опитни адвокати, предоставящи помощ на територията на цялата страна при дела срещу топлофикации, ВиК, банки, мобилни оператори, кредитни институции, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, застрахователи, както и в изпълнителни производства, образувани от държавни и частни съдебни изпълнители срещу гражданите.
Въпросите си към Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ можете да поставяте на телефони 0988 86 75 77 и 02 441 08 99, или на e-mail адреси: [email protected] и [email protected], както и чрез електронната поща на вестник „Утро“ [email protected] 
Сдружението ежедневно получава въпроси от хора, срещу които са образувани заповедни производства. Поради това екипът на сдружението обобщи запитванията, като в настоящата статия се дават отговори на най-често срещаните казуси и проблеми, свързани със заповедните производства.

Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ оказва помощ и консултира кредитополучатели, които по една или друга причина са спрели обслужването на кредитите си. Поради това екипът на сдружението обобщи запитванията на тези лица, като в настоящата статия се дават отговори на най-често срещаните казуси и проблеми, свързани с проблеми, касаещи случаи, когато едно лице няма средства да погасява кредитите си.

В началото на годината теглих бърз кредит в размер на 2000 лв., като се задължих да го погасявам на равни месечни вноски. До м. август погасявах редовно кредита, но тогава ме уволниха и не съм погасила последните две вноски поради липса на средства. Миналата седмица от кредитната фирма ми се обадиха по телефона, като ми казаха, че или трябва да платя целия непогасен остатък от кредита, или ще ме дадат на съдебен изпълнител, който ще ми продаде апартамента на търг. Опитах се да преговарям с тях за разсрочване на кредита, докато си намеря работа, но те ми отговориха, че няма място за преговори – или да си плащам, или губя апартамента си. В абсолютна безизходица съм! Възможно ли е действително да ми продадат апартамента и да остана на улицата заради неплатен кредит?, Р. Л., гр. Русе

Стандартният подход на повечето кредитни фирми в случай, че кредитополучателят е престанал в даден момент да погасява вноски по кредита си, е аналогичен или подобен на този, който описва г-жа Р. Л. - преди да пристъпят към съдебно събиране на вземанията си, служители на кредитните фирми провеждат телефонни разговори със съответния кредитополучател, в които заплашват клиента си, че ще пристъпят към продажба на имота му или запор на заплатата му чрез частен съдебен изпълнител. За кредитополучателите е важно да знаят, че кредиторът им, освен ако не е банка, не може да предприеме изпълнение срещу тях преди да предяви претенцията си първо по съдебен ред, тоест - кредитополучателят научава, че срещу него има заведено дело от призовкар на съда. В този ред на мисли бихме желали да посъветваме читателите на в.  "Утро", че 
ако бъдат потърсени от призовкар на съда или ако забележат, че на входната им врата е залепено съобщение от съда, че срещу тях има образувано дело, е най-добре да получат съдебните книжа
тъй като в противен случай делото се разглежда от съда и ако не предприемат мерки за съдебна защита, обикновено приключва в полза на кредитора. 
Едва след като делото бъде разгледано от съда и съдът се произнесе, че кредитополучателят действително дължи на кредитора си съответната сума, чак тогава се пристъпва към събиране на вземането чрез съдебен изпълнител - държавен или частен. Ако съдебното производство приключи в полза на кредитора и той образува изпълнително дело срещу длъжника, дори и в този случай не всички имущества, които са собственост на длъжника, могат да бъдат обект на изпълнението. 
Законодателят е предвидил възможност за длъжника да възрази пред частния съдебен изпълнител, че наложените от последния обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника кредитополучател и възможността вземането да остане неудовлетворено. 
В случая на г-жа Р. Л., ако тя бъде осъдена да заплати на кредитната фирма остатъка от неплатения кредит и ако бъде дадена на съдебен изпълнител, който евентуално би наложил възбрана на апартамента й или пристъпи към опис и продажба, тя 
разполага с възможността да възрази, че предприетите мерки са несъразмерни с размера на задължението
Казано в резюме – във всеки един момент за кредитополучателите съществуват ред предоставени от закона възможности - да възразяват както в съдебното, така и в изпълнителното производство, за да защитят правата и законните си интереси, като най-важното, което трябва да запомнят, е, че не могат да бъдат "дадени на ЧСИ" /освен ако кредиторът им не е банка/, преди делото да се разгледа първо в съда, за което те биват уведомявани от съдебни призовкари. 

Когато преди няколко години сключвах договор за кредит с фирма за бързи кредити, изрично питах какво ще дължа като окончателна сума при изтеглен кредит от 3000 лв. Кредитният експерт, с когото разговарях, ми отговори уклончиво, че освен главницата и лихвата, ще имам да връщам и някаква такса, която била еднократна, била включена в месечните вноски и почти не оскъпявала кредита. Подписах няколко формуляра, в които пишеше каква е главницата и лихвата, но не и допълнителни суми, като кредитният експерт ми каза, че ще изпрати всичко в централата им в София и ще ми върнат по пощата подписан договора за кредит. Изумлението ми беше огромно, когато видях, че освен главницата и лихвата, въпросната такса е в размер на почти 3000 лв. Отново говорих с кредитния експерт и ми бе обяснено, че всичко е включено в месечните вноски, да не се тревожа, такива им били правилата. Изобщо не бях съгласна, че дължа незнайно за какво още 3000 лв., поради което изплатих всичко останало до тази сума, която отказах да я погася, тъй като не мисля, че изобщо я дължа. Преди няколко дни получих документ от съда, в който ме осъждаха да платя не само тази сума, но и някакви други неплатени задължения по кредита. Моля да ме посъветвате какви са възможностите ми в делото и нормално ли е по този начин да ми търсят още 3000 лв. без изобщо да съм искала каквито и да било услуги извън главницата по кредита, които не са ми и предоставяни?, М. И., гр. Русе

Потребителските кредити се уреждат от Закона за потребителския кредит. До средата на 2014 г., законодателят не беше предвидил таван за  ГПР /годишния процент на разходите/, който представлява освен договорената възнаградителна лихва, така също и всички общи разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, които включват лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Тези общи разходи са изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Във всеки договор за потребителски кредит задължително се посочва конкретният годишен процент на разходите, който след м. юли 2014 г. не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Най-общо, годишният процент на разходите не може да надвишава 50%.
Всяка клауза в договор, надвишаваща този процент, е нищожна и съответно за кредитополучателя не съществува задължение да плаща сумата по нищожната клауза
Преди тези законодателни промени годишният процент на разходите при някои фирми за кредити достигаше нива от 200%, та дори и до 900%. След като законодателят постави таван на ГПР през 2014 г., немалко кредитни фирми се опитват чрез всевъзможни допълнителни споразумения и неясни уговорки да заобиколят законовата забрана ГПР да не надхвърля определен процент. 
Без да познаваме детайлно документите на г-жа М.И. не бихме могли да твърдим със сигурност, че и в нейния случай става въпрос именно за такова заобикаляне на закона, но е вероятно сумата в размер на 3000 лв. да представлява именно такова допълнително споразумение към основния договор за кредит, за което тя не е била напълно наясно, когато е сключвала същинския договор за потребителски кредит. 
Съветът ни е г-жа М. И. да разгледа внимателно всички документи, които е подписала при сключване на договора за кредит и да прецени на какво основание й търсят въпросната сума. В случай, че има основание да се твърди, че с някакво допълнително споразумение кредиторът й заобикаля закона, тя има реалните шансове да спечели делото и съдът да постанови решение, че сумата е недължима.
Отново подчертаваме, че всеки казус е строго индивидуален и няма обща формула за решаването на даден проблем без да се познава конкретиката на отделния случай.