След 31 години стаж като военен лекар доц.д-р Александър Парашкевов стана изпълнителен директор на Университетска болница „Канев“ в Русе - града, в който след дипломирането си във Варненския медицински университет започва кариерата си в тогавашната военна болница и остава в нея до закриването й през 2001 година. Докато е под пагон, роденият на 2 февруари 1962 година в Щръклево д-р Парашкевов участва в мисии в Афганистан и Ирак, където е не просто част от задължителния щат на контингента, а му се налага да оперира и спасява хора в бойни условия. Такъв е случаят в Кербала на 27 декември 2003 година, когато българската база бе атакувана и даде жертви, сред които бе и офицерски кандидат Антон Петров от Русе. Но ковчезите щяха да бъдат много повече без хладнокръвната и компетентна професионална работа на д-р Парашкевов.
Армейският чин на д-р Парашкевов е полковник, а на научното поприще е доцент и преподавател в Русенския университет. В богатия си професионален път е бил медицински съветник на Командващия Европейските военни сили в Босна и Херцеговина. През 2011 година е и началник на екипа от български лекари в Хаити, а от миналата година е доцент в тренировъчен център на Военномедицинския отряд за бързо реагиране към ВМА.
В четвъртък доц.Парашкевов бе вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ и бе любезен да даде първото си интервю за читателите на „Утро“.

- Д-р Парашкевов, какви са идеите ви за болница "Канев"?
- Българите страдаме от междуличностни отношения и това го забелязвам и тук между персонала. Освен това лекарите трябва да преодолеят това мислене, че болница "Канев" е държавна, заплатите се осигуряват от Министерството на здравеопазването и те трябва да изкарват парите от клиничните пътеки, за да печелят повече. Това мислене трябва да се изкорени, защото каквато е УМБАЛ "Медика Русе", такава е и "Канев". И двете лечебни заведения са търговски дружества, работят по един същи Търговски закон и деленето на частна и държавна няма ефект. Вече казах на персонала - пари може да ви дам, но сърце да работите тази професия - не. И 
няма да търпя лошо отношение към пациентите
Държа и на лоялността на лекарите към болницата, защото ако някой мисли да се премести в друго лечебно зеведение заради 20 лева повече и после реши да се върне, няма да го допусна.
Диалог ще има между мен и персонала. Аз съм човек, който изслушва чуждото мнение и ако съм взел някакво решение, отсрещната страна трябва да ме убеди, че не съм прав, и тогава ще го променя. С една дума, обичам да работя по правила и 
ще вкарам в болницата ред и дисциплина, както е при военните
И както казах след общото събрание на акционерите, на първо място в болница "Канев" ще бъде пациентът. Това означава, че той ще бъде лекуван до последно, а не като свършат 500 лева за лечението му, да бъде изписан, макар че още е на системи. Ако е нужно, ще се влезе в преразход, но пациентът няма да бъде изписан, докато не е излекуван напълно.
- Имате две специалности - хирургия и пластична хирургия, специализирали ли сте в чужбина?
- Да, може да се каже, че аз съм еврейски възпитаник. Обучаван съм в град Хайфа в Израел, където специализирах травма система. Там атентатите стават често и тази система помага за спасяване на пострадалите чрез организация на медицинската помощ, тоест разпределяне на силите, за да дадеш шанс на живот, там където го има. Например, ако в болница "Канев" дойдат 20 тежко ранени човека, медицинският персонал няма да може да се справи с тях наведнъж и ще трябва някои от тях да бъдат транспортирани до други болници. За това обаче трябва много бърза организация, която травма системата предоставя. България е далеч от това нещо, защото навсякъде болниците искат пари, а в Израел с малко средства се постигат големи резултати.
Девизът на евреите е: Ние ще направим реформата, тя ще ни докара парите. Може би са прави
Друга специализация имам в Кралския военен институт в Холандия. Тя се отнася за работа и организация за спасяване на хора на бойното поле. Лектор съм бил в Център по антитероризъм в Анкара, преподавал съм във военно училище в Рига и на много други места. Както казахте, имам и специализации по хирургия, пластична хирургия, както и стратегически курсове за управление по време на война.
- Смятате ли да приложите натрупания чуждестранен опит в управлението на болницата?
- Да, това, което съм научил зад граница за Спешно отделение, ще го приложа, защото там проблемите са много, а то е лицето на болницата. Много се интересувам от младите кадри. Ще ми се да ги приобщя към колектива в болницата и да им дам шанс да се развиват, защото нашето поколение си отива, а след време те ще ни лекуват. Знам, че за задържането им в болницата трябват повече пари, но ще видя как ще реша този проблем.
- Замисляте ли смяна в екипа на лекарите в болницата?
- Първо трябва да се запозная отблизо с работата и с квалификацията им и тогава ще преценя дали да освободя някого, или не. Засега вече има един лекар, който в четвъртък сутринта ми каза, че нямало да дойде на нощно дежурство. Може би с него ще се разделим, защото
не мога да проумея как е възможно лекар да не дойде на работа, след като е здрав
Може би това се дължи на факта, че съм военен лекар и съм свикнал на ред и дисциплина. При всички положения обаче няма да позволя персоналът да ми се качи на главата, защото трудно ще издържа 1000 човека, колкото и да съм як.
- Името ви е синоним на полеви военен лекар, кога тръгнахте на мисии в Афганистан и Ирак?
- Стартирах мисиите през 2002 година в Афганистан в бойна обстановка с първия контингент българи. На следващата година отидох пак с първия български контингент в Ирак. Тогава в Кербала стана атентатът срещу нас и за съжаление дадохме жертва, която е от Русе. Още като курсант във Военна болница-Русе Антон Петров беше мой пациент, когото оперирах, но сега не можеше да се направи нищо за него, почина в ръцете ми. 
В този атентат загинаха общо пет човека и 60 бяха ранени. Това беше голям удар срещу контингента. Малко след 1 часа пообед на Стефановден 2003 година към лагера се насочи една съветска машина "Краз" с цистерна, пълна с взрив и железа за причиняване на по-големи поражения върху хората. От взривяването й от нашата триетажна сграда останаха само основите. 
Беше голяма трагедия, беше нещо страшно, като знаеш, че вътре има български момчета
- Каква беше вашата задача по време на тази мисия?
- Тогава бях от медицинската служба, която обслужваше българския контингент, в която влизахме няколко лекари и медицински сестри. Този атентат обаче беше първият ни сблъсък в новата история на Българската армия и след анализ си извадихме съответните поуки.
- След тази мисия накъде се насочихте?
- Участвах в още няколко мисии в Афганистан през следващите малко повече от 4 години. Няколко пъти съм бил главен хирург на натовска болница в столицата Кабул и в град Херад в западната провинция на Афганистан с територия колкото половин България. След това станах началник на Военномедицински отряд за бързо реагиране, който е единствен в Европа. Във Франция има подобен на него, но с други функции. В състава на тази специфична структура влизат лекари хирурзи, анестезиолози, реаниматори, травматолози и медицински сестри. Тя е създадена през 1992 година с идеята да реагира много бързо при подобни атентати и изненадващи бойни действия по горещите точки в цял свят. За последно с този отряд бях в Хаити след голямото заметресение с доста жертви през 2010 година. Най-общо казано, 
като военен лекар съм преминал през всички възможни длъжности извън граница
докато достигнах позицията медицински съветник на командващия на войските на Европа в Босна и Херцеговина. Освен за тази страна, отговарях за взаимодействието между цивилното и военното здравеопазване в Хърватска и Черна гора. Бях първият българин от Източна Европа на тази длъжност и научих доста неща за администрация, клинична дейност и подреденост. Това е най-общото за участието ми във военни мисии.
- Роден сте в Щръклево, там ли завършихте основно образование?
- Да, наистина съм роден в Щръклево, но това е чиста случайност. Баща ми е работил на летището, майка ми е била учителка, но за късмет тогава в Щръклево е имало родилен дом, където съм излязъл на бял свят през 1962 година. Явно здравеопазването е било силно тогава, щом в едно село е имало родилен дом, затова имам сантимент към това място. После нашите се прехвърлиха в Русе, завърших основно образование в училище "Иван Вазов", а средно в гимназията "Христо Ботев".
- Там ли ви дойде идеята да следвате медицина, или в рода си имате лекар?
- Труден въпрос, но може би за медицина ме закрасти майка, която ходеше да учи децата в болницата, които лежаха не по седмица, както сега, а с месеци. И за да не изпускат учебния материал, при тях ходеха учителки по различни предмети. Аз често посещавах с нея болницата и
може би това ме накара да уча медицина, за да бъда полезен на хората
и не съжалявам за избора. Иначе по призвание трябваше да стана художник. Рисуването ми се отдаваше, освен това чичо ми е известният русенски художник Йордан Парашкевов, от когото съм наследил нещо. Накрая обаче реших да стана лекар, както много мои съученици от випуск 1980 година. 
Влязох в казармата, която тогава беше задължителна, после работих осем месеца в "Чистота" като началник на шофьорите на колите, които миеха улиците и им разписвах пътните листи и пълненето на цистерните от Топлата вода. След това кандидатствах в Медицинския университет във Варна, приеха ме с военна стипендия, а като завърших, ме разпределиха във Военната болница в Русе, където бях старши ординатор в хирургично отделение и преподавател в Санитарната военна школа. Това беше много добра школа, но за съжаление 
кадрите, които тогава обучихме, намаляват и скоро армията ще има голяма нужда от военни санитари
През 1994 година взех специалност хирургия и станах началник на хирургията във Военната болница в Русе до нейното затваряне през 2001 година. После имах шанса да стана началник на хирургията в болницата в Провадия, но бях извикан временно във Военномедицинска академия и това временно се превърна в постоянно, защото 17 години изкарах там. Така тръгнах по военните мисии, уж пак временно, но на практика станах задграничен хирург, защото повече операционна дейност извършвах зад граница.
- Колко години ви отнеха мисиите?
- На практика осем, но после ходих няколко пъти в Афганистан, за да помагам на колегите и да ги обучавам на терен, което отнемаше по няколко месеца, защото здравеопазването там е много зле. 
- Каква е задачата на Военномедицинския отряд за бързо реагиране?
- Тази структура се занимава с оказване на незабавна медицинска помощ на пострадали по горещи точки. За целта има мобилни екипи от хирурзи, анестезиолози и други, които се изпращат на терен, за да изнесат специализираната медицинска помощ на мястото на бойните действия и да започнат активни действия за запазване на човешкия живот на място, за да не се губи време в пренасяне на ранените. 
Това е натовска тенденция, която работи ефективно и трябва да е пример за нашата Спешна помощ
защото факторът време на война е много ценен за спасяване на човешки живот. Между другото имаше такава директива, която гласеше, че след атентат пациентът на втория час трябва да е на операционната маса.
- С какъв чин постъпихте във ВМА?
- Капитан от Военната болница в Русе, а после станах майор, подполковник и полковник.
- Какво е семейното ви положение?
- От първия брак имам две дъщери. По-голямата завърши Художествената академия и може би наследи това, което аз изпуснах в рисуването. В момента тя живее в Мексико, другата е в София. От втория брак имам малка дъщеря на 3.5 години, която живее с майка си в София. Втората ми съпруга работи като психолог във ВМА, аз съм в Русе, така че засега ще съм пътуващ директор на болницата.
- Какво е хобито ви?
- Както казах, обичам да рисувам и в свободното си време вземам молив и лист и нахвърлям няколко щрихи, но после работата ме грабва и повечето не са завършени. Обичам да ходя на риболов с приятели, но това става все по-рядко.