Д-р Малинка Димитрова е завършила Медицинския университет във Варна през 1994 година. Веднага след това започва работа в ХЕИ като лекар епидемиолог. От следващата година до 2005-а работи последователно в Спешна помощ и Приемно отделение на УМБАЛ „Канев“. От 2006 до 2016 година д-р Димитрова работи във фармацевтични компании, като междувременно придобива специалност по нервни болести, завършва и курс по клинична хомеопатия. От 2016 година работи в Неврологично отделение към УМБАЛ „Медика Русе“ като лекар ординатор.

- Д-р Димитрова, какъв метод на лечение е хомеопатията?
- Това е метод, който се основава на подобието, безкрайно малката доза лекарства и на индивидуалния подход към пациента. Ненапразно тя е наричана още „нежната медицина“, защото не е само лечение, а изкуство и философия.
- Кога е създадена тази „нежна медицина“?
- Хомеопатията е създадена в края на 18 век от немския лекар и химик Самуел Ханеман, който разочарован от методите на тогавашните медици /кръвопускане, клизми, опиум/, търсел различен ефективен метод за лечение. Д-р Ханеман изпробвал върху себе си извлек от хининова корa, употребявана тогава за лечение на малария, и получил всички симптоми на болестта, без да е болен от нея. Така той формулира за пръв път принципа „Подобното се лекува с подобно“, тоест прилагането на лекарствено вещество, което във висока доза предизвиква в здрав индивид симптоматика, подобна на клиничната картина на болния. Така д-р Ханеман допуска, че когато  едно лекарство се използва в измерими дози, може да нанесе повече вреда. Затова той разрежда постепенно дозата, търсейки безопасната, която все пак да има лечебен ефект, дори да е много ниска.
В годините хомеопатията е имала много противници, както и много поддръжници. Като пример може да се даде, че през епидемиите от коремен тиф и холера лекуваните с хомеопатия са били с 2 пъти по-ниска смъртност, отколкото лекуваните с класически средства. 
- Каква е разликата между хомеопатията и класическата медицина?
- Разликата е, че при класическата медицина се лекува болестта, която има даден човек, а при хомеопатията се лекува човекът, който има съответните симптоми. Освен това в производството на хомеопатичните средства се използват над 3250 субстанции от растителен, животински и минерален произход. Те преминават специална обработка на разреждане от изходното вещество. Съществуват различни разреждания, като най-популярни са Ханемановите, обозначавани със CH. 
Хората не желаят да взимат лекарство, което може да има странични ефекти и да им навлече повече проблеми, отколкото полза от употребата. Това е особено важно при лечение на хроничните болести, каквито са болестите на опорно-двигателния апарат, депресиите  и тревожните разстройства. Затова те преминават към хомеопатичните, защото те могат да се използват при деца, бременни и  възрастни пациенти. 
Прилагането на хомеопатични средства не означава да се спре терапията на пациента с алопатични средства при хронични състояния, защото хомеопатията е съвместима с всички други лечения и не се налага да се спре поддържащо лечение на болния. 
- Как се разбира кога на даден пациент може да се приложи този метод на лечение?
- При преглед всеки пациент разказва своята  история на заболяването. След като опишат симптомите, началото на болестта, характер и времетраене се задават допълнителни въпроси относно индивидуалната реактивност на болния и така се определя дали върху него може да се приложи хомеопатия. Много важен принцип в този метод на лечение е да се определи теренът на болния - генетичните и конституционални особености, определящи склонността на човек да боледува по определен начин и от определени болести. Добрият хомеопат трябва да подбере лекарство, което да преодолее тази склонност. 
- Кои са най-честите оплаквания на пациентите, посетили неврологичен кабинет?
- Най-честите оплаквания на пациентите, потърсили невролог, са болки в кръста, врата, главоболие, безсъние, тревожност и стрес. Стандартната терапия, която ползваме, е с определен срок, чието надвишаване може да доведе до странични ефекти, рискови за пациента. Например обезболяващите имат риск от кървене от стомаха, кортикостероидите могат да отключат или да влошат диабет, да доведат до психози или остеопороза. 
Пациентите с нарушения на съня, тревожност и депресия, които посещават лекар хомеопат, консумират 3 пъти по-малко психотропни медикаменти. За да се оцени значимостта на този факт, трябва да се припомни, че продължителният прием на психотропни медикаменти води до зависимост, риск от чернодробни увреждания, потискане на мозъчните и поведенческите функции, включително и повишен риск от деменция и други нежелани ефекти и рискове. Съществуват генетични проучвания, че 10% от хората имат генетична мутация и при тях  антидепресантите не действат, нещо повече - могат да имат токсично действие. Ако през първите 3 седмици няма ефект от ползването на антидепресант, терапията трябва да се преосмисли.
- Има ли универсално лекарство в хомеопатията, както в класическата медицина са аналгетиците?
- В хомеопатията има няколко лекарства, които въздействат веднага на симптомите и имат бърз ефект. Такова средство при травма и натъртвания е Арника. Тя може да се ползва по 5 гранули 9 CH преди тежко физическо натоварване с цел предпазване от мускулна треска или след травма. Съществува и едно лекарство, наречено лекарство на „празната глава“, което се нарича Гелсемиум. То се използва за хора, които изпадат в пълна паника и забравят всичко, когато са под стрес, треперят, стават много мудни и бавни, не могат да говорят свързано и логично и имат непрекъснати позиви за уриниране и диария. Подобно действие има и аконитум напелус, но това лекарство се използва и когато пациентът изпитва страх от това, че ще умре. Игнация амара се използва за лечение при проблеми, предизвикани от голяма мъка като смъртен случай, раздяла с близък човек, голямо любовно или друго разочарование. Хората, реагиращи много добре на този медикамент, често имат т.нар. хистероподобен характер. При тях са налице чести въздишки, сърцебиене, световъртеж, главоболие с променлива локализация, изтръпване и чести спазми в различни области на тялото, най-вече в областта на шията. Всички тези усещания изчезват почти веднага, след като вниманието на човек бъде отвлечено от някаква дейност или от разговор, несвързан с тях.
Стафисагрия е хомеопатичният медикамент, от който може би най-много се нуждаем. В обществото и семейството се зареждаме непрекъснато с отрицателни емоции, които не споделяме било от страх, деликатност, поради липса на слушател, за да не натоварваме близките и приятелите със своите грижи и тревоги и поради хиляди други причини. Понякога  несподелените емоции се отразяват и на физическото ни здраве, предизвиквайки безсъние, сърцебиене, главоболие, световъртеж, автоимунно заболяване или язва. 
Нукс вомика е най-подходящото хомеопатично лекарство за човек, който се намира в хроничен стрес, избухва при най-малък повод и има нужда от огромни количества кафе, алкохол, цигари, витамини и всякакви други истински или фалшиви стимуланти и успокоителни средства, за да издържи на напрегнатото ежедневие. 
- Безвредна ли е хомеопатията?
- Да, защото активното вещество е в безкрайно малки количества, но ако не се получи нужният ефект, то не е защото хомеопатията не действа, а защото не е открито точното лекарство, тъй като хомеопатията може да повлияе на симптомите дори след 15 минути. Освен това, с хомеопатия може да се подпомогне емоционалният стрес у детето, когато то тръгва на училище или при поява на второ дете в семейството и то започва да ревнува братчето или сестричето от грижите на родителите си.
Накрая, ако трябва да се обобщи, хомеопатията е лечебен метод, който е приложим за всички възрасти, но трябва да се прилага от добре обучен лекар-хомеопат. Тя задейства естествените защитни механизми на организма. За да е ефективно лечението обаче, трябва да се подберат медикаменти, които влияят на симптомите, на отключващите фактори и на механизмите на възникване на заболяването. Към тях се добавя и медикамент за по-голямо персонализиране и лечение. Много е важно да се знае, че хомеопатията не е конкурент и не отрича класическата медицина.