Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected]
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Здравейте, нуждая се от съвета Ви! Синът ми на 3 години и 1 месец говори и разбира доста неща, ходи в детска градина, има си собствено мнение по някои въпроси. Дотук добре, обаче някъде бъркам. Не мога да намеря подходящата дума да опиша състоянието, в което изпада доста често (4-5 пъти в седмицата), затова ще опиша накратко. Най-често е сутрин. Между другото, той до 1 през нощта спи в стаята си, след това се мести при мен. Всяка нощ е това. Баща му спи в хола, защото много ми хърка, и така, като се събудим, започвам да го обличам, но не ми дава да светвам лампата - то писъци и викове колко му блести и светлината му правела сълзички. Следва „Мамо, аз няма да те разигравам повече!“. Това го казва винаги, но 10 минути по-късно настава УЖАС! Измисля си някаква причина и започва да плаче насила, например: „Не отивай без мен в банята! Искам да те гледам като си миеш очите!... Като се обличаш!... Дай ми ръчичка!“. Като му дам ръчичка, „Не, дай ми салфетка, имам сълзички!“. Като дам салфетка, „Не, аз да си я взема!“. Баща му прави опити да го вземе, да му отвлече вниманието, но веднага го гони и иска мама. Разиграва ме и аз не знам как да реагирам. Пробвах какво ли не, отначало обяснявах и говорих, че е голям. И сме го наказвали, и съм го била - става още по-лошо. Какво да правя, като го „прихванат братята“? Иначе за всичко друго  се разбираме. Веднъж, както си стоя, ми каза: „Искам да ми потекат сълзички.“. Напъва се, напъва:  „Ама, защо не ми потичат сълзички?“. После си измисли, че иска нещо, не си спомням какво беше, и от тогава край - за най-малкото нещо се сърди, отива в коридора и започва да ме вика. Едно и също - „Дай това... дай онова...“. Психически ме изморява това! Как да го преодолеем наистина, не знам! Благодаря Ви предварително! 
Стеф, 37 г.

Стеф, поздравления за откровения разказ! Коментарите ми, ако прозвучат като забележка, приемете не адресирани само лично към себе си, а и към всички родители, които по инерция допускат излишни слабости в общуването с детето. А те могат да бъдат лесно избегнати без поддаване на инерцията да се копират слабости от други родители.
Казвате, че не можете да намерите подходящата дума, за да опишете състоянието, в което детето изпада доста често (4-5 пъти в седмицата), но ето - очевидно е, че то е в своята Криза на третата година.
Възрастовите кризи са закономерни в живота на всеки човек, бележат преходен етап към следващ стабилен период. Преживяват се и с общ, характерен тип прояви според възрастта и новото, което възниква в развитието на дадения етап, както и с различни, специфични индивидуални прояви според особеностите на типа нервна система и на средата - хората и вещите, които са стимул в развитието на дете.
При някои деца кризата протича „незабелязано“
Бурни прояви може да няма, но потребностите в този период са валидни за всички деца и това, което се извършва като фино развитие в мозъка на базата на натрупан предходен опит, е същото, но някои деца постигат себеустояването в Кризата на третата година не така драматично, а тихичко и с повече самостоятелност, както по-често е при момиченцата. Неслучайно и нерядко при тях тя настъпва по-рано, развива се по-бързо и често е приключила преди навършването на 3 години.
Как се стига до Кризата на третата година? В масовия случай около 1 година детето вече се е изправило, проходило, посредством общуването с най-близките е усвоило говорна реч с малък набор от думи. На този фон в Аз-Ти-връзката с мама и с другите и в откриването на своите действия се е натрупал интелектуален опит, който развива съзнанието за себе си. Детето открива и „своето принадлежащо“: тялото си и функциите му като свои (от неговите очи потичат негови сълзички), близки хора и предмети - „На мене!...“, „мой“ (батко), „моя“ (топка). То проявява разнообразни желания, съпротивлява се или настоява за действия, в които проявява волята си („Искам!... Не искам!... Няма!“) и които може да ни изглеждат безсмислени и нелогични, но те имат смисъл в развитието на самосъзнанието на този ранен етап. „Аз, аз, аз!...“ или заместващи Аза местоимения („На мен“ или за себе си в трето лице - „На Ваньо!“) са характерни в притежателна и себезаявителна форма с настоятелен тон или пък тихо и неуверено, но винаги присъстват.
Кризата при детето може да съвпадне с възрастова криза на родителите
в тяхната Криза на младежката възраст или Кризата на средната/зрялата възраст, и това да затрудни големия да е търпелив и да се ориентира към най-подходяща реакция на странностите, които в кризисния си период проявява детето му.
В етап на детска възрастова криза е интензивна мозъчната дейност - формират се нови връзки между центрове поради нарасналия предходен опит, в резултат се проявяват т.нар. „новообразувания“ като нови функции. Това предизвиква голямо психично и телесно напрежение, изявени като „неадекватно“ поведение, което си е съвсем адекватно за криза - детето е нервно, плаче, тръшка се и като че не ви чува... Как да постъпите в кризисна ситуация?
Добре е да го оставите да се успокои
но не отхвърлящо като наказание - „Махам се, стой си сам тогава!“, а съобщавайки с топъл тон предприето облекчение - действие, с думи от рода на: „Виждам, че си уморен и затова ти се плаче. Ще те оставя да се успокоиш и да си починеш, докато подредя масата/ измия чиниите... Щом ти мине, ела при мен да ми помогнеш/ да разгледаме пак играчката/книжката...“ или „Не си се разсънил и затова си сърдит. Оставям ти салфетки за сълзичките и отивам да се измия, после е твоят ред...“. Като се оттеглите, правете нещо задължително при отворена врата - детето да ви чува чрез шума с предмети, мивката, стъпките ви и така „мостът е отворен“ да се придвижи отново към вас. Децата не знаят откъде им е нервността. В какво напрежение е нервната система на човече, което не само физически (както след раждането), а и психически се отделя от майката - вече е родена личността! Във всеки труден момент (в този период ежедневието е пълно с много трудни моменти) на детето му се иска хем да не се откаже от своята самостоятелност, хем още мама да му е на пълно разположение. Трудно му е, откривайки, че е отделен човек в света, да възприеме този нов статут и да се ориентира кога има нужда от вашата помощ. А! Ама помощта може да му е излишна, защото може да се справи и сам и сега настоява да се справи сам... Да, но има нужда от близостта на мама и иска да чувства ръчичката й... Свиди му да се откаже от нея. Може на моменти да му се иска отделно едно нещо или заедно всичко старо и ново, което му е достъпно.
Ако тези общи препоръки не помогнат
препоръчвам същинско психологическо консултиране, при което психолог и родители могат да достигнат до извод за подходящо поведение, което най пасва на човек в такива ситуации с детето му. Със сигурност добре би било да гледате на тях не с тревога (по невидим начин я предавате и на детето), не с показване на умора, изтощение, отегчение („О, пак ли!“), а с търпение и топла усмивка, с чувство за хумор, но без подигравки - със съвсем чистичко чувство за хумор, което ще разтоварва и разведрява и вас, и детето.
Неразбирането на проблема кара родителите да съперничат на упорството на детето, за да „пречупят волята му“, като особено неправилни са възражения като „Ще ми се качва той на главата!“ или „Какво ми се правиш на мъж!“ - това възклицание заслужава цяла отделна психологическа консултация за възприятието му от детето и за последствията.
Това, че детето ви е казало, че няма повече да ви разиграва, означава, Стеф, че то - признайте си - повтаря ваши думи, с които по-рано сте коментирали пред него поведението му като „разиграване“. А коя е думичката в основата, в корена на тази дума? Дали може малко дете да разбере напълно защо е зле да раз-Игра-ва и какво е правилното поведение, което не ви изнервя? Такива коментари с гневен тон вече са не подкрепление на добрата воля на детето, а на неговата слабост. Последствията са познати (обикновено родителите капитулират) и разиграването става част от репертоара, елемент от общуването между вас и инструмент по-нататък за един оформящ се манипулативен стил на общуване у детето.
Друга причина за усложнение на кризата - след като си е легнало на своето легло, всяка нощ детето идва и си доспива при мама в леглото, където отсъства бащата.
Леглото е не само място за сън, а е и символ
на любовната двойка майка-и-баща, а при вас бащата е изолиран, защото ви хърка. Значи ви причинява щета - присъствието му в леглото се оценява негативно, а мястото му се заема от детето момче. Оттук нататък се затруднява преодоляването на съперничеството на детето с бащата по отношение на любовта към мама. Вие толерирате и улеснявате позицията притежател на мама и победител пред татко. Детето ви партнира, затова и разиграването скоро няма да спре, а може да се видоизмени във времето в нови варианти. Препоръчвам с таткото да предприемете консултиране за това, доколко хъркането е причина да спите отделно и какво може да се направи на този етап, за да се избегне противопоставянето и отхвърлянето на бащата, което вреди на развитието в този етап.
Сещам се за песента „Високо“ на група ФСБ. Там лирическият сюжет е различен, но можем да заимстваме „формула“ за родителско справяне:
„Високо застани!...“
Всеки човек, щом стане родител, би било добре да е достъпен за детето, но и да застане високо в себе си - достойно, да се настрои да бъде „звезда“, да стане кумир на своето дете. Няма смисъл от следване на „мода“ да прихваща и преповтаря дочути от други изрази, които с нищо не подпомагат трудните ситуации, а вместо това вредят. С какво помагат изрази, дори и неизречени, а само под формата на мисли от типа „като го прихванат братята“, „хапе го кучето“, „много си крив“, „пак ли си кисел“? В тази възраст мисленето е още много далеч от разбирането на метафори (преносния смисъл), а е конкретно. Такива думи пораждат объркваща представа, неразбираемо отношение, несигурност, страх, неспокойствие поради възприемане на буквалното им съдържание и дори недоверие към родителя заради неясното послание. Борете се срещу тези хрумки за детето ви като „прихващат го братята“. Бъдете етични към детето си, чието съзнание е още миниатюрно, но се развива нормално, а по този начин с излишно придържане към невежество (на много ниско ниво) внушавате на себе си и на света, че то е едва ли не в състояние на психоза и има психично разстройство. 
Вярвам, Стеф, че ще се справите. Щом като в този период на затруднение се обърнахте за мнение към специалист, значи не сте самонадеяна и търсите най-добрите възможности както за вашето дете, така и за развитието ви като добър родител.