Цената за терена и сградите на фалиралия преди години "Локомотивен и вагонен завод" се топи скоростно тази година. Синдикът Драгомир Григоров проявява нечувана активност, назначавайки вече четвърти търг за последните 6 месеца, като офертата за продажба е отново намалена с 10 на сто.
Изглежда, че близо 5 години след обявяване на предприятието в несъстоятелност, кредиторите му изведнъж са се разбързали да намерят час по-скоро купувач за рушащите се активи. Броени дни след неуспешния търг на 25 май бе насрочен нов - за 29 юни. Следващият бе обявен за 6 август, а новият е на 1 ноември.
Със същото бързо темпо пада и цената. През май за активите на ЛВЗ - 178 декара земя и 80 сгради, се искаха 9,8 милиона лева. През юни цената бе намалена с 2 млн. лева до 7,84 млн. лева, през август се искаха 7,1 млн. лева. А сега цената пада с още 10% до 6,4 млн. лева. Спадът спрямо май е над 1/3.
Последната оферта за продажба на останките от ЛВЗ е с 11 млн. лева по-ниска отколкото на първия търг през далечната 2013 г. След намалението й, цената изглежда дори скромна за парцел от 178 декара в жилищната зона на Русе с изградена инфраструктура, който би могъл да стане една малка индустриална зона. Още по-ниска изглежда офертата в сравнение с дълговете на най-стария русенски завод, за които същите активи (не толкова амортизирани наистина) служиха за обезпечение. При обявяването му в несъстоятелност стана ясно, че той дължи 23 млн. лева само на ОББ, а има и задължения към други фирми.
Дори ако се оценява само парцелът от 178 дка, чиято локация изглежда перфектна, цената излиза малко над 18 евро на квадратен метър, показват изчисления на "Утро". В същото време индустриалните терени в близост на ЛВЗ, в района на Захарна фабрика, Тракция и Източна промишлена зона, се предлагат на двойно по-високи цени. Заради тромавата процедура по несъстоятелност обаче, всичко друго освен терена на ЛВЗ вече е по-скоро пасив, а не актив. Само една малка част от сградите, предимно със сглобяема стоманобетонна конструкция, подлежат на реконструиране, но с огромни разходи за възстановяването им. Всички останали сгради са без стойност и се саморазрушават. От някои халета са откраднати дори захранващите кабели. След 5 години тъпчене на място подземните тръбопроводи са прекъснати и най-вероятно използването им е невъзможно. 
Освен всичко това сумата от 6,4 млн. лева си остава висока и да се раздели с нея може само някой голям стратегически инвеститор. Такива в региона ни обаче не са се вясвали вече няколко години. А свободните за застрояване парцели в града са над 200 и на фона на почти нулевото търсене предлагането е огромно.