Тук е първият ми дом, не вторият, както обикновено казват хората за мястото, където прекарват повече време. Вяра Косева се усмихва, вероятно защото по принцип тя не си пада по клишираните метафори, но и защото няма и намерения да убеждава когото и да било, че по-голямата част от времето си прекарва именно тук - в читалище „Христо Ботев“. 
Тази година за читалището преминава под знака на поредната бележита годишнина - то отбелязва 110 години от своето създаване. Цялата година ни е юбилейна, ние обикновено така правим - големите тържества, на които посрещнахме множество гости, в това число и много наши приятели от Румъния, бяха само един от пиковете в дейностите ни през 2018-а, обяснява председателят на читалището. Създадено през далечната вече 1908 година от опълченеца Иван Боров, съпругата му Йорданка и синовете им Стефан и Христо, читалището първо е носело името „Напредък“. И постепенно се превръща в културното средище, от което е имало огромна нужда в тогавашните нови квартали на Русе, известни с названията си 
Летния, Добруджанския, Бедния и Тракцията 
- тъкмо там общината предоставя възможност да се заселят и да издигнат своите домове поборници, опълченци, добруджанци. 
Самата Вяра Косева работи тук от около 30 години. Когато предишният председател Красимир Асенов, който беше и един от заместник-кметовете на Русе, внезапно почина след нелеп инцидент - алергичен шок след ужилване от оса, ситуацията налага да се избере веднага друг човек на негово място, за да не настъпват паузи в работата, която за това русенско читалище винаги е била интензивна и енергична. Настоятелството тогава решава това да бъде Вяра Косева - и така тя води културния институт вече пореден мандат. Впрочем сегашният ми мандат приключва през 2019 година и възнамерявам да не се кандидатирам повече, казва Вяра Косева. Макар че едва ли някой от хората, които я познават, би могъл чистосърдечно да си представи Косева да седне да седи на едно място и кротко да се занимава с ръкоделие. 
Още повече след като самата тя казва за сегашната си работа: „Тук 
не може просто да седиш и да наблюдаваш часовника в очакване да ти изтече работното време 
и да си тръгнеш. То всъщност самото понятие работно време в читалището е доста относително. Какво значи работно време, когато подготвяш концерт, когато танцовият ти състав заминава за чужбина да се яви на престижен конкурс или организираш поредното посещение при приятели в Гюргево или в Браила? Разбира се, че няма как да дойдеш на работа в девет и да си тръгнеш в пет и половина. Нито пък когато вече си у дома, да се направиш, че телефонът ти не звъни и спокойно да си гледаш сериала по телевизията - ами ако те търсят по работа, както обикновено става?! А и аз не мога да се отнасям чиновнически нито към сегашната си работа, нито към всяка работа, с която съм се занимавала. Трябва да имаш сърце и живецът отвътре да не ти дава мира - особено когато това, което правиш, трябва да носи удоволствие и усещане за хармония и пълнота на хората“, обяснява Косева. 
 Тя се гордее, че при всяко отбелязване на кръгла годишнина от биографията на читалището е успявала да организира по нещо запомнящо се. 
90-годишнината чествахме на борда на историческия кораб „Радецки“
за 100-годишнината бях поканила много видни и именити личности, винаги се опитвам да направя така, че тържествата да са пълни със съдържание, да се включат повече хора, за да може нашият празник да докосне и малки, и големи, както и колкото може повече жители на Русе, обяснява Косева. 
110-ата годишнина на читалището бележи цялата 2018-а, като имено под знака на юбилея преминават голяма част от събитията. На него се посвещават наградите на танцовата формация за модерен балет „Стар Денс“, както и всички изяви на останалите състави към читалището: школата за модерни танци и клубовете „Роден край“, „Читалищно междучасие“, „Под читалищната стряха“, „Традиции и съвременност“. Грандиозният концерт, който през юни събра колеги, приятели и почитатели на културния институт, бе предшестван от кръгла маса на тема „Партньорства и добри практики в дейността на читалището“. И в дискусията, и в художествената  програма взеха участие и приятели, и партньори на русенското читалище от Румъния и Молдова. Две от гостенките зарадваха публиката и със свои изложби - възпитаничката на школата по изобразително изкуство в Гюргево Амалия Ифроса и Анастасия Терзиоглу от Тараклия, а 
тараклийската певица Марина Карамалак възхити с изпълненията си 
зрителите на концерта в Доходното здание. Специален акцент в честванията бе възстановка, която възкреси слизането на Ботевата чета на българския бряг. 
До края на юбилейната година има още време, което за нас ще бъде запъленно с още събития, каза Вяра Косева. За Деня на народните будители 1 ноември в читалище „Христо Ботев“ планират пътуване до Браила, където поддържат много добри връзки с местната българска общност. Ще им занесем подарък - черги, възглавници, пешкири с българска народна бродерия, за да обогатим тяхната етнографска сбирка, обяснява председателят на русенското читалище. Темата за традициите е важна и винаги актуална за хората от културния институт, по нея те работят и по трансграничния си проект „Пътят на традицията“ с културни центрове в селищата Малу и Гостину в Гюргевска община. С нашите приятели оттам вече разгледахме зимните и летните празници и обичаи, сега предстоят есенните, като пак ще приготвим някоя вкусна кулинарна изненада за срещата ни в Малу, както бяхме направили цели седем тиквеника, казва Вяра Косева.