Всяка година по поречието на Дунав и Янтра въдичари се натъкват на огромни мидени черупки и с удивление се питат какво е това. Питат се един друг, показват ги на по-възрастни хора, но малцина знаят откъде наистина са се взели тези великани, защото това не е традиционен обитател на българските реки, а китайска блатна мида. Това е един от натрапниците от азиатската страна, които се развъждат в Дунав. И като всеки нашественик вземат жертви - вредят на два вида местни блатни миди, като изяждат храната им.
Нежеланите гости са част от всe по-нарастваща група чужди за нашите условия натрапници, наречени инвазивни видове. Те могат да бъдат както животни, така и растения. Навлизат в чужди територии в резултат най-често на човешка дейност и много бързо се приспособяват заради липсата на естествени врагове, като изместват местните видове, а понякога и ги унищожават напълно.
Те са проблем не само на България, но и на цяла Европа
Още през 1990 година по решение на Европейската комисия е разработен проект за идентифицирането им и предписване на мерки за борба с тях. Тя е тежка и за нея ежегодно в ЕС се харчат по 12 млрд. евро. За справка, в САЩ разходите са значително повече. Обърнати в евро, дадените там пари за борба с растителни и животински нашественици, на година са равни на 85 млрд. Очакванията са тези суми да нарастват все повече. 
Какво е положението в България? Институтът за екосистемни изследвания към БАН осъществява проект за идентифициране на инвазивните видове у нас и борбата с тях. Един от относително скоро установените видове е китайският поспаланко.
Зад сладкото име се крие симпатична малка рибка, която нанася сериозни щети
Забелязана е в България през 2005 г., а през 2009 г. вече се е установила в защитената местност Калимок-Бръшлен. През 2016 г. тя официално е обявена за нов инвазивен вид у нас. Пристигнала е с баластните води на корабите, а произходът й е от Азия. Много бързо се размножава,  изяжда хайвера на местните риби и така на практика ги унищожава. В Калимок е проникнала доста лесно, тъй като тази типична влажна зона е свързана с река Дунав. Периодите на пълноводие са улеснили вредната чужда животинка да намери защитеното местообитание и да се настани трайно в него. 
Човешката дейност е допринесла за обогатяването на водната фауна в България с
още един непознат доскоро неканен гост - американския шипобузест рак
Подобно на поспаланкото, той също е влязъл през Дунава и е забелязан за пръв път във Видин, но вече се среща и във вътрешни водоеми. Родината му е Северна Америка и за разлика от поспаланкото не яде чужд хайвер или малки, но за сметка на това е приносител на спори на рача чума, към която са силно уязвими местните сладководни раци - поточният, езерният и речният. Те нямат защитни сили срещу тази болест, която не е характерна за нашите географски ширини и гарантирано и бързо умират, щом се заразят с нея. Американският шипобузест рак също е обявен през миналата година официално за нахлул трайно в България инвазивен вид. 
От 2013 г. пък е установено, че
в Сребърна и околностите пък се е намърдало малко черно дънно сомче
То е с бодли по главата, поради което рибоядните птици не се хранят с него и на практика няма естествени врагове по нашите географски ширини. Вредите, които нанася обаче, са големи, защото също като поспаланкото изяжда хайвера на другите риби и за капак се размножава няколко пъти в годината. 
Засега все още няма стратегия за борба с тези видове. Надеждите са в проекта, по който БАН работи в сътрудничество със седем дунавски държави, чиято крайна цел е да се намерят ефективни начини за справяне с нахлулите отвън вредни живинки.
Колко от тях са вече в Русенска област и дали изобщо ги има, официално още не е ясно, защото не е правено подробно проучване. Но и без специализирани доклади хората, които хорят по реките, знаят - да, „чужденците“ са вече тук.
Доста отдавна в българските водоеми, включително и в такива близо до Русе,
напредват завоеваниятя на сладководната мида зебра
Тя е естествен вид за река Дунав, но не и за вътрешността на страната. Размножава се изключително бързо и за разлика от останалите видове, чиито погроми са трудно забележими за неспециалистите, това малко мекотело нанася преки икономически вреди. Нейно любимо място са не само реките, езерата и блатата, но също и тръбопроводите, които запушва с бързо разрастващите й се колонии. 
Друг неприятен и вреден гост, дошъл в България като домашен любимец, е червенобузата костенурка с произход от Азия. Тя се превърна в голям проблем през последните десетина години след бума на модата по купуването й за отглеждане в къщи. Щом сладките малки животинчета, които не само русенци масово купуваха, за да им се радват у дома, пораснаха и започнаха да създават проблеми на собствениците си, много от тях просто ги пуснаха в различни водоеми. Животинките се почувстваха много добре у нас и сега броят им застрашително расте. Видът е инвазивен и изяжда хайвера на местните риби. На всичкото отгоре червенобузите костенурки се размножават много бързо и завземат все повече територии. 
Друг вид от Азия обаче направо извършва тотален геноцид над местен родственик. Става дума за
китайските калинки, които вече са много широко разпространени
Те приличат на нашата 7-точкова червена калинка, но окраската им варира от плътно черно до бледо жълто-оранжево, като по-светлите екземпляри може да имат или да нямат точки. Всички те са изключително агресивни и вредни малки хищници, защото изяждат яйцата на местната калинка, която заради това вече почти е изчезнала. Чуждите гадини, също като останалите нахлули видове, се размножават с шеметна скорост. Те унищожават и други видове местни насекоми, защото изяждат и техните ларви. 
С идването на демокрацията дойде модата на отглеждането на всякакви нестандартни домашни любимци, включително змии и други опасни животни. Инцидентите с тях са редки, но пък отекват шумно.
Още се помни как питон избяга от дома си до пазара
на бул.“Цар Освободител“ една неделя преди десетина години и около него в разделителната ивица между двете пътни платна се събраха тълпа любопитни, но и притеснени хора. Повикани бяха дори спасителни екипи, но драмата имаше бърз хепиенд - появи се собственикът на влечугото, който обясни, че любимецът му е изпълзял през отворен прозорец, но нямало нищо страшно, защото не бил агресивен.
Задължение на РИОСВ е да контролира ежегодно зоомагазините, а всички притежатели на животни от диви видове са длъжни да ги регистрират в инспекцията. След възникването на проблема с червенобузите костенурки те вече са забранени за внос в България със закон. Същото важи за продажбата на примати, диви котки и др. Това е уредено в Закона за защита на животните и в Закона за биоразнообразието. През 2008-2009 година, когато тези забрани тепърва прохождаха, имаше нарушения, но контролът на РИОСВ, придружен със санкции, научи хората да спазват правилата. 
Представителите на флората също не остават чужди на превземането на нови територии, далеко от местата им на произход. Сред тях най-широко разпространеният вид в България е аморфата.
Листата й приличат на акациевите, но за разлика от акацията не е дърво, а храст
Той вече е навсякъде. Най-често се среща покрай пътищата и по влажните терени. Може да се види почти навсякъде около пътищата и в Русенска област. Борбата с аморфата е много трудна - ако някое растение се отреже, после от корена му израстват много издънки, а семенатата са с голяма жизнеспособност и могат да преживеят в почвата дори няколко години. Родината й е Северна Америка. Въпреки че не е отровна, тя е вредна за хората, защото предизвиква алергии. 
Повечето нехарактерни за нашия регион видове са алергени. Тези растения нанасят вреди върху човешкото здраве, а по този начин косвено и върху икономиката. Относно аморфата, единственият начин за борба с нея е засенчването или наводняването, е показала практиката.
 Друг натрапник е айлантът, познат в България като див орех
Той може да се срещне навсякъде, защото превзема всяка свободна територия. Вреди на животновъдството, тъй като много бързо превръща пасищата в гора. Но това растение не е случаен гост. То умишлено е внесено в България за борба с ерозията, точно защото много бързо расте и има много здрава коренова система. Дървесината му обаче е мека и куха и на практика е неизползваема. Дивият орех е вреден за местните видове, защото не оставя място за тях и ако някъде има дори само едно растение, то след година на същото място вече ще бъде гора. 
За борба с инвазивните растения е нужна целенасочена политика и всеобхватни действия, а не епизодично отсичане на единични екземпляри. Първа крачка в тази посока е направена в резервата „Сребърна“. Там в периода 2009-2012 г. е осъществен проект за борба с инвазивните видове, финансиран от оперативна програма „Околна среда“. Обхванал е 460 дка.
Борбата е била с американски ясен и явор-недунго
Кората на някои дървета е обелвана на определена височина, за да се ограничи сокоподаването, а други, по-тънки, са пречупвани. Целта е да изсъхват бавно, в продължение на няколко години, през които местната растителност да вземе толеранс и да не се получи гола поляна, на която да изникнат аморфа или други инвазивни видове. Екослужителите обаче са убедени, че това трябва да продължи, защото с единични действия няма как да се справят с агресивните натрапници, повечето от които са внесени като декоративни растения. 
По техните думи вече е установено, че тропическата растителност, която се използва в паркове и градини, в това число и в Русе, е много устойчива и проявява качества на инвазивност. Някои видове от род пауловния дори са включени в списъка на инвазивните. 
Списъкът на чуждите вредители се допълва и от сивата върба. Тя отдавна е в България и също измества местни видове, като заема големи територии и по този начин променя естествената среда и ако някъде е имало пасище, тя го захрастява. 
Все пак от някои нашественици има полза
Например тези от семейството на споменатата пауловния, които освен с декоративна цел, се ползват и за биомаса, защото растат бързо. За 3-4 години те стигат до 15 метра височина, а диаметърът на стъблото им достига 20 см. От тях се правят мебели, пелети, музикални инструменти и други изделия. От РИОСВ обаче нямат информация дали това растение се използва и в нашия регион за някакъв бизнес. Преди години е имало няколко такива намерения от района на Силистра, но по-късно не се е стигнало до реални действия.