Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Преди 4 години след сърдечна операция се наложи повторно да бъда оперирана, в следоперативния период ми имплантираха постоянен кардиостимулатор, а няколко месеца по-късно получих инсулт с десностранна хемипареза. Придружител от първия момент е моят съпруг. Приела съм болестта. Не се нервирам, че аз съм болна, а другите са здрави. Не завиждам на хората, но в определени моменти изпитвам депресия от това, че не мога сама да се справя с простите неща - да се изкъпя, да си нарежа хляб, от което се дразня. Вървежът ми е леко затруднен, но не съм спряла да се движа. Посещавам ежемесечно невролог в близкия голям град, също кинезитерапевт и рехабилитатор, които ми помагат за продължителността и натовареността на гимнастиката ми, ходя на масажи, два пъти годишно съм на санаториум, вкъщи съпругът ми обзаведе стая с шведска стена, велоергометър, уред за раздвижване с тежести. Но мисля, че ми трябва и психологическа помощ. Мисълта ми блуждае, изникват мисли без никаква връзка - спомени за скорошни събития, мисли за несвършена работа, различни желания, безпокойства и фантазии - без покана, опитвайки се да задържат вниманието ми. Осъзнавам, че мозъкът ми е зает с ненужни мисли, които не мога сама да прогоня. Липсва ми концентрация, което ме притеснява като човек, работил дълги години в своята „точна професия“. До месец след инсулта реших, че всяка болка ще мога да преодолея с много силна воля на духа ми. Прочетох книги на д-р Кремер, на Норбеков, на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“ и статии за лечение на исхемичния инсулт. Започнах да медитирам всеки ден по 15 мин. На въображаем екран в ума си изобразявах своя крак и ръката. Мислено си представях кои мускули са ми слаби и насочвах цялото си съзнание там. Не знаех дали това ще ми действа или не, но реших, че ако се чувствам добре, значи е ефикасно. Всеки ден, като си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха. Почти всеки ден си утвърждавам следната мисъл: „Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм“. Нямам информация за психолог в моя град, затова търся помощ да ми кажеш дали правилно работя. Тренирам редовно и искам да се науча да използвам силата на мисълта си. Разбрах за силата на позитивното мислене и се стремя да го постигна, но явно сама няма да се справя. Очаква ме прекрасен живот, пълен с възможности, но за да постигна всичко това, ми трябва помощ. Аз мисля, че съм готова да постигна резултати, дори и надминаващи очакванията. И все пак „Аз съм здрава и невредима, силна, съвършена, обичана, хармонична и щастлива жена“ - това е втората фраза, която си повтарям в леглото, преди да заспя.
Валя, 49 г.

Валя, много ме развълнува разказаното. Във възраст, когато човек е изградил семейство, достигнал е професионални висоти, преминал е трудности, а е все още млад, изведнъж - инсулт. Медиците обясняват появата му с проблеми в дейността на сърцето и артериите, с нарушения в кръвопотока в участъци на мозъка. Те може да се дължат на наследствена предразположеност, но и тялото има своята природна уязвимост от физически изтощения и усилия на психиката. Имам опит като психолог при хора с увреждания и техните лични асистенти, като голяма част от уврежданията на възрастните потребители на този проект бяха вследствие на инсулт.
Тук ще се фокусираме върху твоя напредък във възстановяването, възможностите и рисковете при някои похвати. Възможно е физическата пълноценност да не е съвсем възстановима, но човек би могъл да възвърне до голяма степен самочувствието си. Ако ти успяваш в първото и второто се превърне в цел за теб, постигаш много за себе си,
с резултатите си ще дадеш надежда и кураж и на други хора
в твоето състояние, това ще се отрази благоприятно и на близките ти, които съпреживяват тъгата ти по намалените способности и това им действа потискащо, както и на теб.
Казваш, че в малкия ви град няма психолог с опит според твоите нужди. В кореспонденция обаче не може да се проведат някои тестове и сеанси за релаксация със стимулиране на въображението и волята, каквито се постига чрез автогенния тренинг. Разбирам, че вече си усвоила техники, които успешно съчетаваш с физическите тренировки. Често се случва човек да стане специалист по болестта си - чете, интересува се от лекари и други специалисти, самонаблюдава се, информира се за възстановяването при други хора. Вече и ти си се специализирала от научната литература - статии за исхемичния инсулт, и по-популярна като на Г. Кремер и чрез приложна психология (това ще обсъдим по-надолу). Може би на приливи и отливи проявяваш силен стремеж да постигнеш осезаеми резултати до пълно възстановяване на способности. Добре е, че физическите упражнения и натоварвания са съгласувани с твоя невролог и с рехабилитаторите, защото стремежът към по-бързи резултати би могъл да доведе до предозиране, физическа преумора, депресивни състояния.
Какво да добавим от психологията към твоята рехабилитация
Приложимо е използването на ефекта на увличане в мозъка, чрез който се синхронизираме с външни ритми. Физическите упражнения би могла да съчетаваш с музика в подходящ ритъм, която действа ободряващо и енергизиращо, а в края на упражненията - почивка със спокойна релаксираща музика. Може да използваш танц – със или без партньор, но в присъствието на близък, за да ти окаже помощ в случай на залитане, за да не паднеш. В танца телесното движение се съчетава с емоционалното естетическо преживяване на музиката, което има и терапевтично, и профилактично въздействие (познавам жена с пареза като твоята, която танцува от все сърце на любими песни и на дансинга даже не й личи физическият проблем). Друго упражнение е ходене с партньор, хванати за ръка. При вариант с музикален съпровод е нужен подбор на записи, а най-добре е да се свири на живо и пианистът (за предпочитане музикотерапевт) да синхронизира в началото изпълнението с твоя ритъм. Рехабилитаторът или партньорът трябва да влезе в твоя ходов ритъм, ходенето да продължи достатъчно дълго, крачките ви да се синхронизират, той постепенно да регулира собствения си ход така, че да го последваш като продължение на тази синхронизация. 
Полезна е и огледало-терапията. В огледало наблюдаваме движения с активните си ръка или крак. Отражението дава илюзия за симетрично движение на двойката горни или долни крайници. Това повишава мозъчната активност в засегнатите участъци. Разбира се, те не могат да се възстановят по вълшебен начин, но се активизират други невронни връзки, които компенсират „оригиналните“. С това се обяснява възстановяването на някои способности, което по същество е приучване наново със стимулиращи похвати върху следи от нашата двигателна памет. Добре би било да се осведомяваме за здравата логика във влиянието на стимулите, а не да се „хващаме“ за тях като за чудеса отвън. Но да обърнем внимание на
хаоса в мислите, който е труден за контролиране
Налага се, Валя, да станеш толерантна, милостива към себе си. Казваш, че си приела болестта, а личи, че искаш да се „пришпориш“. Без да се насилваш, опитай математически упражнения - вместо с калкулатор изчислявай писмено, също и наум, което предполагам ще те затрудни и може да те натъжи като човек с голям професионален опит с числата. Редактирах писмото ти, за да го поставя тук. В него личаха признаци, характерни за органични нарушения в лявото полукълбо на главния мозък. Те не са фрапиращи - пишеш доста добре като за твоето състояние. Предполагам, че неконтролируемо навлизащите мисли, които те смущават, са заместващи конфабулации – паметови съдържания, които изникват, за да запълнят празнини в мисловния поток заради органичните нарушения на паметта. От една страна, те се явяват дефект, но от друга, някои съвременни изследователи ги разглеждат като функция на адаптивното несъзнавано, с което психиката компенсира своите нарушения, в случая на паметта.
Инсултът е засегнал не само двигателната способност
на десните ти крайници, но и онази фина материя, чрез която ползваме интелекта си. При свободно време с близките ти или самостоятелно, подходящи за теб игри са от типа лото и домино, групиране на фигурки или предметни картинки по различни признаци. Ако подготвяш по-дълго писмо до някого, ти предлагам да си направиш план по точки и да си подреждаш съдържанието в структурата на този план. Така ще обуздаеш нахлуващите нови мисли и вместо разхвърляни, те ще бъдат подредени, писмената ти реч (постепенно и устната) ще става все по-организирана.
За тази част от рехабилитацията добре би било все пак да потърсиш психолог за срещи на живо, за да има система в работата и да проследявате периодите на застой и напредък. Подходящ за теб е клиничен психолог, но може и специален педагог, който работи с дечица със специални образователни потребности. Такива трябва да има и в твоя град.
Казваш, че утвърждаващите мисли, заимствани от книгите, ти вършат работа в медитациите ти. Ефектът зависи и от личния вкус към думи и представи.
Когато се лекуваме, в мислите е добре да се стремим към единното си цяло
за да сме по-малко податливи на тревожност и депресия. Има и други стимулации, които може да се използват за целебен 10-15-минутен релакс. Добре би било да се довериш повече на себе си, отколкото на Норбеков и на Джон Кехоу. Те активно организират издаването на книгите си по света, но теориите и похватите им не се основават на научно доказани истини. Напиши в Интернет „Случаят Галатея“ и прочети, за да се увериш как тези „теории“ подвеждат и експлоатират човешки слабости. Ако държим на здравето и на умността си, се налага да останем трезви, но и трезвени по отношение на опияняващи „вълшебни прахчета“ от похвати, които ни внушават всемогъщество на подсъзнанието. Не, Валя, то не е всемогъщо. Факт е, че много хора, надъхани от такива книги, допират после до нас, психолозите, и продължават да се държат като зависими от внушеното. Като резултат едни влошават семейните си отношения, други „преживяват“ предстоящото си забогатяване от нищото, създават бизнес партньорства, основани на дефектни отношения и претърпяват провали.
Да, нашето въображение няма ограничения
Може съзнателно да бъде етично водено от психолог или самостоятелно от нас самите. Ползваме си го, за да усилваме страхове, да възпрепятстваме решителността си, но с него можем да повишаваме силата и волята си, да задоволяваме желания и дори да оцеляваме в ситуации на ограничения - бедствия, войни. На тези възможности залагат и псевдотеоретиците, но ние, информирайки се от сериозни научни източници, можем да ги използваме умно и устойчиво, като се държим за реалността, а не да се осланяме на сляпа вяра във „вселената, която чака всичко да ни даде, само да се пресегнем към нея...“.
Ти си щастлива жена наистина, Валя, с твоите близки, чиято подкрепа, за разлика от тази на вселената, ти е винаги на разположение и те вдъхновява. Валя и Воля в едно! Пожелавам ти още много успехи, които са логичен резултат от твоите смелост, воля и от обичта ти към живота!