Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ започва новата учебна година с множество награди, отличия, покани, участия в престижни концертни форуми и майсторски класове. За това съобщи вестник „Утро“ във вчерашния си брой. А сега към този букет от успехи, който по принцип си е характерен за русенското Музикално, ще добавим и още нещо, което украсява по фантастичен начин началото на тази учебна година. 
Както е добре известно на всички, които са учили тук в последните двайсетина-трийсет години, часовете по физкултура преминаваха често пъти по-скоро символично - в най-добрия случай класът получаваше една топка и се раздвижваше по възможно най-пестеливия откъм движения начин в сравнително неголямото спортно помещение на стария салон. В това време ако малките ученици също имаха час по физическо, той обикновено преминаваше в класната стая. 
От септември обаче НУИ има 
чисто нов физкултурен салон - с волейболна мрежа, с футболни врати, с баскетболни кошове 
и с много симпатично подово покритие в цвят тюркоаз. Съвсем скоро предстои да сложим изолиращи плоскости и по стените, те също ще бъдат в същия цвят, обяснява директорката на училището Мария Дуканова. Новият спортен салон е една от големите и напълно законни гордости на директорката и на нейния екип. От колко време си мечтаехме да го направим - с топла връзка, за да не притичват през двора децата в студените месеци, със съблекални с шкафчета за дрехите и чантите и със специални душове, за да може като напълно цивилизовани хора след волейболния мач да се освежат и така да влязат в следващия час, продължава директорката. Сега вече спокойно можем да кажем, че сме направили всичко възможно, за да съчетаем творческата работа с физическата подготовка, която е също изключително важна за състоянието и нагласата на нашите ученици, отбелязва Дуканова. 
И тъй като си мисля, че относително добре познавам възможностите на основната сграда на НУИ и с какви помещения разполага тя, не скривам учудването си при репликата на Мария Дуканова за „съблекалните с душове“. Звучи ми някак прекалено оптимистично и бързам да разбера дали в НУИ освен с музика, танц, изобразително изкуство и театър не са въвели вече и класове по творческо писане и днес темата да е 
„Метафора, хипербола, художествена измислица“
Още преди да успея да си задам въпроса, Мария Дуканова вече е отворила една от вратите на приземния етаж - който фактически си е изцяло подземен. А вместо оттам да ме лъхне тежкият спарен полъх на застояло, характерен за мази, които не са отваряни и проветрявани от години, се озовавам в светъл лабиринт от помещения, в който недвусмислено ухае... на ново! 
Ето, това е новата ни хорова зала, камерна е, тук могат да се провеждат репетициите на по-малките по състав формации, обяснява Мария Дуканова. Следващото помещение е сравнително просторно, в него са подредени столове, по стените са окачени картини, които с колорита си допълват и сякаш разширяват пространството. Това е концертната зала за продукции и за майсторски класове, така вече тези помещения в училището ни стават с едно повече, казва директорката. И допълва: „А картините са на художничката Златка Стойкова“. 
„Години наред давахме част от подземните помещения под наем за ресторант. Това създаваше доста напрежение за училището, все пак, макар и изолиран, ресторантът си остава друг тип заведение, което трудно съжителства с учебно заведение. А средствата от наемите не бяха кой знае какви. Затова когато напусна последният наемател, тогава това беше китайски ресторант, реших, че ще търся вариант да разширя училището, вместо да берем поредните ядове с нов ресторантьор“, обяснява Мария Дуканова 
Когато обявила решението си, тези, които й повярвали, че това може да стане, можело да се преброят на пръстите на едната ръка. Първо слязла и разгледала внимателно всички помещения, за да е наясно с какво разполага като територия. „Няма да разказвам каква мизерия беше тука - стари маси, шкафчета, столове, боклуци, чудеса... Просто беше страшно! Ето, тука беше кухнята. Миришеше на застояло, на мухъл, на запръжки, на застояла вода в каналите... А имаше и разни помещенийца, които никога и от никого не са били използвани. 
Абе, беше си направо един истински коптор! 
Дълго оглеждах всичко в подробности. След това се оказа, че няма никакви архитектурни чертежи на помещенията - просто не са запазени. И затова поръчах да се изготви проект по моя идея“, продължава Дуканова. 
Тя си признава, че с това сама си поставила една от най-сложните конструктивни задачи, с които се е сблъсквала през живота си. Обърнах се към арх.Цвети Русинов, той направи проект, но ми се струва, че и той тогава не ми повярва много-много, че ще можем да реализираме проекта му, казва директорката.  
След това училището разработва детайлен проект и с него кандидатства за финансиране пред Министерството на културата, което е принципал на НУИ. „Оттам одобриха проекта ни и ни отпуснаха около 300 000 лева, с които започнахме да работим. Първо един месец само изривахме мръсотия и изнасяхме боклуци. Парите от министерството стигнаха горе-долу за основните строителни и ремонтни работи. След това вече 
продължихме със собствени средства и с много инат
започнахме да си помагаме с пари от собствения ни бюджет - и полека-лека оформихме окончателната визия на обновените помещения, след това пристъпихме към обзавеждането. Не можем в чисто нови кабинети и студия да нанесем стари бюра или полустрошени столове. Затова отново седнахме да пресмятаме, за да успеем сега да се похвалим с нови мебели, нови шкафчета, с душовете в баните, огледалата в балетната репетиционна и с всичко останало. Разбира се, държахме и в чисто естетически план всичко да е издържано - в светли пастелни тонове, хармонично и да помага за творческо настроение“, обяснява Дуканова. 
И показва след балетната зала - със станки и с грамадни огледала и, разбира се, с пиано, както трябва да бъде - и помещението за репетиции на учениците по народни танци. Досега плащахме наем на операта, защото децата ни репетираха там, единственият ни физкултурен салон просто нямаше как да ни стигне за всичко, добавя шефката на НУИ. 
На мястото на мизерната кухня сега са съблекалните с душовете
Ще направя още една, за да могат всички да се чувстват спокойни, обяснява директорката, като пояснява, че тази, по-голямата, е за момичетата - на тях винаги им трябва повечко пространство.
7 индивидуални кабинета са допълнителните придобивки, получени в резултат на „фантасмагоричната идея“ на Дуканова, която днес вече е реалност. Тук са кабинетите за отделните уроци по контрабас, по китара, медни инструменти - показва директорката. В едно от тези помещения ново, още неразопаковано бюрце, очаква своите бъдещи стопани. От друг кабинет в дъното на коридорчето се носи звук на тромбон. Борко от 11 клас има свободен час и е слязъл долу да репетира. „Всеки от нашите ученици може да провери дали в момента има свободен кабинет, да се запише в една тетрадка и да вземе ключа, за да дойде да репетира на спокойствие. Това е една от най-хубавите страни на това наше „разширение“ - че още от 11 ч учениците могат сами или с преподаватели да работят по специалните предмети, без да притесняват когото и да било. Осветлението е качествено и модерно, климатизираната инсталация работи непрекъснато, така че са осигурени всички условия талантливите деца на НУИ да се чувстват комфортно и уютно“, казва Дуканова. 
„Оттук 
по топлата връзка се отива във физкултурния салон
а пък ето оттук се минава за концертната ни зала „Русе“, която също, впрочем, е обновена и освежена. Там махнахме стария мокет, който не си помнеше годините, столовете бяха стари и износени - случвало се е да падат цели редове. Сега сме поставили ново покритие на пода, нови кресла, подобри се и акустиката“, казва Мария Дуканова. Така вече хорове и оркестри могат да репетират долу, в новите зали, а в „Русе“ ще остане само актьорският клас да репетира. Пианистите пък ще могат да разсвирват новите пиана - нещо, което е нужно и на учениците, и на самите инструменти. Ремонтите и тук, и долу освободиха стаи горе по етажите за групи по специалните предмети. И слава богу, че го направихме. Защото миналата година се получи така, че връщахме ученици заради липсата на помещения“, обобщава Мария Дуканова. 
И не се и опитва да скрие, че й е хубаво - ама много хубаво! - от това, че е успяла да направи реалност това, което хората около нея до неотдавна са наричали „фантазия“. Това май е най-голямото нещо, което съм свършила тук - заедно със санирането на сградата и с ремонта на покрива, констатира директорката. И с това слага точка на лиричното отклонение. За да се върне към учебните планове, програмите, концертите, партньорствата - към това, което е ежедневие за 520-те деца и десетките техни преподаватели в русенското Училище по изкуствата.