През 1906 г. Гертруд Кларк от Белвю, Небраска, се омъжва за Матю Джон Уитъл, 25 години по-възрастен от нея и натрупал значително богатство от производство и търговия с килими. Той често бил зает и Гертруд запълвала самотата си с музика и изкуство. Доста скъпо удоволствие, като се има предвид, че в един момент притежавала пет цигулки Страдивариус. След смъртта на съпруга й през 1934 г. тя се преместила във Вашингтон, за да организира частни концерти и соарета за висшето общество. През 1935-1936 г. Гертруд дарила инструментите на Библиотеката на Конгреса заедно с щедра сума за експонирането им в Уитъл павилион. До 1941 г. Гертруд купила и дарила на Music Division голяма колекция от оригинални ръкописи на Бах, Бетовен, Берг, Брамс, Хайдн, Феликс и Фани Менделсон, Моцарт, Регер, Клара Шуман, Шьонберг, Шуберт, Вагнер и Вебер, както и кореспонденцията между Брамс и диригента Херман Леви, писма от Бетовен, Моцарт и Вебер. Три години по-късно Гертруд купила и дарила две колекции ръкописи на Феликс Менделсон и Николо Паганини. Сред ръкописите на Паганини, които не били само музикални, имало кореспонденции, бележници, плакати, лични документи, финансови транзакции и... рецепта за равиоли!
Николо Паганини обичал храната, може би защото като дете често бил лишаван от нея. Когато бил петгодишен, започнал да свири на мандолина, една година по-късно взел за първи път в ръце цигулка. Малкият Паганини бил принуден да свири от сутрин до вечер под строгия поглед на баща си Антонио. И ако той преценял, че детето не се старае достатъчно, не му позволявал да яде. Може би заради спомена за тези трудни времена виртуозът на цигулката се славел с голям апетит и тази рецепта е едно от доказателствата. Защото тя е пребогата на продукти - говеждо и телешко месо, телешки мозък, наденица Лугано от свинско месо с чесън, пармезан, яйца, гъби и масло. Вероятно тя е от любимите на Паганини от по-младите му години, тъй като след две челюстни операции през есента на 1828 г. всичките му зъби били извадени.
Музикантът кръстосвал Европа като пътуващ цигулар. Виртуозността му била толкова впечатляваща, че някои започнали да търсят обяснение за нея в свръхестественото. Ференц Лист веднъж казал: „Те дори си шепнат, че е дал душата си на Лукавия и че четвъртата струна на цигулката му е направена от черво на жена, което сам изрязал“. Вместо да разсейва тези клюки, цигуларят като че ли се забавлявал с тях и ги подклаждал, като се обличал само в черно, движел се с черен файтон, теглен от черни коне.
В различните европейски градове - Париж, Лондон, Виена, Прага, Берлин, Варшава, той се наслаждавал на местната храна. Но за него най-важна си оставала генуезката кухня, ароматът от гозбите на майка му и „божествената“ минестроне, направена от ръцете й. Това е тема, която присъства постоянно в писмата му.
През октомври 1828 година Паганини се разделя с 22-години по-младата певица Антония Биянка, от която има син Ахил. Той изведнъж се оказва самотен баща, но продължава да пътува заедно с момчето, което обожава. От малък здравето му е деликатно, а заради изтощителните гастроли получава остра инфекция на слюнчените жлези. Налага се тежка операция, която Паганини издържа с впечатляваща сила на духа. В писмо до Луиджи Джерми той пише, че възстановяването му ще бъде гарантирано, ако може да си намери квартира близо до „сеньора, която може да готви божествената генуезка кухня“. В друго писмо до Джерми цигуларят пише за плановете си за неговата „бъдеща вила в провинцията“ извън Генуа, където иска да се оттегли от изтощителните пътувания и да живее със съмишленици музиканти, да свири в дуети и квартети и да ядат вкусните равиоли и другите генуезки ястия на майка му.
Един малко известен факт от биографията на композитора и виртуозен цигулар е, че той е един от любителите и пропагандаторите за използването на домати в кухнята във време, когато червеният плод току-що е осъзнат като храна в Италия. В рецептата от 1840 г., която била открита сред ръкописите му, дарени от Гертруд Уитъл на Библиотеката на Конгреса на САЩ, се използват домати. Съществува спор дали това е рецепта на майка му, или негова, но безспорно е, че е написана от неговата ръка. А сосът, описан в нея, е прочутият днес сос Дженовезе, една от кулинарните емблеми на Генуа - родното място на дяволски виртуозния Паганини.

Равиоли а ла Паганини /адаптирана рецепта/

Необходими продукти:
680 г брашно
за соса:
900 г говежда кайма
2-3 с.л. доматено пюре
100 г сухи гъби
1 глава лук
за плънката:
1 телешки котлет около 200 г
1 телешки мозък
1 наденица от свинско месо с чесън
3 яйца
настърган пармезан
масло
Начин на приготвяне:
За соса малко масло се загрява в тиган и в него се запържва нарязаният лук до кафяво. Добавя се каймата и се пържи, докато се раздроби. За да стане гъст сосът, се поръсват няколко щипки брашно и се разбърква. Доматеното пюре се размива с малко вода и се добавя към каймата. Накрая се слагат нарязаните гъби. Сосът се вари до сгъстяване.
За плънката в същия тиган с малко масло се запържва телешкият котлет, след това се изважда и се накълцва на ситно. Телешкият мозък се сварява, обелва се от ципата и се нарязва на ситно. Наденицата също се нарязва на ситно. Яйцата се разбиват и в тях се добавят нарязаните мозък и наденица, каймата и малко пармезан.
От брашното и вода с щипка сол се замесва еластично тесто. Оставя се за 1 час, след което се разточва тънко и се нарязва на квадратчета. На едно квадратче се слага част от плънката и се захлупва с друго квадратче, като краищата се притискат, за да залепнат. Варят се във вряща вода и се сервират със соса.