Крум ГЕРГИЦОВ
Направило ми е впечатление, че за Русе в различни културологични изследвания и статии се говори и силно се акцентира като за град на музиката, на театъра, на изобразителното изкуство и най-малко като за град на литературата. Той няма славата на мощно литературно средище като София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Ямбол. Някак си за литературните явления и личности в Русе се е говорило пестеливо и скромно. Не съм могъл да си отговоря защо е тази скромност откъм по-активно (та дори по-рекламно!) афиширане на литературните процеси, явления и личности. Спомням си, че преди години доц.Руси Русев, доц.Велислава Донева и доц.Мира Душкова от Русенския университет, подкрепени от литературния историк и критик доц.Пламен Дойнов, подеха идеята да се напише  литературна история на Русе, но начинанието постепенно заглъхна. А би трябвало повече да се вгледаме в тази история и литературата, създавана в Русе, достойно да застане до другите по-разработени артистични истории на града.
За корените на русенската литературна история 
Една история на литературата на Русе би трябвало да започне от факта, че тук са родени, израснали и започнали творческия си път видни личности на българската  литература: писателите Добри Немиров, Змей Горянин(Светослав Димитров), Константин Мутафов, Владимир Полянов, първата поетеса Екатерина Манчева, литературните критици и изследователи акад.Михаил Арнаудов, Божан Ангелов, тук е погребан Любен Каравелов, тук Захари Стоянов прави първите си наблюдения върху народния живот. Русе е изпълнен и с много други любопитни факти от пребивавания известно време и на други видни личности. Тези факти създават фундамента, корените на русенската литературна история.
През последните години редица книги на автори от Русе  дадоха началото на изследване тъкмо на живота, творчеството и на неизвестни досега събития от биографията на тези известни писатели с русенски корен. В това отношение принос бяха книгите на доц.Руси Русев за Михаил Арнаудов и за Стефан Гечев, на Йордан Палежев за Захари Стоянов, на доц.Атанас Колев за Змей Горянин, на засл.проф. Стефан Вичев, доц.Велислава Донева и д-р  Веселина Антонова за Константин Мутафов, на засл.доцент Живодар Душков за очерците му в „Русенски страници“ за непознати факти на писатели, живели и творили в Русе. В този порядък не можем да не отбележим дългогодишните занимания на проф.Пенка Ангелова с творчеството на Елиас Канети - изследвания, който допълват солидния фундамент на атмосферата на литературата в града ни.
Крайно интересно е изследването на литературния процес в Русе във времето от началото до края на 40-те години на ХХ век
А това е всъщност първият период от бъдещата литературна история. В това отношение отправни са книги, посветени специално на Русе, разказващи за този период като тези на Георги Чендов, Никола Боздуганов, Надя Петрова (книгата й за историята на Клуба на дейците на културата, който е бил средище за  пълнокръвна културна дейност в тези години). Интересни факти са пръснати и в книгите на редица русенски историци, написани през последните десетина години. Разглеждането на статии на видните литератори - критици от този период Тодор Дашков и Спас Ганев, също би обогатило атмосферата на литературата тогава.
Знаменателно явление от литературната история на Русе е излизането през 1927-1936 г. в с. Щръклево на вестника за литература „Светлоструй“ под редакцията на Димитър Добрев. Той бързо става издание, което събира писатели преди всичко от провинцията, но към него се приобщават и големи творци от столицата. Така този вестник в средата на ХХ век се превръща в едно от ярките явления в българската книжнина. За това издание са изписани не малко изследователски страници, но значителен акцент в тях се явява книгата на Нели Пигулева „Храмът „Светлоструй“. Като знак на уважение и почит към това издание в село Щръклево е уредена музейна сбирка, а един от националните литературни конкурси  в България, организиран от Русенската община и Дружеството на писателите, носи името на този вестник. През 70-те-80-те години излизаше и литературен алманах „Светлоструй“ , така се назоваваше и страница за литература и изкуство в тогавашния вестник „Дунавска правда“.
Литературните явления в Русе от началото до средата на миналия век се вливат активно в голямото русло на националния литературен процес.
Литературата в Русе по време на социализма
В годините на социализма, изпълнявайки партийната повеля „Изкуството - близо до народа“, се направи много литературното творчество да стане достъпен артефакт до народа, а писателите да изследват неговите вълнения и душевни преживявания. Можем да говорим сега и да упрекваме в класова-идеологическа функция тази литература, но е факт, че творчеството на нашите писатели вълнуваше хората и те очакваха техните произведения. Нека само да си спомним еуфорията в Русе по време на т.н. литературни празници „Класа работна - напред“, провеждани редица години. Те се превръщаха във вълнуващи срещи с българските писатели, които разкриваха пред читателите света на техния жизнен и литературен свят. 
Възникналите литературни клубове към читалища и други формирования (литературния клуб на медицинските работници, на Дома на транспортните работници, на Младежкия дом) бяха другата силна форма за привличане на русенци към литературата. В тях участваха хора с дарба да пишат в различни жанрове. 
Направлявани от опитни и известни русенски майстори на словото, тези клубове се превръщаха в духовни оазиси
за личности, увлечени от стихията на писането. Именно от средата на тези клубове по сетне се развиха като много добри поети Минчо Чинаров, Здравка Крумова, Елка Бенева, Дора Янева-Медникарова, Цветан Тодоров, Райна Преславска, Неделчо Петров, Емилия Василева, Лилия Линкова, Йордан Даменски, Татяна Живкова, Александрина Шаханова, д-р Петър Хинков, Николина Пенева, Добрина Николова, белетристите Стоян Коев, Димитър Бойновски, д-р Христо Босев, Керчо Георгиев, сатирикът Димитър Роев и още много други.
След промените значимостта на тези клубове постепенно угасна: някои ги обявиха за отживяло явление. Продължава да функционира литературният клуб „Л.Каравелов“ към читалище „Зора“ като последен мохикан на тази форма.
Основаното през 1975 г. Дружество на писателите към Съюза на българските писатели стана друга форма на организация, общност и активност на пишещите хора в Русе. За две години (1976-1978) към него бяха привлечени и столичните писатели Добри Жотев и Слав Г.Караславов. Това дружество развиваше доста активна и ползотворна дейност. Негова своеобразна проекция стана основаването и функционирането през 80-те години на литературен алманах „Светлоструй“ (1982-1992).
Личностите във времето от 60-те до края на 80-те години, които даваха представителност на литературния живот в Русе, бяха поети като Здравко Кисьов, Йордан Палежев, Анита Коларова, Нели Пигулева, Атанас Рубчев, Иван Цанев, Веселин Тачев, Мила Доротеева, Мила Лазарова, Красимира Василева; белетристите Руденко Йорданов, Светослав Мичев, Йордан де Мео, Пламен Абаджиев, Йордан Блажев, Христо Славов, Марин Гинев, Богдана Лазова и др. Литературната критика имаше достоен представител в рецензиите и статиите на Никола Боздуганов, Петър Петров, д-р Атанас Ганчев, Огнян Стамболиев. Споменавам имена, чийто произведения и творчески изяви далеч надхвърляха местното регионално значение и се вписваха ярко в художествените факти въобще на националната ни литература.
Но литературният живот в Русе при социализма далеч не беше само низ от възторжени и патетични произведения и действия 
Имаше и явления, които показваха волнодумството и инакомислието на русенските литературни творци. Като такова се откроява литературното четене на група поети в аулата на Русенския Университет през 1962 г. В него участват поети като Здр.Кисьов, Ив.Цанев, В.Тачев, Г.Чернаков и др. Техните произведения се посрещат като дръзко и нелицеприятно отношение спрямо Системата. И тогавашните идеологически цензори от Окръжният комитет  на БКП бързо предприемат предпазни мерки спрямо тези млади поети, чиито прочетени тогава стихове бяха издадени фототипно преди години.
Драматична съдба имат и поетите Йордан Палежев и Веселин Тачев. Първият - заради участието си в литературно четене със сатирични стихове като студент в Софийския университет през 1966 г. За този му акт прекъсват следването му, което след години все пак завършва; забранено му е да издава книги и тази забрана пада едва след 1989 г. Поетът Веселин Тачев има тежка  житейска съдба, завършила трагично през 1991 г., която след промените обявиха като едни от греховете на отминалата Система.
С волнодумство и инакомислие се отличаваше особено много и творчеството на Стефан Цанев - поезия и драматургия. 
 След промените Йордан Палежев написа изповедна книга за своите литературни митарства, а името на Веселин Тачев беше обявено като за един от най-големите поети на Русе. Днес подчертана степен на почит и уважение има и към творчеството на поета Иван Цанев. Известност придоби и поезията на други русенци като Владимир Попов и Владимир Луков. Така в годините на Прехода се извърши и  своеобразно препрочитане и на литературния живот в Русе по времето на социализма.
След 1989 - отприщената стихия на писането
След промените през 1989 г. настъпи коренен обрат в процесите на литературния живот в Русе. Отменянето на идеологически канони и забрани даде възможност на всеки(особено, ако притежава финансови възможности!) да издава книги и така да се почувства като писател. Особено голям беше „бумът“ на книгоиздаването от този тип през 90-те години. Постепенно тази еуфория утихна и настъпи по-умерен процес на издаване на книги от русенски автори. Но и досега някои изтъкват написаното количествено! 
Днес всеки пишещ човек твори на принципа „И сам воинът е воин“. Казвам това, защото ролята на  Дружеството на писателите постепенно затихна и така се намали силата му на обединителен център на творческите търсения на пишещите. 
Литературната критика, която и в национален план е вече твърде занижена, също липсва, за да сложи ред и йерархия в естетическите стойности. 
Всеки, поне една вечер - на премиерата на своята книга - може да се почувства като истински писател
В това няма нищо лошо, стига да не се живее с измамната мисъл, че всяка нова книга е поредният връх към разкриване на голям писателски талант!...
И все пак времето отсява, дестилира и пренарежда стойностите: в самите русенски творци негласно има вече някаква йерархия на естетическите ценности и всеки може да прецени „кой къде е“ в нея. От няколко години съществува и русенски клон на Съюза на свободните писатели и той става другият обединителен център на пишещите личности.
В годините след Прехода в Русе също израснаха значителни имена на литературата, чийто произведения се включват достойно и професионално в националния литературен живот. Като такива бих посочил поетите Роман Кисьов, Николай Г.Кънчев, Никола Боздуганов, Мира Душкова, Мая Ангелова, Пламен Пенев, Лилия Рачева, Мануела Симеонова, Ана Димитрова, Йордан Йорданов, Владимир Атанасов, Красимир Манев, Надежда Радева, Живодар Душков, Михаил Филипов, Свежа Дачева, Любомир Раев, Габриела Цанева; белетристите Йордан Василев, проф.Иван Байчев, Георги Иронов, Атанас Петров, Росен Моллов; сатириците Илко Йорданов, Тодор Бакърджиев; драматурзите Орлин Дяков, Иглика Пеева, литературните критици доц.Русе Русев, доц.Велислава Донева, доц.Мира Душкова, д-р Мая Ангелова, д-р Никола Бенин, д-р Пламен Пенев; преводачите Огнян Стамболиев и Дора Янева. Продължиха да творят и вече утвърдените и зрели поети като Здравко Кисьов, Нели Пигулева, Анита Коларова, Йордан Палежев и др.
Списъкът може да бъде продължен, защото след отприщената стихия на свободния дух в творчеството на Русе има днес още личности, които се отнасят със сериозност и талант към литературното писане. А тъкмо това създава атмосферата  на един интензивен литературен живот.
Картината на литературния живот в Русе се разнообразява и от излизащото вече около осем години списание „Брод“; провеждането на ежегодния литературен фестивал, организиран от  дружество „Елиас Канети“; учредяването на националната награда за литература на името на Елиас Канети, давана на всеки две години от 2008 г.; продължава съществуването и на националната литературна награда „Светлоструй“.
Набелязах само контурите на явления, личности и процеси в литературната история на Русе. Следващи проучвания биха задълбочили аналитично картината. Тази история чака своето научно изследване, за да бъде включена на представително място в голямата история на културата на града.