Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Имам семейни проблеми със съпруга си, но лошото е, че те доста ме съсипват и в момента съм в безизходица. Не мога да му имам доверие, защото смятам, че ми изневерява. Стресът е голям от постоянните ни караници. Усамотявам се и не искам да разговарям с никого, даже и с родителите си. Не ми се прави нищо! Знам, че бягството не е решение от проблема ми, но понякога, когато остана сама, се чувствам по-добре. Омъжена съм от 4 години и нямаме деца, живеем в къщата на моето семейство. Аз съм на 31, а той на 32. Две години нещата вървяха добре, а през последните две години постоянно сме в кавги и понякога той прибягва до грубост. Вкъщи не си говорим много. Когато го попитам дали има нещо или някакъв проблем, той отрича. Не знам дали да споделя това, че свекърва ми винаги е ревнувала сина си. Тя живее при дъщеря си в чужбина, но всяко лято си идва тук. Смятам, че казва на сина си по какъв начин да общува с мен и как да се държи. Когато тя е тук, той почти не се прибира вкъщи. Когато дойде първата година, ми говореше за бившите му приятелки, а сега не ми харесва готвенето. Опитах се да бъдем приятелки, но нещо не се получи. На няколко пъти се опитахме с родителите ми да поговорим, братовчед ми също като мъж с мъж се опита да поговори с него. Но ефектът трае няколко седмици. Не мога да кажа какво изпитвам към него, но не е омраза, може би студенина. Той сякаш „бяга от вкъщи“. След последната ни кавга е заминал за чужбина, без да ми каже. Раздвоена съм. Дали разводът ще е изход или не? Знам, че бракът значи да правиш компромиси, но в нашия те са само от моя страна и това боли. 
Сейши, 31 г.

Сейши, разбирам, че се чувстваш зле, но като че ли не от любовно разочарование, а от незнание какво да направиш.
Изпаднала си в тежко житейско затруднение. Понякога животът събира взаимно неподходящи хора и се появяват сигнали, че е добре навреме да поправят грешката на своето обвързване. В други случаи става въпрос за възрастова криза, чието преодоляване изисква търпение и разбиране от най-близкия. Това по-лесно бихте могли със съпруга ти да разберете с помощта на психолог, който ще помогне да се ориентирате в себе си и в справянето с проблемите, ако, разбира се, не изберете да се оставите на течението. Само във вашата власт е начинът, по който изглежда животът ви.
Чета писмото и ми се струва, че
чувствата остават скрити някъде зад фактологията 
за неразбирателството, свекървата, от която не се чувстваш приета, роднините ти, които се опитват да помагат да се скрепят отношенията ви, или пък по принцип са в дефицит от страна и на двама ви. Не се разбира какво изпитвате със съпруга ти един към друг и дали има нещо, което ви свързва много лично освен това, че пред света вие сте женени. Казваш само какво не изпитваш - „омраза, може би студенина“.
Писмото завършва с твоята дилема - дали разводът ще е изход или не.
Може би си чувала от други, че разводът невинаги предполага подобряване на положението, но да видим как изглежда бракът ви.
Ще споделя моите впечатления, но както твоето изразяване е собствено, субективно, приеми, че и моето възприятие на разказаното от теб е собствено и субективно. То не е преценка, от която следва да се водиш в решението. В никакъв случай. Такива решения не се вземат от хора отвън и не би трябвало да се искат и да се очакват съвети дори и от психолози.
Решението трябва да е плод на вътрешна увереност и сила
които да те крепят в избора и след него. Ако решиш да се разведеш, да можеш убедено да продължиш живота си и да го подредиш така, че това да ти носи полза спрямо предишните трудности в брака. Ако избереш бракът да продължи, да можеш да приемеш уверено тежестите и да се погрижиш да го направиш по-поносим, да се опитате и двамата така да развивате отношенията и връзката си, че бракът да престане да е бреме за вас, а да означава сигурност и уважение - осъзнато да предпочитате да сте заедно пред останалите трудности на живота, отколкото сами в тях.
Сейши, казваш „Не мога да му имам доверие, защото смятам, че ми изневерява“, но в примерите не споделяш признаци за изневяра, а се позоваваш на отсъствия от къщи, особено когато майка му си е тук. Не знаем дали ти изневерява с друга жена, или излиза, защото не би искал да сте заедно. Нищо не казваш за предисторията на брака ви - бяхте ли влюбени един в друг, имаше ли чувства, които да ви свързват и да пожелаете да сте женени, да не би да сте се оженили с намеса отвън, ако роднините са ви повлияли? Казваш само: „Омъжена съм от 4 години и нямаме деца, живеем в къщата на моето семейство. Аз съм на 31, а той на 32“.
В брака липсата на деца обикновено създава напрежение
То е по-малко, ако хората ги свързва силна любов. Тогава, ако не могат да създадат свое дете, голямата любов и уважение си стават техни „деца“, които отглеждат отдадено до края на живота си. Но в отношения, в които вместо близост има отчужденост, студенина, липсата на дете може да стане основание единият да се счита за непълноценен. До изясняването на причината по-често от това е потърпевша жената. А се случва детето да не идва на бял свят и поради причини, заради които лекарите специалисти препращат съпрузите към психолог.
„Стресът е голям от постоянното каране… Две години нещата вървяха добре, а през последните две години постоянно сме в кавги и понякога той прибягва до грубост. Вкъщи не си говорим много. Когато го попитам дали има нещо или някакъв проблем, той отрича“. Прави впечатление, че мъжът ти не е развил в добра степен своите социални умения да общува с другарче, партньорски. Затова засега изглежда, че слуша майка си, а
не може да се „разтвори“ в равнопоставени отношения и действа защитно
войнствено или отстъпателно (с кавги, понякога с грубост, или когато го питаш директно за проблем, той отрича).
Наистина е изтощително съжителството в неопределеност - проблемът не се признава, за да може да се настроите към какъвто и да е изход. Може би и оттам е твоето чувство за безизходица.
„Усамотявам се и не искам да разговарям с никого даже и с родителите си. Не ми се прави нищо! Знам, че бягството не е решение от проблема ми, но понякога, когато остана сама, се чувствам по-добре“. Да, Сейши, колкото и да е тежко при проблемни отношения, между двама няма място за останалите. Твоята нагласа да оставаш насаме с горчивината си е правилна. Допуснала си да се намесят роднини, разбира се, с добри намерения. Свекърва ти е допринасяла за твоята неувереност - говорила ти е за бившите приятелки на мъжа ти и за готвенето не е била деликатна, дори и да е искала да те научи на някои тънкости. Смяташ, че иска да ти внуши, че не си достойна за сина й и проблемите на брака ви идват от теб, че го ревнува от теб и дирижира лошия начин, по който той се държи. Казваш: „Опитах се да бъдем приятелки, но нещо не се получи“. И слава Богу, Сейши! Интимните отношения предполагат равнопоставеност между партньорите. Ако сме приятели с родителите, вероятно те имат проблем в своите приятелства и семейно партньорство, което ще доведе до проблеми и в нашите партньорства.
„Добрите отношения с родители“ и „приятелските отношения“ не са синоними
в психологическите връзки и значенията им между хората. Опитвала си да бъдеш приятелка със свекървата, тя се държи партньорски със сина си - ревнува го от теб, и това е фактор за сложни отношения. „„Когато тя е тук, той почти не се прибира вкъщи... Той сякаш „бяга от вкъщи“. След последната ни кавга е заминал за чужбина, без да ми каже“. Заради липса на опит да партнира може от дете да е имал проблеми в приятелствата си, може да са били едни и същи проблемите му и с предишните приятелки. И в брака ви не се е понаучил да общува, да споделя живота си - чувствата, мислите, храната си, личното пространство, леглото си с друг човек - с теб. Трудно му е в съжителството, затова бяга. Други, на които също им е трудно, бият, Сейши, или системно тормозят психически - различни варианти на този проблем. Но да видим при теб, защото ти си тази, която търси помощ -
какво от твоите нагласи и мисли не ти помага
„Имам семейни проблеми със съпруга си, но лошото е, че те доста ме съсипват и в момента съм в безизходица... Стресът е голям от постоянното каране“. Добре би било да се вслушваме в думите си и да заменяме някои от тях, за да се изяви личната ни действеност, например: не „имам семейни проблеми със съпруга си“, а „създаваме си семейни проблеми“, не „те доста ме съсипват“, а „съсипваме отношенията и спокойствието си“, не „в момента съм в безизходица“, а „не се ориентирам към изход“, не „стресът е голям от постоянното каране“, а „от това, че постоянно се караме“. Сейши, този начин на мислене и изразяване е масов сред хората, затова са и масови проблемите, които могат да бъдат по-лесно преодолени чрез промяна на нагласите ни чрез думите в мислите ни. По същия начин някои управляващи у нас не разрешават проблеми, за които са назначени, защото от много години наложиха стил на мислене и говорене в безлична форма, който „пробутва“ активност на предмети и явления, а я снема от субектите - от хората. Слушаме по радиото и телевизията как „нещата ще се случат“, едни „дейности ще се планират“, едни „проблеми ще се анализират“, а всъщност
хора отлагат разрешаването на проблеми
И така, Сейши, ако досега в брака не сте достигнали до взаимна привързаност и потребност един от друг, не би трябвало да опитваш пак с въздействие чрез роднини, а уверено да разговаряш със съпруга си. Опитай се да различиш ясно какви чувства те владеят (гняв, омраза, любов, отчаяние, надежда, обида, унижение, ревност, желание за отмъщение, тъга...). Така ще можеш не просто да го питаш за проблеми – дали има или не, при положение, че очевидно има, а да му споделиш какво чувстваш и от какво имаш нужда - ако е от любов, кажи „любов“, ако е от уважение, назови го „уважение“ и т.н. Това ще го окуражи и той да бъде откровен. Ако мъжът ти сподели, че не желае да е семеен, това може да те натъжи, но после би могла да покажеш своята готовност да обсъдите как може да продължи животът ви оттук нататък. Би могла да му предложиш да предприемете семейно консултиране като шанс всеки да се самоопознае, да се опознаете взаимно, да разберете потребностите си и трудностите, които изпитва всеки във връзката и да снемете от напрежението, което не се съмнявам, че изпитва и той. Тогава ще може да вземете разумно и уверено решение за вашия живот - дали ще продължи заедно или поотделно.
Пожелавам ти кураж за разрешаване на проблема с действия, Сейши, а не като горния пример със „случването на нещата“.