Когато в първите дни на септември в Русе все още няма реална надежда неистовите горещини да отстъпят и плавно да преминат в приятно есенно време с прохладни сутрини и вечери и с поносимо топло слънце за кратко по обед, на отчаяния от жега човек му се иска да може да избяга поне за малко някъде, където да си спомни какво беше това пуловер. Тези блянове в несвършващите часове на трептящата като парещо желе мараня при мен доведоха до решението най-после да се вдигна и да отида на едно място, за което много бях чела и чувала, но така и не се беше случвало да посетя. Карелия. 
Самата дума вече звучи вълшебно. Като клонеста бреза, разтворила многобройни бели ръце с трепкащи зелени сърцевидни листенца, за да прегърне 
северния вятър, прошумоляващ по брега на Онежкото езеро
Като неуловимо пробягващите вълни по високите треви в ливадите и обширните поляни, сякаш възникнали не за друго, а за да разнообразят с равни пъстри пространства вековните борови и брезови гори - да дадат възможност на полски цветя и стотици билки да се напълнят с аромати и с полезни съставки и да попълнят природната съкровищница на наследници на билкари и знахари. 
Когато си купувах билет за нощния влак от Москва до столицата на Карелия Петрозаводск, ме изкуши още една възможност, която според руски медии скоро вече няма да съществува - за пътуване с т.нар. плацкартен вагон, които май скоро щели да бъдат ликвидирани. Тези вагони са оборудвани с по четири легла - две по две, във всяко "купе", като купето всъщност е сепаре без врати, а встрани от пътеката до прозореца има още две легла едно над друго. Любопитно ми беше как реално изглежда това и затова предприех авантюрата да пропътувам цяла нощ с очаквания риск на сутринта вагонът да се е превърнал в кочина от присъствието на над 70 души, всеки със своята култура и хигиенни навици.
Изненадата ми започна с плацкартния вагон. За такава перфектна чистота - и в спалните помещения, и в коридорите, и /sic!/ в тоалетните българските железници не могат дори и да мечтаят! Сапун, тоалетна хартия, освежителен спрей, хартиени кърпи за ръце - и това се намира постоянно, от първия, до 12-ия час на пътуването, докато влакът спре на крайната гара. Странното е, че очевидно респектирани от 
поддържаната от спретнатата шафнерка идеална чистота
руснаците във вагона не си позволяват да хвърлят на пода нито едно боклуче, прибират си всичко обратно в торбите, след като са си изяли храната и са си изпили чая. И задължително благодарят накрая на пътуването. 
А Карелия започва със зелените си гледки още 4-5 часа преди гарата в столицата, където зданието с кулата е украсено с два надписа: единият е руският "Петрозаводск", а другият - карелският "Petroskoi". На много места в града се виждат двузезични надписи - руската и карелската версии мирно съжителстват, както в названието на самата република: Карелия и Karjala. А на улицата често се чува не само руска реч, но и друга, която осезателно напомня на туриста, че границата с Финландия е само на някакви си двеста километра. 
Република Карелия е една от 22-те републики в състава на Руската федерация - както Коми, Татарстан, Удмуртия, Алтай, Саха /Якутия/, Чечения и други. Има си собствена конституция, столица и държавен език /в случая е руски, но още три се радват на държавна подкрепа, каквото и да означава това: карелски, вепски и финландски/. Едната граница на републиката се проточва по държавната граница на Русия с Финландия, а другата преминава по две големи езера - Ладога и Онега, и излиза на северното Бяло море. Това стратегическо положение, а  също и огромните залежи от ценни полезни изкопаеми, правят Карелия изключително желана и важна територия, която често е била 
обект на държавни, най-вече имперски, мераци 
и поради това на битки и често сменящи се завоевания. За историята на тези места и на хората, които са ги обитавали още от дълбока древност, разказва по красноречив начин богатата експозиция, подредена по атрактивен начин, в националния музей на Карелия. Ако човек разполага с повечко време - а това се получава прекрасно, когато навън вали проливен дъжд, духа хладен северен вятър и въобще септемврийската температура от плюс 11 градуса предразполага да си отделиш едни 3-4 часа за трите етажа на музея - тогава можеш да си направиш едно сравнение между нашите праисторически гордости и карелските и да установиш, че рисунките в пещерата Магура не са единствените свидетелства за дарбите и разказваческите таланти на някогашните племена. Защото рисунките върху огромните скални отломъци, които са направили праисторическите обитатели на карелските места, са също толкова изразителни и представляват също доста увлекателен разказ с множество сюжети. Изследователите ги наричат петроглифи /рисунки върху камъни/ и ги датират от четвъртото и третото хилядолетие преди новата ера. 
На третия етаж в музея, който се намира на емблематичния Кръгъл площад в центъра на Петрозаводск, се редуват възстановки на кабинета на губернатора /там можеш дори да си сложиш върху билетчето печат на Петрозаводската градска дума/, класна стая в гимназията в града, лекарския кабинет на създателя на Очната лечебница в първата губернска болница в Петрозаводск именития офталмолог Иля Шехман. В обущарската работилница 
майсторът прави нови ботфорти - грамадни ботуши с високи до средата на бедрото кончове
в пекарната вадят дъхав хляб с ким и хмел, а в  дневната на среднозаможно семейство фамилията посреща гости - чайният сервиз от фин майсенски порцелан е подреден на масата, покрита с колосана покривка, бащата намества пенснето на носа си, а стопанката вика с бронзовата камбанка слугинята да внася печеното. В другия край на града ловците се завръщат от поредния лов - прекрасна сребърна лисица е сред придобивките на мъжа, който грижливо подпира до стената малката дървена шейна, прилична на лодка, и сваля кожените дрехи и гамашите да съхнат край камината. 
На метри от този музей експозиция на открито дава визуално обяснение откъде идва името на Петрозаводск - градът е създаден по времето на Петър Първи, знае се даже точната дата: 1 септември 1703 година, когато е започнало строителството на държавния оръжеен завод. Грамадни зъбчати колела, огромни снаряди за оръдията, причудливи конструкции, които със сигурност са служили за нещо в завода, са подредени в началото на Губернаторската градина, която започва от Кръглия площад. Тук е мястото да кажа, че в града има градини и малки паркчета буквално на всяка крачка. При все че Петрозаводск е град с изключително прави улици - като повечето градове, строени специално, обмислено и по план, той изобилства с огромно множество зелени местенца, 
малки езерца, където плуват необезпокоявани патици
и също толкова пейки, където хората посядват да си починат и да съзерцават зеленината. Такива зелени островчета с по десетина брези и високи северни храсти, скътали по няколко пейки, наобиколили малки водни пространства с удивителна чистота, има на много места в карелската столица - дори и измежду жилищните кооперации. И навсякъде са пръснати паметници на бележити личности, скулптурни композиции, впечатляващи образци на съвременното изкуство. А алеята по брега на езерото Онега е превърната в чудесна съвременна галерия на открито. 
В интерес на истината, по-голямата част от архитектурната картина се свежда до здрав соц - повечето от зданията, строени по времето на сталинския режим, откровено са изпълнени в духа на демонстрираното "могъщество". В тази поредица влиза и сградата на Музикалния театър на Карелия - типично архитектурно свидетелство за онези времена, когато Висоцки пееше как "а в области балета мы впереди планеты всей". Обидно е, разбира се, че този храм на изкуството, обилно гарниран със златни фигури на музи, е вдигнат на мястото на най-големия и, както свидетелстват историците, най-красивия православен храм в Петрозаводск, който е разрушен през 30-те години на 20 век - явно за да не пръска "опиум за народа", каквото е соцопределението за религията. 
Дали отдалечеността или нещо друго е възпряло правоверните комунисти да не посегнат да разрушат друго творение на ръцете на народните майстори на руския Север - но за щастие комплексът Кижи е запазен и днес той е един от руските обекти в прочутия списък на ЮНЕСКО за чудесата на природата и човешкия творчески гений. В етнографския ансамбъл на остров Кижи са съхранени православни 
черкви, селски къщи, работилнички, изградени от дърво без нито един гвоздей
Това е едно от местата, заради които туристите отиват в Карелия. Сезонът за пътуване до Кижи и разглеждането на комплекса приключва в средата на септември - тогава спират да пътуват дотам корабите на подводни криле тип "Метеор". Пътят дотам е около час и половина, а цената за отиване и връщане в български лева отива към 80-90 лева. Няма съмнение обаче, че Кижи е едно от чудесата на света и си струва човек, като е отишъл толкова далече на север, да го разгледа. 
Най-внушителен е Преображенският храм, който е и една от емблемите на Кижи. Построен е през 1714 г., а легендите разказват, че архитект е бил самият Петър Първи. Черквата има 22 купола, които се извисяват на 38 метра височина. Друга легенда пък разказва за майстора Нестор, който след като построил храма без помощта нито на един пирон, хвърлил брадвата си във водите на езерото с думите: "Друг такъв храм няма да има!". Десетилетия по-късно учени установяват, че дървесината е сечена под специален наклон, за да се затворят малките й невидими каналчета и така да бъде "консервирана" и да не гние.
 От 1949 г. Кижи има статут на резерват и там започват да преместват дървени постройки от цяла Карелия - като 150-годишната вятърна мелница, дървената баня и резбования дом на заможния селянин Нестор Овшеньов. 
В самия Петрозаводск изкушенията за пътешественика също не са малко. Музеят на занаятите, Кафенето с дузината живи котараци, които срещу 5 рубли /около 15 български стотинки/ на минута ти разрешават да ги погалиш, Театралната работилница, няколкото картинни галерии и залите с творби на карелски майстори накрая докарват туриста дотам, че да си обещае следващият път да дойде за по-дълго и предварително да си набележи какво не бива да пропуска. А това е чудесно намерение за следващото лято - когато русенската жега едва ли ще бъде по-милостива.