"Вдигайте заплатите, че не останаха българи в страната". Такива призиви се чуват много често напоследък, както във връзка с огромния дефицит на хора на трудовия пазар, така и покрай редовните статистики, показващи ни като най-бедните в ЕС. Отправят ги не само анализатори и работещи на заплата. Същото говорят и политици от всички цветове. Не само говорят, но и предприемат конкретни мерки - увеличават минималната заплата и минималните осигурителни прагове, за да накарат работодателите да дават повече пари. 
От всичкото това говорене обикновеният човек, който не се замисля много по въпроса, остава с убеждението, че лошите работодатели му дават твърде малка заплата, а доблестните държавни люде се опитват да оправят тази несправедливост. И не се сещат, че от тия пари, които работодателят плаща, държавата, т.е. политиците, които я управляват, взема около половината. И колкото повече ни дават, тя толкова повече ни взема. И че има и друг начин да станем малко по-богати - не само да ни дават повече, но и да ни вземат по-малко.
Сега да направим бързи сметки колко ни вземат. Всеки може да си изготви лична справка и съвсем сам посредством сайта kolkodavam.bg, като въведе своята заплата и потребление. Ние ще вземем за база средната брутна заплата за Русенска област, която според последните данни на статистиката е 915 лева. За да ни плати тези 915 лева, всъщност работодателят се бръква доста повече - 1089,03 лева. Това е така защото за негова сметка са малко повече от половината от осигурителни ни вноски - общо 379 лева. 135 лева отиват в НОИ за пенсия, здравните осигуровки са 73,20 лева, за втора пенсия - 45,75 лева, за майчинство - 32,02 лева, за безработица - 9,15 лева, за злополука - 4,58 лева. Накрая още 78,89 лева ще ни удържат за данък общ доход.
От нашите 915 лева дотук ни останаха 710,02 лева. Като отидем с тях в магазина обаче удръжките продължават - имаме да плащаме акцизи и ДДС. Ако пушим по 10 цигари на ден - това са още 63,84 лева за държавата. Ако пийваме вечер по бира, а през уикенда и по 50 г концентрат - още 14,42 лева. Отчитаме и колко гориво сме сипали в колата. Ако ходим с автомобила си на работа и наливаме по 20 л бензин на месец - това са още 21 лева данък и акциз. 
За месеца ни остават 557,86 лева. Ако отидем с тях да напазаруваме в магазина - ще трябва да дадем на държавата още 20% от тези пари - 111,57 лева. Така че за себе си всъщност ще изхарчим само 446,29 лева от нашите 915 лева заплата. Малко повече - 468,71 лева, ще ни вземе държавата. 
Крайната сметка при тези допускания е 48,8% от заплатата за нас, а 51,2% - за бюджета, който политиците ще разпределят за харчене. Така че има огромни резерви за увеличаване на доходите за сметка на известно съкращение на държавните харчове. Ако прибират не половината, а само 40% от доходите, това реално ще означава увеличение на парите, с които разполагаме, с цели 20%. 
Пак при тези допускания парите от заплатата ни, които ще ни вземе държавата за годината, възлизат на 6408 лева. От тях 404 лева ще дадем за издръжка на администрацията (включително и за НАП, която ще следи дали си плащаме данъците). 725 лева ще отидат за сектор "Отбрана и сигурност" (в това число за полицията, която ще ни арестува, ако не си плащаме данъците, и за затвора, където най-накрая ще ни вкарат, ако упорито не си плащаме данъците). 
Най-много - 2130 лева, ще отидат за пенсии и социални помощи (не за нас, а за сегашните пенсионери и социално слаби). 964 лева ще дадем за "Транспорт, съобщения и селско стопанство" (за БДЖ, на чиито влакове не се качваме, за "Български пощи", които не ползваме, и за земеделски субсидии, каквито не вземаме). Е, малка част от другите внесени пари могат да стигнат обратно и до нас, работещите. Ама като теглим чертата на всичко - струва ли си?