Когато "Дунав" се завърна най-сетне в елита на българския футбол, го наричаха "най-българския отбор". Основанията бяха, че Веселин Великов потегли нагоре с наши момчета от "В" група. С повечето от тях стигна до Първа лига.
Оттогава изтече доста вода, а "Дунав" днес е един от тимовете, които все по-масово разчитат на чужденци. Понеже нямало добри български футболисти, а от школата не идвали подготвени хора. С чужденците обаче русенският отбор обикновено удря на камък. 
С едно-единствено изключение - Искандар Джалилов. До контузията си таджикът изигра прекрасен сезон като десен бек. Действаше изчистено, опростено, мъжки. Той наистина бе добър трансфер, но танцува с екипа на "Дунав" само едно лято.
После бе украинецът Олексий Ларин. Централният защитник почна обнадеждаващо, с него "Дунав" успя да победи "Лудогорец" в Разград с 1:0. После формата му отиде по дяволите и Ларин бе изпратен по взаимно съгласие по средата на първенството. 
Греда беше и привличането на албанеца Ндуе Муйеци. Той така и не успя да се наложи. И разлъката с него беше сранително експресна, въпреки че всички чакаха голове от мощния като физика нападател.
На принципа с подкования вол и вдигнатия крак на жабата на Градския спря и бразилец - Карлос Джатоба. Опорният халф не направи нещо запомнящо се, после бе продаден сензационно в "Споргинг" /Лисабон/. Името му обаче не личи в първия състав на "лъвовете". Той поне изтика година в "Дунав". 
Алжирецът Насим Зитуни, наричан от съотборниците си Стив Джобс заради любовта му към модерните технологии, се оказа пълно разочарование. Работата на привидно техничния в дефанзивен план Зитуни бе нула. Почна подготовка за този сезон и бе освободен - по взаимно съгласие. 
А помните ли още един бразилец - Луис Карвальо? Неговият престой в "Дунав" бе рекордно кратък - изигра един мач, в който не можа да намери мрежата с удар от 3 метра. И го помолиха да си върви. 
Бразилският халф Виктор Сандес, за когото казваха, че е много добър футболист, игра в мачове, които не могат да се съберат на пръстите на едната ръка. Ешкардиня или Левичарчето непрекъснато страдаше от някаква контузия. И все го чакаха да влезе пълноценен в игра. Не се получи. И той като Зитуни си тръгна с ръкостискане и благодарности, че се влагал професионално в подготовката. 
Сега "Дунав" се радва на петима чужденци - бразилеца Глаусио да Силва, французина Ахмед Бен Еша, сенегалеца Мухамад Н`Дайие, ганаеца Дерик Менса и бразилеца Едуардо Хаас Гелен-Дуда.
Най-пресни и силни са впечатленията от качествата на сенегалеца. Мухамад е борбен и работлив играч. Дори вкара един гол през миналия сезон. Труди се много, но толкова много се пилее, че все не може да намери най-верните решения. Най-хубавото е, че наистина се раздава. Не е за отписване.
В Глаусио до Силва също има футбол. Ще му трябва време да намери себе си. В първите минути на мачовете е свеж, после отпада физически. Но е мощен таран. Ще видим докъде ще стигне.
Бен Еша и Дерик Менса записаха първи минутки като резерви в мача срещу "Лудогорец". Предварителните отзиви за Менса са много добри. За Бен Еша не знаем почти нищо. И двамата са дефанзивни халфове. Тепърва ще става ясно колко полезни могат да бъдат.
Бразилецът Дуда направи дебют като титуляр в двубоя срещу "Лудогорец". Вече писахме - игра много слабо. Да речем, че бил под стрес, че не се е адаптирал. Да де, но нали всички казват, че чужденците трябва да са с две класи над нашите футболисти и че веднага трябва да покажат качества. В този случай не пролича да е така. Може и да грешим, твърде рано е за генерални оценки.
От цялата тази история с наемниците в "Дунав" изводите се свеждат до заключението, че русенският отбор просто не случва добри чуждестранни попълнения. Надеждите са едно, реалностите - друго. Вярно, звезди от калибъра на тези като в "Лудогорец", ЦСКА и "Левски" няма как да спрат в Русе, защото заплащането е като между земята и небето. И ето защо е някак тъжно, че когато "Дунав" бе "българският отбор", нещата се подреждаха по-добре. Сега е един от многото тимове, които разчитат на чужденци и резултатите с таблицата за класиране казват много.