Мартин ИВАНОВ
Васил Бъчеваров е поредният потънал в забвение пионер на българската икономическа модернизация. Малкото оцеляло до наши дни дължим на грижовността на внука му Васил Бъчеваров и на прецизната издирваческа дейност на директора на русенския архив Стефка Маринова.
За Васил Бъчеваров знаем съвсем малко. От това, че той основава първото си дружество за производство на сапун през 1890 г. и от годината на смъртта му - 1913 г. може да се предположи, че е роден в средата на XIX век, най-вероятно преди Кримската война от 1853-1856 г. По косвени сведения съдим, че
бъдещият фабрикант учи в някое от нароилите се класни училища
защото през 70-те години на века за кратко самият той работи като учител. След Освобождението заема най-различни служби в пощенските станции в Шумен, Бургас, Варна, Пловдив, Самоков. Най-дълго Бъчеваров се задържа в Русе. Петте години в местната поща позволяват на бъдещия промишленик да създаде важни контакти с първенците на града. Най-ценни обаче се оказват познанствата му с хора от деловите среди. Васил Бъчеваров явно е запленен от тяхното поприще и през 1890 г. съвместно с Петър Г. Петрович основава първото си предприятие. Това най-вероятно е първото бизнес начинание и на съвсем младия Петрович, който след няколко десетилетия ще се издигне до поста подпредседател на Съюза на българските индустриалци. Малката фирма най-вероятно разчита на фамилните капитали на Петрович, чийто баща вече е един от стопанските лидери на Русе - собственик на парна мелница, основател на първото застрахователно дружество у нас „България“, търговец на жита, вносител на каменна сол и бъдещ председател на Варненската търговско-индустриална камара.
С много усилия и още повече енергия Бъчеваров и Петрович 
успяват да изградят малко предприятие за популярния тогава критски сапун
който се произвежда не от традиционната животинска мазнина, а от зехтин.
Капиталите на двамата съдружници обаче се оказват твърде недостатъчни за замисленото начинание. Само половин година след основаване на съвместната фирма към нея е привлечен нов участник - Иван С. Николов. Но скоро се оформя класически триъгълник. Бъчеваров и Николов се сближават, а Петрович остава изолиран. През 1892 г. отношенията се изострят до степен, че той напуска и подава иск за съдебно прекратяване на съдружието. Истинската причина за неуспеха обаче е отказът на русенския общински съвет да допусне износ на произвежданите сапуни извън пределите на града и приходите от малкия местен пазар сериозно затрудняват обслужването на банковите кредити.
Приетият в края на 1894 г. Закон за насърчение на местната индустрия (ЗНМИ) и предвидените по него значителни облекчения за първопроходците на родната промишленост дават надежда на Васил Бъчеваров, че този път ще успее. В началото на следващата 1895 г. 
в Русе се основава ново дружество за производство на сапун и глицерин
И на него обаче не е съдено да просъществува дълго. Едва през 1897 г., понатрупал малко капитали, Бъчеваров успява да основе собствена фабрика. Този път обаче Бъчеваров е решен да успее сам в мечтата си. Едноличното дружество стартира със средно голям капитал от 30 000 златни лева (малко под 200 000 днешни лева). За сравнение - създадената през 1881 г. фабрика от Иван Калпазанов „гълта“ 13 000 лева, а тази, открита от Христо Р. Бобчев 3 г. по-късно - 80 000. Сапуненото предприятие разчита и на подкрепата на русенския клон на БНБ, който загърбвайки разпоредбите да не се финансират индустриални проекти, отпуска 10 000 лв.
Получил разрешение да се ползва от облекченията по ЗНМИ, Васил Бъчеваров предприема рисковано начинание - да вдигне изцяло нова фабрика. На съвсем ниска цена общинският съвет му отпуска място на изхода на града в посока Силистра, където в края на ХIХ век се оформя новият индустриален квартал. Изграденото през 1902 г. предприятие е оборудвано с модерни машини, които му позволяват да произвежда по-деликатни и изискани продукти. Инсталиран е парен мотор „Гагенау“ с 5 к.с. Помислено е за всичко, дори за малка картонажна инсталация, която да осигурява нужните красиви опаковки.
Свободното боравене с френски дават сериозно преимущество на Бъчеваров
който може да почерпи опит и идеи от най-добрите в бранша.
Наред с критския сапун в модернизираното предприятие започва да се произвежда и варен сапун, тип „марсилски“, който е вече най-предпочитан на българския пазар. Името му идва от прочутата фабрика в едноименния град на Лазурния бряг. Бъчеваров решава да сложи собствен отпечатък на продукта като му дава името „Boulon“, от френски - болт или бурма. За най-изтънчените вкусове пуска сапун за ръце „Venus“, който копира известните английски „Sun Light“, както и тоалетен сапун „Златен лев“ - добре парфюмиран и елегантно опакован. Новата гама е допълнена от произвеждания на база кокосово масло сапун за пране „Violette“. 
Бъчеваров е наясно какво му предстои. Младото предприятие трябва да се бори с мощна външна конкуренция, която се облага в България със съвсем ниски мита. Наред с вносните продукти Парната сапунена фабрика „В.Бъчеваров“ трябва да се конкурира и с основаните почти по същото време предприятия на Асен Папазов в Пловдив и на Петър Каназирев в София. Най-сериозен проблем обаче е силно ограничената клиентела у нас. 
Огромното селско население продължава да произвежда само своите домашни сапуни
като дори в градовете по-бедните семейства предпочитат полуиндустриалните занаятчийски продукти пред твърде скъпите вносни или родни индустриални произведения.
С много вещина и упоритост Бъчеваров успява да намери своя ниша на този доста труден пазар. Наред със сапуните произвежда и парфюми, които бързо си спечелват добро име. Към 1902 г. при отпускане на новия кредит от БНБ, фабриката му заедно с инвентара е оценена на 19 746 лева (около 125 хил. днешни лева).
Репутацията му в града също нараства. Няколко поредни години Бъчеваров е избиран за общински съветник, а през 1907 и 1908 г. дори е председател на местния общински съвет. От 1906 г. е утвърден за член на Сконтовия комитет при русенския клон на Централната банка и като такъв е натоварен да преценява кредитоспособността на заимоискателите. По същото време е включен в комисията, която трябва да пътува до Рим, за да разгледа и одобри предложените модели за статуи и барелефи на емблематичния за Русе Опълченски паметник (дн. Паметник на свободата) в центъра на града.
Успял да си проправи път и в бизнеса, и в обществото Васил Бъчеваров почива през 1913 г.
Второ поколение сапунен фабрикант: Георги Бъчеваров
Неочакваната кончина на Васил Бъчеваров едва не коства закриване на граденото от него с толкова любов предприятие. През 1913 г. неговите синове са още непълнолетни, а светът тръпне пред задаващата се Първа световна война затяга колана почти до скъсване. Към това трябва да прибавим и появилата се сериозна конкуренция в лицето на основаното през 1914 г. голямо акционерно дружество „Сапун“ в Русе.
Загубило своя основен мотор Васил Бъчеваров, предприятието рязко губи ритъм и размах. Фабриката поемат съпругата му Мария и твърде младият му син Любен, който още при първата възможност напуска фамилния бизнес. С много усилия новото ръководство успява да запази производството, което продължава до включването на България в Първата световна война през 1915 г. През следващите близо 5 г. заводът функционира при съвсем минимално натоварване. Кризата продължава и след войната без особени изгледи предприятието да се изправи на крака. Малкото останали средства Мария Бъчеварова решава да инвестира във своя втори син, който проявява амбиция да съживи семейната фабрика.
Георги В.Бъчеваров е роден на 26 август 1898 г. в Русе. Учи в мъжката гимназия в родния град, а през 1917 г. завършва Първа мъжка гимназия в столицата. През 1919 се записва във Висшето техническо училище в Берлин, където след 3 г. завършва специален курс по сапунарство и парфюмерия. Успоредно с това Георги посещава лекции в Берлинския университет, а през 1921 г. 
постъпва на работа във фабриката за сапуни „М.Каппус&С-ие“ в Офенбах ам Майн, близо до Франкфурт
Предприятието е основано през 1848 г. и има репутация на един от най-утвърдените немски производители в областта на козметиката. През свободното си от заводските халета време посещава курс по химия в недалечния Франкфуртски университет.
След почти десетилетие в Германия Георги Бъчеваров се завръща в родината. Тук го очаква едно неработещо от няколко години предприятие с остаряла и силно износена техника, изгубени пазари и прекратен банков кредит. Ако към това се добави крайно стесненият по принцип пазар за сапуни в страната, можем да си представим колко трудно ще да е било началото на младия фабрикант. Още в първите месеци в Русе се усеща, че в старата сапунарница има ново ръководство. През 1925 г. е купен нов локомобил, а варенето на сапуни започва да се извършва вече само на пара. Доставени са и още няколко нови машини.
В статията си за Бъчеварови Стефка Маринова очертава цели четири вълни на разширение на предприятието - 1925-1927, 1930, 1935 и 1939-1940. Самото им изброяване  показва, че обновлението е постоянно през целия междувоенен период. Наред с техническото оборудване
напълно са променени работните помещения, добавени са сгради за почивка и храна на работниците
облагороден и застлан с паваж е дворът от близо 4 дка. През 1927 г. е завършено първото ново крило, изградено изцяло по немски модел от тухли, с добро осветление и красива архитектура. През 1930 г. е издигнат фабричен комин, а година по-късно - ново котлено помещение с парен котел и икономайзер към него. Доставена е парна машина с 35 к.с., с което се повишава 7 пъти заварената от младия предприемач фабрична мощност. 
През 1935 г. заводът се сдобива с инсталация за сурови глицерини и дестилационна за чист аптекарски глицерин. По същото време е изграден изцяло обновен парфюмериен цех. През 1938 г. е инсталиран нов трансформаторен пост с проектна мощност от 100 к.с., който трябва да реши хроничния проблем с електрозахранването. Както пише Бъчеваров в обяснителната записка към проекта, 
„поради голямото падение в мрежата за ниско напрежение“ се рискува повреда на машините 
и спиране на производството. На последния етап е вдигнато изцяло ново варилно отделение, инсталиран е казан с вместимост от 60 куб. м и втори парен котел с 100 кв. м нагревателна площ. Отделно от това е изграден цех за втвърдяване на слънчогледово и др. растителни масла.
Специално трябва да се отбележат грижите за подобряване живота на работниците. Според подаваните регулярно данни от фабриката в нея целогодишно са заети 19 души, но за тях в края на 30-те и началото на 40-те години Бъчеваров предлага много облекчения. Устроени са гардеробни за преобличане, изградени са нови санитарни помещения и баня с душове, оформя се кухня със столова, където всички могат да се хранят на субсидирани от работодателя цени. Експериментирани са и други способи за задържане на квалифицирания персонал и за повишаване неговата заинтересованост от успеха на предприятието. През 1936 г. е създаден специален фонд от чистите печалби на дружеството, от който се плащат допълнителни премии. Няколко години по-късно са въведени застраховки за живот и за трудова злополука на всички работили в дружеството повече от 5 г.
Следвайки бащината традиция
предприятието създава и успява да утвърди на пазара серия собствени марки. Наред със старите „Бурма“ и „Венус“ са пуснати още няколко серии - „Дунав“ (сапун и прах за пране), „Кооп“ и изисканата линия „Веба“, която ще стане визитна картичка на Бъчеварови. Под тази марка се произвеждат луксозни тоалетни сапуни, крем и пяна за бръснене и абсолютният хит - паста за зъби. Всъщност в навечерието на Втората световна война това е единствената родна паста без вложен в нея сапун. Това позволява на пастите „Веба“ да укрепват венците и да предотвратяват натрупването на зъбен камък. Противно на очакванията по същото време не само по-голямата част от градското, но и близо 15% от селското население посяга към новия козметичен продукт, явно в резултат на силната реклама.
Всички тези успехи се дължат на Георги Бъчеваров, несменяем директор на предприятието от 1924 г. до национализацията му през 1947 г. След 1929 г. той е подпомаган от по-малкия си брат Асен, който също следва в Берлин. Душа и мотор на фабриката обаче остава Георги, който скоро печели уважението на деловите среди в града и през 1931 г. е избран за председател на Русенската търговско-индустриална камара.
Както става вече дума, през 1947 г. фабриката е национализирана, а през 1971 г. новото ДИП „Христо Ботев“ изоставя изцяло производството на традиционните козметични средства и става фабрика за олио.
Материалът за Васил Бъчеваров е публикуван в списание „Форбс“, №73 и го препечатваме с изричното съгласие на автора. Допълнителният текст за Георги Бъчеваров е писан специално за рубриката „Клуб Русчуклии“ на „Утро“.