Истински бум на интереса към везбата като цяло и към българската шевица в частност има от две-три години насам! - казва Севим Ганева, майсторката на фина бродерия и приказни шевици от Дунавската задруга на народните художествени занаяти. Сварвам я в ателието да изпраща младо момиче, което е дошло с майка си да направи поръчка за риза с българска бродерия. Оказва се, че девойката макар и да изглежда като тийнейджърка, работи на Уолстрийт в Лондон и от време на време ходи на работа, облечена с блуза с български шевици. Доротея Милкова и майка й Теменужка издирили Севим, свързали се във Фейсбук с нея и се уговорили, като се връщат в България, да дойдат в ателието на майсторката, за да поръчат истинска, оригинална риза с майсторската бродерия на русенката. Цялото семейство Милкови, което е от Тутракан, живее в столицата на Обединеното кралство, но тачи родните традиции и винаги намира повод да покаже връзката си с корена. Такава връзка показва с удоволствие и с гордост и самата
Доротея, която обича да смайва лондонското сити с причудливите цветове и бодове на колоритната бродерия
Само че вече е решила към първата си риза, бродирана машинно, да прибави друга, ръчна изработка, направена от вълшебницата на шевиците Севим Ганева.
И това не е единичен случай, обяснява простичко майсторката, след като вече е изпратила Доротея и Теменужка. Напоследък поръчките стават все повече и повече, особено младите момичета много искат да вградят национални елементи в дрехите си, казва Севи. От своя страна, точно тази тема - за вграждането на традицията в модерните облекла и в тъкани, доста по-различни от традиционното памучно платно, е много актуална.  
Със сигурност изборът на Доротея и Теменужка нито е случаен, нито е направен "със затворени очи". Името на русенската художничка върху платното и кенара е добре известно не само в България, а и далеч зад граница. У нас е достатъчно да се каже на някой от съборите или фестивалите, че ще участва и Севим Ганева, за да настане оживление: "Да видим какво ще ни покаже сега!". Впрочем, от няколко години 
Севим е администратор на групата "Везба" във Фейсбук
Групата е създадена от Глория Ангелова, млада българка, която работи като дизайнер в Холандия. Севим дава консултации, обяснява, съветва, разяснява. От известно време двете с Глория разработват схеми за шевици, като подготвят комплекти за бродиране - схемата, указания за бодовете и техниките, плат, разноцветни конци. Тези комплекти, които дават възможност да изработят нещо красиво дори и жени, които никога не са се занимавали сериозно с везба, предизвикали небивал интерес. А когато Глория показала по време на Дните на българската култура в Холандия няколко такива комплекта, но пробно разработени за деца - това направо произвело истински фурор. 
"Искат ни такива пакети с ръкоделия от Съединените щати, от Канада, от страни в Западна Европа - най-вече за българските училища в тези държави, където, оказва се, децата с огромно внимание вдяват шарените конци и изработват първите си пъстри български шевици. Така малките българчета се учат на първи такива учения - да държат иглата, да вдяват конеца. И мен така са ме учили навремето двете ми баби. Започнахме уж на шега, пък то какво се оказа!", казва Севим. 
И продължава: "Но интересът не е само от чужбина. Усеща се едно наистина сериозно завръщане към тази красота и хармония, която е запазила и пренесла през вековете българката. Не съм се замисляла много сериозно на какво се дължи това - просто се радвам. Склонна съм да си мисля, че в мизерията, в която тънем тук, хората се обръщат към корена си - като към нещо, което ги е удържало на повърхността и ги е запазило като човеци през столетията. А именно традицията е един от най-силните елементи на това завръщане. Везбата пък е една много важна, емблематична част от него. Българката сама си е правила чеиза - е, често са й помагали майката, каката. Като гледам стари народни носии и разгадавам шевиците по тях, забелязвам как 
личи къде е шила малката мома, къде е шила каката
Личи си по бодовете, обикновено на каката са по-равни, по-плътни, докато малката девойка още е не съвсем уверена с иглата", усмихва се Севим. 
Тази тенденция на завръщането тя забелязала още преди три години на фестивала на автентичната народна носия като част от арт форума "Константин Брънкуши" в румънския в град Търгу Жиу. Тогава видях как всички се стичат на този фестивал, облечени с носиите, как греят лицата им и колко горди изглеждат, припомня си Севим Ганева. Напоследък и у нас вече тази тенденция си пробива път, радва се майсторката. Но повече се радва, че красивите елементи от везбарските чудеса в носиите влизат все по-трайно в съвременния костюм. 
Това е била и една от темите, които са се разглеждали на двата фестивала в Турция, откъдето Севи се завърна преди дни. "Професори, дизайнери, университетски преподаватели разискваха вплитането на шевици от националната носия в модни дрехи от коприна, шифон, тюл, воал. Това били сред най-интересните лекции на мащабния фестивал в истанбулския престижен квартал "Бююкчекмедже", който за поредна година събрал над 1400 участници от 64 държави плюс майсторите от страната-домакин. Щандът, на който Севим и още трима нейни колеги от Дунавската задруга - Боряна Мочева, Красимир Сивов и Веселин Фесчиев, подредили своите творби, постоянно привличал публика - колеги, ценители
обикновени хора с мерак да си напълнят душите с красота
Все пак Севи намирала време да отскочи и да разгледа и щандовете на колегите. Нали затова са тези фестивали - да видиш какво правят другите, да споделиш идея, да научиш нещо ново, обяснява русенката. 
Е, за майстор като нея не е лесно да открие нещо ново. Би било безкрайно трудно нещо да я изненада в цветната, релефната или бялата рязана бродерия, а също в плетенето на една кука или с фуркет, във фъкането, още по-малко в бродерията хардангер /онази чудна приказка, изработена с пресукване, преплитане и групиране на броени нишки/. Но въпреки всичките си познания и умения Севим Ганева е убедена, че шевиците са необятна територия, в която винаги има какво ново да научиш и да добавиш към познатото. Затова тя обиколила щандовете на своите колеги от Беларус, Таджикистан, Узбекистан, както и на турските везбарки. Интересни са везбите със сърмени или с телени нишки, вникнала в плъстенето, което напоследък става все по-популярно. 
"Имаше изключително интересни мастер класове - и по правенето на плъсти, и по багрене на тъкани с естествени материали - като се обясняваше всичко в детайли: колко и какви билки се употребяват, колко време трябва да стои платът в боята, как после да се изцеди и колко, как и къде да съхне. Хората, които водеха майсторските класове, отговаряха абсолютно на всички въпроси, не скриваха нищо, напротив, раздаваха всичко, което имат като познания и умения. Всъщност, тъкмо по това разбираш кой е истински майстор - това е този, който дава, а не който стиска за себе си. И още нещо: майсторът трябва задължително да има свои ученици, свои последователи. В Турция това е неписан закон. Длъжен си да оставиш след себе си обучени хора, които да продължат занаята ти. 
Ако нямаш ученици, не си никакъв майстор! 
Така е и в много други страни, които ценят тези умения и дарби и правят всичко възможно да ги поддържат благодарение на държавна политика. Но това е друга тема, която не е от най-приятните и най-радостните за нас. Защото примерно в много от тези държави ти като си майстор, можеш да се отдадеш изцяло на това, което можеш да правиш най-добре - и от това да живееш сносно, да не кажа заможно. И това е напълно справедливо, защото ти влагаш не само труд и време, ти влагаш душичката си в това, което изработваш! В Германия например ако си доказан майстор и работиш по професията си, получаваш сертификат, който те изравнява по образование с висшистите. У нас, за съжаление, нашият труд се подценява, ако не работиш нещо друго допълнително, няма как да изкараш за хляб и за разходите за дома и ателието", казва Севим Ганева. 
Тя не се оплаква - но не крие огорчението си, че в България изконните ценности остават на втори план. Ето, в Турция основните държавни приоритети са четири: здравеопазване; образование и наука; култура и спорт. И фестивали като тези, на два от които русенката показа своето майсторство и се запозна с много нови колеги, са част от тази национална политика - в градчето Шиле и в Бююкчекмедже. 
Три седмици бях в друг свят!
въздъхва Севим Ганева със светла носталгия по двете си прекрасни юлски преживявания сред колеги и съмишленици. Организацията е перфектна, чистотата е изумителна, публиката, която се стича да види красотите на майсторите на художествени занаяти, е с широко отворени сетива за хубостта и истинските ценности, а колегите - колегите са щедри, спонтанни, страхотни, казва русенката. 
Но тя няма много време за носталгия - чакат я поръчките за нови шевици, чакат я въпросите в страницата "Везба" във фейсбук. Чака я също вторият фестивал на шевицата в Белослав през септември, закъдето има специална покана. А когато съзре в очите на хората да проблясват отблясъци от нейните съкровени послания в шевици, тогава и мисълта, че самата тя създава радост за хората измества огорченията и невеселите мисли. Защото не можеш и не бива да създаваш красота и обич, ако не ги пуснеш в собственото си сърце. Впрочем, в сърцето на Севим те живеят - отдавна и явно завинаги.