Във военната история днешният 11 август е специална дата, свързана с една епична морска битка при нос Калиакра. Тя се провежда през 1791 г. близо до бреговете на днешна Северна България в Черно море. Никоя от страните не губи кораб, но османците са категорично победени и напускат към Константинопол.
Руският флот е под ръководството на Фьодор Ушаков и се състои от 15 бойни кораба и 2 фрегати (990 оръдия) и няколко малки кораба. Армадата отплава от Севастопол на 8 август. Към обяд на 11 август срещат османско-алжирската флота под ръководството на Хюсеин паша. Тя се състои от 18 кораба и 17 фрегати (1500-1600 оръдия) и няколко по-малки кораба на котва на юг от нос Калиакра. Флотата на Ушаков плава в 3 колони на североизток между османската флота и носа въпреки наличието на няколко оръдия там.
Саид Али, командващият алжирските кораби, изтегля котвата и отплава на изток, последван от Хюсеин паша с 18 кораба. Руснаците тогава се обръщат на юг по курс изток-юг-изток и построени в линия. Саид Али на предната линия се опитва да измами авангарда на руснаците, но Ушаков го атакува, когато останалата част от руската флота наближава. Това става в 16.45 ч. Постепенно турците се обръщат на юг и, когато спусналата се нощ слага край на битката в 20.30, те напускат към Константинопол.
Предлагаме ви материала на Любомир Чолаков от собствения му сайт, като запазваме оригиналното заглавие.

Малцина знаят, че сред православните светци има и един адмирал. Той е канонизиран от православната църква за своите победи срещу враговете на православието.
Тези негови победи спомагат за облекчаване на положението на православните християни в Турската империя, като дават на руската дипломация възможности за натиск срещу Високата порта и подготвят почвата за приемането на двата основни документа, с които султанът е принуден да признае редица права на българите и другите православни - т. нар. „Гюлхански хатишериф“ (1839 г.) и „Хатихумаюн“ (1856 г.). Макар и повече формално, отколкото реално, тези султански фермани дават равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в империята.
И когато днес се възхищаваме, например, на българските църкви от Възраждането и тяхната богата украса - не бива да забравяме победите на руското оръжие, които правят възможни техния строеж. Защото дотогава в Турция било забранено да се строят църкви по-високи от човек на кон (за да не се извисяват над преминаващ наблизо турски конник); затова ги вкопавали в земята.
Светият адмирал 
извоювал една от победите, които приближават свободата на България,
на 11 август (31 юли ст. стил) 1791 г. при нос Калиакра.
Битката при Калиакра е последното морско сражение от Руско-турската война през 1787-1791 г. Руският флот под командването на контраадмирал Фьодор Фьодорович Ушаков влиза в бой с обединения турско-алжирски флот, командван от турския капудан-паша Хюсеин и алжирския паша Саид-Али.
От руска страна в битката участват 15 линейни кораба, 2 фрегати и 19 спомагателни кораба с общо 990 оръдия.
Турците разполагат с 18 линейни кораба, 17 фрегати, 48 спомагателни съда и брегови батареи - общо 1600 оръдия.
Преди сражението турският флот кръстосва известно време Черно море, в началото на юли се съсредоточава при Варна, след което се премества и хвърля котва при нос Калиакра.
На 11 август бил свещеният за мюсюлманите рамазан, затова част от моряците били в отпуска на брега.
Съвсем неочаквано за турците на хоризонта се появява руският флот, който бил излязъл от базата си в Севастопол на 8 август - и сега с вдигнати платна, под северен вятър, стремително се носел срещу закотвените турски кораби.
Може да се предположи, че 
срещата била неочаквана и за двете страни. 
Руската ескадра била в походен строй, в 3 килватерни колони. В момента, когато забелязал турците, Ушаков не губил време дори да престрои корабите си в бойна линия - което само по себе си било въпиющо нарушение на флотските канони по онова време. Тогава било общоприето преди битка корабите да се построяват в линия, за да използват разположението на оръдията по бордовете си (все още нямало въртящи се оръдейни кули), след което се разминавали, разменяйки си оръдейни залпове. Оттук и названието на най-мощните бойни единици по онова време - „линейни кораби“, което се запазва за най-силните кораби във военно-морските флотове чак до средата на 20-и век, когато вече отдавна била отпаднала необходимостта от линейното построяване. 
Около 14.45 ч Ушаков направо в походен строй, в движение, атакува турците, като се вмъква от североизток между вражеските кораби и брега, независимо че върху нос Калиакра са разположени турски оръдейни батареи.
Без да обръща внимание на огъня на батареите, той заповядва да издигнат на флагманския кораб сигнал: „Вдигнете още платна!“.
Почти веднага обаче след това се развява нов сигнал: „Вдигнете всички платна!“.
Изненаданите турци, които въобще не очакват атака, а освен това благодарение на маневрата на Ушаков изгубват възможност да хванат благоприятен вятър, 
забързано режат въжетата на котвите и опитват да се престроят в бойна линия,
при което някои кораби се блъскали един в друг, на един е строшена бизан-мачтата (задната мачта), друг разбива бушприта си.
В същото време руският флот в движение формира бойна линия. Предните турски кораби, начело на които стои алжирският адмирал Саид Али, успяват да се отклонят вляво с явното намерение да легнат в курс за удобен вятър. Ушаков разгадава тази маневра и с флагманския си кораб „Рождество Христово“ - най-бързоходния в руската ескадра, излиза от линията, изпреварва челните руски кораби и атакува Саид Али от разстояние около половин кабелт (1 кабелт = 185,2 м). Едновременно с това върху „Рождество Христово“ се развява сигнал „Да се нападне неприятелят!“ - и боят закипява на най-близки дистанции. Това се случва около 17 ч.
Корабът на Саид Али скоро губи фор-стенгата, грот-марсела и доста от платната си. Това го принуждава да се изтегли зад турската бойна линия. Ушаков, който се е увлякъл в атаката, се озовава в средата на турския флот. Отляво го нападат 2 тежки фрегати, а откъм кърмата (задната част) и десния борд го атакуват 2 линейни кораба. Известно време положението на адмиралския кораб е твърде опасно, но скоро на помощ се притичват изостаналите от него руски линейни кораби „Александър“, „Предтеча“ и „Теодор Стратилат“.
Към 20 ч турците са напълно разгромени
и, вече без никакъв строй, всеки поединично, бягат по вятъра - който в 20.30 ч утихва, а полесраженнието остава плътно покрито с барутен дим като мъгла. И битката приключва
След 2 часа задухва северозападен вятър и руският флот ляга на курс североизток, вдигайки всички платна. Но турците бягали с такава сила, че на разсъмване на 12 август могат да бъдат забелязани само от най-високите наблюдателници по мачтите. Затова Ушаков хвърля котва до брега и пристъпва към ремонт на повредите от сражението. След 2 дни той докладва на княз Потьомкин, че „разбитите реи, стенги и садинги са заменени с нови, пробойните са запушени и флотът отново е в добро състояние“.
На 17 август, приближавайки Варна, Ушаков получава съобщение, че благодарение на неговата победа турците са помолили за примирие. На 21 август руската ескадра се завръща в Севастопол.
Руските загуби са следите: убити - 17 моряци, ранени - 3 офицери и 25 моряци.
Загубите на турците са неизвестни. Но точната стрелба на руските кораби (Ушаков специално тренирал артилеристите си за това) и големият брой турски войски, натоварени на десантни кораби и предназначени да бъдат стоварени при Анапа, позволяват да се заключи, че са твърде големи - известно е, че само на кораба на Саид Али е имало 450 души убити и ранени.
Част от турския флот се разпръсва по крайбрежието на Анадола и днешна България
Група алжирски кораби успяват да достигнат Константинопол и през нощта влизат в пристанището му. При това флагманският кораб на Саид Али започва да потъва и с оръдейни изстрели иска помощ.
Съдбата на самия капудан-паша дълго време е неизвестна. Носят се слухове, че Ушаков се готви да атакува Константинопол.
Всичко това произвело угнетяващо впечатление на султана и съветниците му, приближило края на войната, която и завършила с подписването на мирен договор в Яш.
Тактическите прийоми, използвани от Ушаков в сражението при нос Калиакра, и най-вече влизането в битка направо от походен строй, са сериозно нововъведение в теорията на морския бой. Впоследствие аналогични маневри използва адмирал Нелсън в сраженията при Абукир - 1798 г., и Трафалгар - 1805 г.
За битката при Калиакра и победата над турския флот 14 офицери са наградени с ордените „Свети Георги“ и „Свети Владимир“ 2-ра степен.
Следващата година са наградени „отличилите се с храброст при победата в края на последната кампания, удържана над турския флот“ капитани 1-ви ранг Н. Л. Язиков, М. М. Елчанинов, К. А Шапилов и капитаните 2-ри ранг М. Л. Лвов, Ишин, Ларионов.
Капитаните 2-ри ранг от морската артилерия Юхарин и Пилигрини били наградени със златни шпаги с надпис „За храброст“.
За победата в сражението при Калиакра адмирал Ф.Ф.Ушаков получил орден „Свети Александър Невски“.
Но може би най-голямата награда за неговите велики победи си остава званието „Свети адмирал Ушаков“.