Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Синът ми, на 1 година и 5 месеца, от около месец през 2-3 дни се буди с писъци между 2 и 5-6 пъти на нощ и не можем да го успокоим по никакъв начин. Крещи неистово около 20-30 мин., тропа, трепери и не дава нито да го носим, нито да му говорим или да го гушкаме. През деня е много весел и контактен, всяка сутрин ме изпраща с махане с ръчичка и въздушна целувка, после се занимават с баба си, докато си го вземем след работа. Провървя на 1 година, не може все още да говори, казва си името и само някои думички. Знае как правят повечето животни, показва на колко е години и колко голям и силен ще стане, обича музика, танцува и се опитва да пее. Напоследък върви на пръсти, но като му направя забележка, тръгва на цяло стъпало. Всичко разбира и се опитва да повтаря това, което вижда и чува. Избягваме да му крещим или да го удряме (само леко по памперса, като прекали, а сме му казали поне 5 пъти да спре да прави нещо - гледа ни, докато правим забележката, и продължава да прави каквото не трябва). Беше се научил да седи на гърне, а от 2 седмици не дава, сърди се или демонстративно става и свършва „нещото“ на килима. Имам чувството, че го прави напук. Със свекърва ми сме се разбрали как да постъпва, за да имаме едни и същи реакции спрямо нещата, които прави независимо пред кого. За проблема ходих при личния му лекар многократно, защото от съвсем малко бебе беше доста нервен и плачеше денем и нощем, не можеше да се отпусне да спи, също и при други педиатри. Заключението им е - тип нервна система, щяло да отмине с израстването му. Смятаха, че като проходи, ще се изморява повече и ще стане по-спокоен и ще спи, но уви - всяка нощ се върти в леглото, хленчи (все още нощем спи с биберон-залъгалка, защото не искам да го изнервям допълнително, ако я скрия), понякога заспива веднага, а понякога плаче за кратко. Боледувал е от настинки основно, имал е 3 пъти много висока температура (41-42 градуса) вследствие на зъби и разстройство, водила съм го на кожни лекари поради обриви. Той е с доста бяла и чувствителна кожа. Гледам, че долен кучешки зъб е прорязал, остават му още 3 кучешки зъба. В редките случаи, когато е при някоя от бабите си (във всяка къща има креватче), казват, че спи сравнително добре, пробужда се на моменти, но не е пищял така. Моля за съвет къде да отида, как да постъпвам в тези случаи и как да му помогна да спре? 
Диди, 32 г.

Драга Диди, от разказаното в писмото изглежда, че се касае за нервно напрежение, съпътстващо растежа на костите и зъбите, което по-осезателно и проблемно се преживява при деца с по-нисък праг на чувствителност, или за възрастова криза, или пък и за двете в съчетание.
Вече сте се консултирали с личния лекар и с множество други педиатри. Предполагам че те са отчели според нормите за възрастта на детето по месеци спрямо първата година всички постижения, новости, които се появяват при растежа и развитието на телесно и поведенческо ниво. По-висока чувствителност към промени в тялото при този поетапен растеж определено са налице при момченцето. Тя е наистина особеност и при деца, които са с много бяла кожа и доста активни. Касае се за
по-бързо активизиране на процеси в организма, силна чувствителност към промени
в телесната температура и тялото, в климата или в стаята (при горещина), както и при емоционално напрежение. Съчетава се със зачервяване на кожата, обриви, стомашно разстройство и като цяло - с по-висока чувствителност към този дискомфорт. Защо през нощта има такива изблици, не и през деня (тогава детето е весело и контактно)? Не съобщавате за страхове, състоянието му поради които щеше да се повлиява от успокояване с говорене и гушкане през нощта, значи те не са водещ проблем в случая. През деня, когато детето е активно и вече по-подвижно чрез постигнатото ходене, играе си, общува, танцува и се опитва да пее, дори и да изпита телесно напрежение, то се „разрежда“ в разнообразните занимания, които привличат вниманието му. През нощта, когато тялото се отпусне и е тихо, на този „неутрален“ фон всяка промяна в телесното състояние е усещане, което събужда чувствителното дете и то го преживява като силен дискомфорт. При внезапна промяна
тялото и крехката психика реагират като на сигнал за опасност
и с тревожност в допълнение към дадена растежна болка или повишена температура. Може би за краткост сте обобщили обясненията на лекарите в две щрихи - „тип нервна система, щяло да отмине с израстването му“, но нека малко да разширим това, което се съдържа в тях. Разбира се, че пищенето нощем ще отзвучи. До края на ранната възраст в тялото стават най-динамично големи промени спрямо следващите периоди на детството - с най-интензивно увеличение на ръста, изникват болезнено млечните зъби. Всяко ново усещане или повтарящото се, което вече е било прието за неприятно, се посреща от дете с толкова реактивен тип нервна система с писък, но постепенно то опознава своите усещания, ще промени възприятието си към тях с помощта на най-близките хора в контактите с тях и с повишаване на възможностите да разбира. Поради растежа възможно е да го болят краката, ръцете, но още не е в състояние да различи болката и да я определи по място в тялото. По-нататък ще може да назовава с думи тези усещания и напреженията от тях ще бъдат „извеждани“ от тялото и душата по символичен начин - споделени с думата, която ги означава. Изразяването има свойството да снема напрежението.
Нервното напрежение се засилва и във възрастова криза
заради новостите, които се появяват вследствие на готовността на нервната система и мозъка, където под въздействието на оптимално социално стимулиране се свързват центрове чрез нови връзки - под напрежение детето проявява нови склонности и повтарянето им формира нови навици в опита му. Така е проходило навреме, употребява малък набор от думи, имитира животни, показва с жестове заучени отговори на въпроси. Изглежда Кризата на първата година да е приключила и детето да се подготвя за следващата - на самоосъзнаването си със свои желания и откази във взаимодействието с обкръжението. Само на базата на данните тук не може да се уточни дали има затягане на Кризата на развитието, на която й е време да отшуми и да настъпи кратък относително по-стабилен период (подходящ за възпитателните мерки, които сте предприели), преди да започне следващата криза, през която санкциите ще са противопоказни, защото още повече усилват напрежението. При психолог би могло да се уточни етапът, да се установяват подходящите за него стимули, да се открият и други придобити умения от детето и дали пък с нещо, за което то е готово, не изостава стимулирането му. От писмото не става ясно как борави с предмети и играчки, с лъжицата, дали прави опити за самостоятелно хранене. Чрез ходене на пръсти изследва движенията си, може би е възможно и да ходи назад? Примерите са част от постижения за възрастта на вашето дете по скрининг тест за детското развитие според четири стълба - личностно-социалната сфера, фина моторика и адаптивност, говор, груба моторика. Какво би допринесло такова изследване? Натрупването на опит в дадени действия предпоставя появата на ново качество, ново умение. Възможно е близките „да тъпчат на място“ с еднообразни стимули, за да се удивляват на показаното от детето, и това да генерира нервно напрежение от липса на нови стимули, ако е готово да прояви напредък и в други области на възможния за етапа на развитието му опит. То може да показва активен стремеж за изразяване, но не би било добре това да води до отегчаващи повторения, а
тези думи и имитации да послужат за вече реална комуникация.
Как да му помогнете да спре? Ако спонтанното събуждане се предизвиква от напрежението, което създават с растежа си зъбите и костите, значи детето ще преминава през периоди, през които може да се повтаря това събуждане с плач, а когато е в „застой“, в стабилен период спрямо интензивни растежи, ще се наспива по-пълноценно. При проблем реакцията на детето се усилва от излъчваната тревожност от майката. Затова в психологическата практика се предприема първо работа с майката (или с двамата родители), а ефектът от това се проявява като намаляване и изчезване на симптома при детето. Думите, които подбирате, може да са успокоителни, но нагласата на родителя и какво той излъчва, е това, което въздейства на детето - то „чува“ повече и се влияе не от думите, а от напрежението или спокойствието на родителите си. Първото дете е школа за майката - всичко й се случва за първи път и е повече тревожна, отколкото при второ дете, когато вече има опит и самочувствие на справяща се, думите звучат уверено -  майка, която овладява с лекота ситуацията заедно с напреженията на детето. Затова бабите успяват по-лесно да го успокоят - те са големи, зрели пред едно малко дете, пред което гласът и жестовете им са уверени, спокойни, оттам и думите и прегръдката вършат лесно работата, за която са предназначени - да го утешат, да му дадат чувство за сигурност, да намалят тревожността, напрежението и болката и то да се успокои и отново да заспи. Добре би било активностите на детето да се редуват в ежедневието - след двигателно по-интензивните да следва спокойна игра с предмети, вечер да имате релаксиращ ритуал (след изкъпване - приспивна песничка, подходяща римушка, впоследствие - приказка) и да не правите опити да го приспивате веднага след физическа умора или емоционална превъзбуда, била тя и положителна както по време на празници.
А типът нервна система няма да се промени,
той си остава такъв, какъвто е - определен от физиологията, има биологично, генетично естество, дори и да не повтаря точно типа нервна система на някой от родителите поради „мозайката“ от гени, на които детето е потомък. Оттук нататък то ще има да опознава в растежа и развитието различни усещания, които, повтаряни, ще свързва с предишно негативно преживяване, ще ги посреща вероятно със същите или с видоизменени реакции според опита, който натрупва с тях и посредством контакта с родителите си. Кураж, Диди, перспективата може да е много хубава! В състояние на психично напрежение вероятно порасналото вече момченце пак ще търчи бързо до тоалетната, пак ще се зачервява бързо в топлото и в игра с другите деца, с които рита топка. При добро възпитание (а то ще е такова според ориентацията ви за организиране на стимули за усвояване на добри навици) на базата на този свой тип нервна система вашето дете може би ще бъде от първите, които емоционално ще реагират на истории на герои от приказки и стихотворения, ще се вживява в тях, ще бъде и сред първите отзивчиви да окажат помощ на някого, ще се отдава всеотдайно в игрите, ще общува пълноценно и ще се радва на развлечения с песни и танци. Очевидно типът нервна система не е порок, а е само канавата, на която се „избродирват“ постепенно личностните особености на всеки.