Обичате ли сорбе? А опитвали ли сте гранита? Или може би още усещате вкуса на плодовата кремолата? Всички те са ледените братовчеди на прочутия италиански сладолед и макар че го предхождат във времето, остават любимите удоволствия на италианците в горещите лета на Ботуша.
Патриархът в леденото семейство е гранитата. Тя е една от кулинарните гордости на Сицилия, а островът я дължи на арабското владичество през 831–1072 г. По него време арабската цивилизация процъфтявала и маврите донесли на завоюваната земя за първи път бадеми, анасон, кайсии, ябълки, канела, шам-фъстък, нар, шафран, сусам, спанак, диня, кедрови ядки и стафиди. Те научили местните да пият студена напитка, приготвена от розова вода, плодове и подправки. Наричали я шербет. 
Изстудявали я в лед, който от векове приготвяли от снега по склоновете на вулкана Етна. Събирали го и го трупали в пещери, където от ниските температури се превръщал в лед. Неизвестно на кого му хрумнало вместо да охлажда плодовия сок в лед, да изстърже част от леда и да го смеси с плодовия сок и мед. Сладките ледени кристали, които трябвало да се ядат, а не да се пият, били ново, непознато удоволствие, което много бързо се разпространило. Така се родила гранита - плодов лед на кристали със захар, подобрен вариант на арабския шербет. Едва през 16 век приготвянето на гранита се улеснило с избретяването на pozzetto - цинкова кофа, която се поставяла в дървена вана с лед, а бъркалките не позволявали на течността вътре да замръзне напълно.
Днес, разбира се, всичко е много по-лесно. Най-обичаните вкусове в Сицилия са от сок от лимон, портокал, ягода, мента, жасмин, шам фъстък или горчив бадем. Шоколадова гранита се прави в град Катания, а гранита от кафе - в Месина. Плътността и големината на кристалите варират в различните местности - на източния бряг на острова предпочитат гранитата да е по-фина, а на западния - да е по-груба. Но за всички сицилианци перфектната лятна закуска е да похапват с лъжица гранита заедно с току-що изпечен брьош - кифличка, която е по-плоска и по-широка от френския си аналог.
Най-близкият роднина на гранитата е сорбето, но разликата е, че оригиналното съдържа алкохол. Според някои историци за първи път лед с вино и мед забъркал римският император Нерон. Сорбето е по-близко като етимология до шербета, затова други историци пък твърдят, че то също е арабско изобретение. Каквато и да е истината, става въпрос за леден десерт, който започва да се разпространява през Средновековието. През 16 век става любим на Медичите благодарение на новите уреди за приготвянето му, изобретени от инженер Бернардо Буонталенти, който направил първият „леден конфитюр“. Един емигрант от Ачитреза, Сицилия, на име Франческо Прокопио дей Колтели през 1686 г. отваря в Париж кафене „Procope“, в което за първи път във Франция предлага сорбе. То много бързо става любимо на средната класа и стига до двореца, а Франческо печели благоволението на Краля Слънце Луи ХIV за доставката на замразена вода с вкус на анасон и канела. Според друга версия Катерина Медичи занася ледените десерти във Франция през 1533 г., когато се омъжва за Орлеанския херцог, бъдещия крал Анри II.
Сорбето обикновено съдържа не по-малко от 50% плодов сок и най-много 25% захар. То е по-деликатен и въздушен десерт от гранитата. А ако към гранитата се добавят парченца плод и плодовото съдържание достигне 80%, това вече е кремолата. Основната характеристика на това ледено удоволствие са именно парченцата, които ясно се виждат през стъклото на чашата. Те могат да бъдат по-големи или по-малки в зависимост от вкуса на готвача или производителя. При приготвянето на кремолата първо се смесват плодовете, охлаждат се достатъчно, за да бъдат настъргани или нарязани и чак тогава се смесват с вода и захар. Най-известната кремолата в Италия е от смокини от Пулия, която в Сицилия се нарежда на второ място след гранита.
В Рим царува гратачека /grattachecca/ - емблемата на римското лято. Представлява настърган лед от голям блок, смесен с плодов сироп. Името е съставено от  глагола grattare - надрасквам, и думата checca, както са наричали ледените блокове за охлаждане на храна преди появата на хладилниците. Първите павилиони grattacheccari се появяват в началото на 20 век в живописния квартал Трастевере в отговор на новопоявилия се навик на римляни да се разхождат там и да пият прясна напитка. Популярността на гратачека бързо нараства и се разпространява в цяла Италия. Днес традиционното приготвяне на напитката от леден блок почти вече не се среща. Обикновено гратачека се прави с електрически трошачки на лед, който после се смесва с плодов сок или сироп.
Ако имате път към Италия това лято, не пропускайте да опитате тези италиански ледени удоволствия. Или може да си приготвите гранита или сорбе вкъщи - лесно е и много освежаващо.

Сорбе от диня

Необходими продукти:
700 г нарязанa на кубчета диня
3 с.л. прясно изцеден лимонов сок
2 с.л. водка по желание
1 1/4 ч.ч. захар. 
Начин на приготвяне:
Динята се слага в купата на кухненския робот и се пасира, докато сместа стане гладка. Добавят се лимоновият сок, водката и захарта и се пасира още  30 секунди. Сместа се поставя в хладилник, докато стегне. Изважда се 1-2 часа преди сервиране.

Гранита с шоколад и кафе

Необходими продукти:
2 ч.ч. силно кафе
1/3 ч.ч. захар
1/4 ч.ч. разтопен шоколад
неподсладена сметана
Начин на приготвяне:
Всички съставки се смесват и разбъркват в подходящ съд, най-добре в тавичка. Слагат се в хладилник, докато сместа замръзне. Преди сервиране се изважда, разбива се на парченца лед и се разбърква. Гарнира се с неподсладена сметана.