Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Капка ИВАНОВА
Димитър Сакакушев е една от видните обществени и политически личности в Русе. По професия е адвокат и журналист. Симпатизира на Народнолибералната партия на д-р Никола Генадиев, с който го свързват тесни връзки. Сред русенската общественост е известен преди всичко с музикалния живот на града, със създаването на симфоничния оркестър и опера след 1944 г. Почти неизвестни са неговите политически прояви. Дори самият Сакакушев в своите автобиографични бележки избягва да пише за партийните си пристрастия и дела. Оставя само една препратка, че е бил сътрудник на вестник „Воля“ - орган на Народнолибералната партия (генадиевисти) и е работил в кантората на лидера на партията д-р Никола Генадиев.
Димитър Сакакушев 
не е от ония партийни лидери, които винаги стоят в светлината на прожекторите.
Той е от политиците с трезва преценка за събитията, които предпочитат втория ред в партийната стълбица. Отличава се с голяма ерудиция. В неговите политически статии липсва типичният за 20-те години остър и хаплив език със стремеж да се уязви с всички средства на словото опонента. Аргументирано и убедително построява своите статии, което подчертава неговата висока култура и усет за времето, в което живее, и промените, които то налага. Работата му с д-р Никола Генадиев, Петър Карчев и русенските либерали Иван Цанков, Страшимир Наумов и др. оставят траен отпечатък върху политическото му развитие. Тук трябва да отбележим, че най-вероятно първите си стъпки в политиката той прави под давление на по-големия си брат Георги Сакакушев, който след завършване на гимназия в Русе се установява в София, където работи като помощник аптекар и паралелно с това е председател на студентската група към Народнолибералната партия (генадиевисти) и член на Градското бюро.
Димитър Сакакушев е роден на 31 януари 1896 година в русенското село Ряхово. През 1906 година постъпва в Русенската мъжка гимназия. Там се учи да свири на мандолина и китара и заедно с по-големия си брат пее в гимназиалния хор. След смъртта на баща им е 
принуден да се издържа сам чрез частни уроци, за да продължи образованието си. 
Поради обявяването на Балканската война през 1912 година гимназията е затворена и Димитър Сакакушев се завръща в родното си село, където постъпва като писар в местната община. 
В началото на март 1913 година училищните врати отново са отворени, а учебните занятия подновени. На следващата година завършва VIII клас в Русенската мъжка гимназия и се завръща в Ряхово, където постъпва като волнонаемен учител. След приключване на учебната година през лятото на 1915 година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През септември обаче България обявява мобилизация и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. Софийският университет е затворен, а Сакакушев отново се връща в родното си село, където постъпва като писар в общината.
През 1916 година е приет в Школата за запасни офицери в София, след което е изпратен на фронта.
След края на Първата световна война занятията в Софийския университет се подновяват и от януари 1919 година Димитър Сакакушев отново е студент. Той 
започва работа като стажант в кантората на д-р Никола Генадиев.
През пролетта на 1919 година крилото на Генадиев започва подготовка за извънреден конгрес на партията, а Сакакушев е делегат от Русенски окръг. Паралелно с това във вестник „Воля“ се публикуват идеите на лидера за обновление на партията, за промяна на външната политика в контекста на новата политическа ситуация в Европа и в страната, реформи във вътрешната политика, премахване на военните съдилища и тайната дипломация, въвеждането на народна милиция, приемането на нови социални закони и др.
Тези акценти по-късно Димитър Сакакушев ще коментира от страниците на вестник „Воля“, на чиято редколегия става член. По това време сътрудници на изданието са още Петър Карчев, Петър Габе, Владислав Ковачев, Йордан Венедиков, Владимир Хлебаров и Милан Димитров.
В своите публикации Сакакушев акцентира върху промените, които настъпват в обществено-политическия живот на страната и необходимостта от адекватни мерки, отговарящи на новото време. Изключително критичен е към представителите на Демократическата партия и широките социалисти. Друг акцент в неговите политически статии са
социалните проблеми сред обществото, спекулата и „политическите мародерства“.
След завръщането си в Русе е привлечен като секретар на музикалното дружество „Лира“, чийто ръководител е Ал. Йорганджиев. Близо 15 години той е член на дружеството.
Като журналист отразява в местния и централния периодичен печат музикалните събития в града. През 1936 година напуска дружеството, „защото не срещнах разбиране и отзивчивост от хората на ръководството“.
По времето, когато учи и работи в София, в Русе структурите на либералните организации предприемат стъпки за обединение. След учредяването на Националлибералната партия през 1920 година в града изпъкват като лидери Иван Ковачев (банка „Гирдап“), Иван Цанков (търговец), Никола Кямилев, Иван Хаджииванов (адвокат), Страшимир Наумов (адвокат), Петър Карчев (адвокат) и др. При завръщането си в Русе през есента на 1921 година Сакакушев 
започва работа именно в кантората на стария си приятел по перо Петър Карчев.
Последният се явява много важна фигура на изграждане на партийните структури на Националлибералната партия /НЛП/ в Русенски окръг.
В подготовката на Деветоюнския преврат в Русе вземат участие националлибералите Никола Кямилев и Иван Хаджииванов. След 9 юни Кямилев става главният мотор за създаване структури на Народния сговор и вливането на „партиите на реда“ в него. Очевидно обаче през юли 1923 година в средите на националлибералите се появяват сериозни различия, които достигат своя връх в предизборната кампания през есента на същата година. Тогава група от НЛП, в която влиза и Димитър Сакакушев, излиза с 
публично писмо, в което се разобличават стремежите
на Никола Кямилев към власт и пренебрегването на партията. Последният кани на публичен диспут Страшимир Наумов и Димитър Сакакушев. Острите полемики водят до оставката на Кямилев и напускането му от русенската структура на Националлибералната партия.
През есента на 1923 година д-р Никола Генадиев напуска Националлибералната партия и създава партията Народно единство. На 30 октомври 1923 година е убит от дейци на ВМРО, които виждат заплаха в новоучредената партия на Генадиев. Неговата смърт без съмнение се отразява на по-нататъшната дейност на либералите в Русе. В техните среди настъпва разединение, което се изглажда едва през 1928 година. Избрани са временни изпълнителни комитети на бюрата на НЛП и народолибералите (стамболовисти). В състава на Околийския комитет влиза и Димитър Сакакушев.
В началото на 30-те години политическата обстановка в България се променя. От 1931 година на власт идва коалицията Народен блок. Засилва се подкрепата за крайнодесните политически фактори. Документите за русенските политически партии от този период са оскъдни, но в Централния държавен архив са запазени някои документи с печат на Сакакушев и подпис „от Околийското бюро“. В тях са посочени
данни за изборни нарушения и полицейски произвол по време на изборите за общински съветници
в село Кютюклии, Русенско /днес Цар Асен, Силистренско - б.р./.
Деветнадесетомайският преврат от 1934 година и обявеният по-късно безпартиен режим слагат край на политическата кариера на голяма част от политическите дейци, сред които е и Димитър Сакакушев. Политическите и обществените промени в страната вероятно се отразяват и на атмосферата в дружество „Лира“, на което Сакакушев е член петнадесет години (1921-1936). Той напуска дружеството в знак на несъгласие с ръководството.
Няма данни за участието на Сакакушев в политически дейности по време на войната. По всичко личи, че той оставя политиката в миналото и насочва силите си към културата. След 1944 година 
участва в създаването на симфоничния оркестър и операта в Русе.
През 1965/1966 година заема поста председател на Русенското филхармонично общество. Сътрудничи на Института по музика към БАН, като написва пет тома за музикалния живот на Русе от времето на Митхад паша до 70-те години на ХХ век. Сведения за политическата си дейност, както и за русенската организация на Националлибералната партия не оставя. Но остават неговите политически оценки за 20-те и 30-те години във вестниците „Воля“, „Независимост“, „Свободна воля“, „Русенска поща“, които са ценен извор за обществените нагласи през този период. Те отразяват и промените сред отделните фракции на либералните организации в града.
Димитър Сакакушев умира през 1984 година в Русе и в спомените на русенци остава като виден общественик, отдал се на културния живот на града.