В сайта dunavfans.org бе публикуван материал с експресивното, но неотговарящо на добрия вкус заглавие „Бродещото зомби в „Дунав“. Публикацията е остра, но не е подписана. „Утро“ ви я предлага със съкращения и с уговорката, че всеки, който желае, може да коментира темата на страниците на нашия вестник.
От месеци насам основен въпрос мъчи зашеметяващото мнозинство от фенове на „Дунав“ - кой е треньорът на отбора и изобщо има ли такъв. Номинално заемащият този пост Малин Орачев не дава признаци на живот и това, че контролира каквото и да било от процесите в клуба. Вместо треньор и лидер Орачев се превърна в регистратор на събития и пощенска кутия, през която се официализират най-важните решения за бъдещето на един отбор. Феновете разпознават безпогрешно фалша и неслучайно мнозинството от тях са настроени изключително негативно не към самата личност на треньора на „Дунав“, а към всичко, което той представлява - параван, носещ се по течението без собствена воля и живец да се бори за бъдещето на клуба. Зомби!
Че щеше да бъде трудно за всеки нов наставник да запълни празнината след ерата „Великов“, беше изначално ясно. Също така е очевидно, че ръководството на клуба подцени темата с неговия заместник и си мислеше, че стажът /на Орачев/ при Диего Симеоне заменя всички други качества, които треньор на „Дунав“ трябва да има. 
Мрачната картина се допълва от тоталния кадрови хаос, който върлува в клуба, откак Орачев е в него. Че селекцията е „отворен процес“ знаем всички, но чак толкова отворен, надали може някой нормален фен да понесе и да си обясни. Близо 20 футболисти бяха привлечени, цял отбор напусна. Някои играчи даже не изиграха и една минута, преди да бъдат освободени /Ивайло Марков/. Други като бразилеца Да Силва изиграха няколко минути и също бяха освободени. Трети като Исмаил Иса бяха привличани на пожар.
В лятото на трансферен хаос „Дунав“ все пак успя да сглоби някакъв приличен отбор, но все още личат невероятни липси по постове. И това след привлечени 9 нови футболисти. В тази връзка оправданията за „новия отбор“ не вървят.
Орачев спаси отбора само по стечение на обстоятелствата и по-скоро с индивидуалните проблясъци на предишните футболисти в „Дунав“. В нито един момент не изглеждахме като отбор, който играе организиран и целенасочен футбол. Стигането до руската рулетка на баражите пък е предостатъчен мотив един треньор да бъде освободен.
За капак позорната загуба от „Витоша“ беше може би моментът, в който чашата окончателно преля. 
Да осъзнаваш ограниченията си от бюджетно и спортно-техническо естество е едно, да ги превръщаш в лайтмотив и оправдание на безсилието, е нещо съвсем друго. 
Всички тези неща водят до един извод - дните на Малин Орачев в „Дунав“ са вече преброени, ако „треньорът“ не вземе решение за себе си какво иска да бъде - ключова фигура, с която всеки да се съобразява, или човек, който се носи по течението и не предлага никакви реални решения на проблемите. Ако е второто, най-добре да освободи поста незабавно, защото краят му ще бъде особено унизителен.