Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Младен МИНЕВ
Няма съмнение коя е най-консумираната напитка в света. Бирата, разбира се! Наричана още пиво, тя е най-старата алкохолна напитка в света и третата най-популярна след водата и чая.
Бирата е стара колкото цивилизацията. Американски археолози открили, че строителите на пирамидите в древния Египет пиели около четири литра бира всеки ден. В онези времена това очевидно било по-здравословно от пиенето на замърсената вода от Нил, но и очевидно означава, че мъжете често работели в леко нетрезво състояние. Кой знае... Вавилонци, асирийци и шумери са правели над 70 различни вида пиво. Гърците според Аристотел са изпивали страховити количества. Платон заявява: 
„Мъдрец е бил този, който е измислил бирата“
Римляните придобиват знания в приготвянето й от гърците.
Траките се считат за първите европейци, произвеждащи бира. Според историка Хеланик, още от V век пр.Хр. те я правели от ръж. Тракийската дума за бира е брутос или бритос. Славяните са първите европейци, които въвеждат традицията да се добавя хмел.
В Европа бирата се появява преди около 3000 години, благодарение на келтските и германските племена. До VII век се произвежда и продава в манастирите, а в състава й влизат плодов мед, билки и подправки. Хмелът е включен чак през IX век.
През Средновековието производството е съсредоточено в манастирите. Монасите постепенно подобряват производствения процес и дори днес се приема, че подходът им е бил твърде професионален.
Преди 502 години 
германците първи се сещат да направят закон 
за бирата - т.нар. Reinheitsgebot. Така се узаконява не само направата на това питие, но и всичко, свързано с него. Немската бира може да бъде произвеждана само от вода, малц, хмел и мая. Законът е въведен на 23 април 1516 година в областта Бавария. През 1906 година става валиден за цялата територия на Германия. И днес германската бира съдържа само позволените от закона съставки, докато в бирата, произвеждана в другите страни от Европейския съюз, е разрешено използването на Е-та и други изкуствени добавки.
Производството на пиво е един от основните двигатели на съвременната хранително-вкусова промишленост в световен мащаб.
Няколко европейски държави превръщат производството й в своя история. Чехите пият най-много бира на глава от населението в Европа - около 144 литра годишно на човек. След тях са ирландците - 131 литра, германците със 116 литра, Австрия - 108 литра, Полша - 98 литра. Още Бенджамин Франклин, президент и един от основателите на Съединените американски щати, казва: 
„Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи“.
Френският химик и микробиолог Луи Пастьор открива, че маята, благодарение на която бирата ферментира, се състои от живи организми - дрожди. Това откритие дава възможност превръщането на захарите в алкохол да се извършва под по-голям контрол.
Датският ботаник Емил Кристиан Хансен е една от най-важните фигури в историята на пивоварството - той посвещава целия си живот на проучването и класификацията на видовете мая. Сред обектите на изследванията му е и култивирането на чиста бирена мая. Така Хансен буквално революционизира пивоварството.
Първата съвременна светла бира, с характерния й златист цвят, е произведена в Пилзен, Бохемия (днешна Чехия) през 1842 година от 29-годишния пивовар Йозеф Грол. Той използва местната мека вода. Бирата е кръстена на града.
Първата бира в метална кутия „Крюгер“ се продава от 1935 година в САЩ, произведена от компанията със същото име в град Ричмънд, Вирджиния.
Макар траките да са пиели бира преди 25 века, промишленото й производство в България започва в края на Възраждането. И то в Русчук! 
Първата пивоварна е фабриката „Света Петка“. 
Неин собственик от 1877 година е Сава Велезли (1834-1922). Той е индустриалец, роден в град Златица, Софийско. Преселва се в Русе, като отначало е кафеджия, а по-късно отваря кръчма. Десет години управлява бирената фабрика, като главен майстор пивовар в нея е Франц Милде, пристигнал в България през 1881 година. 
Велезли не успява да развие дейността на предприятието си достатъчно и го продава през 1887 година, оставайки съдружник на новите четирима собственици до 1894 година. Тогава продава своя дял и открива нова фабрика - за безалкохолни напитки. Неговата съпруга Елена Велезли (1848-неизв.) е русенка, активна общественичка, деен член на женското благотворително дружество „Добродетел“. Семейството няма деца и през август 1915 година, седем години преди смъртта на Сава Велезли, двамата правят дарение в полза на бедните ученици. 
Предоставят 3000 лева на Училищното настоятелство в Русе за образуване на благотворителен фонд.
Средствата са предадени на ръководството на началното училище „Св. Георги“ (по-късно „Ангел Кънчев“). На 21 март 1918 година учителският съвет приема дарението и образува фонда. Парите се ползват, съобразно волята на дарителите, за купуване на облекло и обувки за бедни ученици, прилежни в учението.
В пътеписните очерци „Из пътуванията ми в България“ на чешкия журналист и пътешественик Йозеф Якуб Тоужимски (1848-1903) е отразено посещението му в Русе през 1884 година. Той споделя впечатленията си от града и от откритата година преди това бирена фабрика „Хаберман“ (по името на създателя й, чешкия индустриалец Йохан Хаберман): „Разбира се, промишлеността в Русчук не е твърде развита. България е страна на бъдещето и всичко тепърва очаква своето осъществяване.
Естествени условия за внедряване и развитие на промишленост има предостатъчно, много повече, отколкото у която и да е друга страна.
Но пивоварната в Русчук е интересна и в друго отношение... тя се отличава и с великолепното си разположение. Намира се в най-източната и най- красивата част от града - на един отдалечен хълм край Дунава, с обширен изглед към Румъния и България. Тъкмо тук, където преди е имало турско укрепление с могъщи крепостни валове, бастиони и дълбоки траншеи, тук, откъдето турските оръдия в продължение на осем месеца през 1877 г. са обсипвали със смъртоносни гюллета русите и отсрещния дунавски бряг, сега се бърка ечемичният и хмелният сок и в бъчви се спуска в многобройните ледници... Сполучливият избор на мястото и целият план на фабриката са заслуга на известния пражки индустриалец господин Густав Новак - жителите на Русчук с признателност си спомняха за него. Той закупил и външните укрепления, като изобретателно приспособил за производство на лед турските окопи. В тях с помпи се вкарва вода от Дунава и там се замразява, така че фабриката по всяко време разполага с неограничено количество лед. Любопитно е, че нито в България, нито в Източна Румелия не съществува данък върху производството на бира. Затова пък в съседна Румъния то се облага с най-високия данък в Европа“.
През 1879 година 
временната руска управа в Русчук прави равносметка на наследството, останало от османската епоха.
Като най-значими предприятия са оценени: депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията“, мелницата на Капитан Яни и пивоварната фабрика „Света Петка“. А с откриването на втората пивоварна „Хаберман“ Русе се превръща в център за биропроизводството в България. Двете русенски фабрики откриват и ресторант-градини, като ги устройват по виенски образец. Популярността на бирата расте, подпомогната и от намаленото производство на вино, вследствие на болестта филоксера по лозята, върлувала дълго време - от 1883 до 1911 година. През 1892 година производството на бира от двете фабрики надхвърля 400 000 литра.
През 1903 година фабрика „Хаберман“, наричана неправилно Първа българска парна пивоварна става собственост на акционерното дружество „Шумен-Русе“. Главни майстори пивовари са тримата братя Франц, Богуслов и Себастиян Милде. Дружеството се разраства и е преименувано на „Българско пивоварно дружество „Шумен-Русе“. Развива и мрежа от складове, в които се монтират съоръжения за бутилиране и продажба. Първият склад е в Русе. Бившата русенска фабрика „Хаберман“ се специализира в производството на малц.
Франц Милде умира през 1924 година. Замества го първородният му син Карел-Габриел. Когато през 1935 година внезапно си отива от този свят, на неговото място застава най-малкият брат на Франц Милде - Себастиян. Той е със стаж в пивоварството от фабриките „Света Петка“ и „Хаберман“. 
В следващите десетилетия се появяват още няколко бирени фабрики в Русе, 
но след войните до 1924 година престават да съществуват една по една, притиснати от финансови обстоятелства, по време на икономическата криза след Първата световна война.
Нека хвърлим поглед на някои интересни бирени сведения. Рекордът по изпита бира в България е през 1990 година - 700 милиона литра. Най-ниската точка е през 1997 година - 303 милиона литра. Оттогава потреблението върви бавно нагоре и през 2013 година достига 511 милиона литра. Една от главните причини е, че българите от 1990 до днес са намалели с 20 процента.
В средата на месец юли 2016 година Съюзът на биропроизводителите в България изнася данни, според които най-много бира се пие в Русе.