Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие utro@utroruse.com и petia.cheshmedzhieva@gmail.com.
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Синът ми - на 2 години и половина, започна внезапно да заеква - един ден стана сутринта и установих, че има нарушения в речта му. Говори от много малък, употребява доста думи - някои доста сложни, говори без говорни дефекти.
От половин година с баща му се опитваме да се социализираме чрез ходене на детска ясла, но неуспешно - не му харесва, постоянно плаче и доста боледува. След едно продължително боледуване и престой вкъщи, решихме да опитаме отново с яслата - след две седмици ходене и доста плач, доста нерви от моя и негова страна, започна да заеква. Спряхме посещенията на яслата с надежда да се успокои, но вече месец нещата не се променят. Въпросът ми към вас е - дали срещите с психолог биха решили проблема, или е нужна консултация с логопед или с невролог, може би? Имали ли сте подобни случаи в практиката си? Бих ви била много благодарна, ако отделите от времето си за нашия проблем (много тревожен за мен).
Елена, 30 г.

Драга Елена, питате какъв специалист би бил най-полезен за преодоляване на заекването при вашето дете. Ценя комплексни стратегии по установяване и справяне с подобен проблем - екипно взаимодействие между специалисти. Познавам ползите от работа с логопед, окуражавам родители да се обърнат към лекар специалист. Казвате, че детето е говорило добре, без говорни дефекти, тогава е добре логопедът да е със солидни психологически познания или двоен специалист (в двете научни и практически области) или да е съгласувана подкрепата - психолог да направи подходящо за възрастта изследване на развитието, да ви подпомогне за ефективни действия за подобряване на адаптацията, логопед навреме да подаде стимули за преодоляване на речевото „препъване“, преди то да се е стабилизирало в говорен навик, двамата да ви помогнат да преодолеете неефективните нагласи, да ви предоставят познание и похвати според възрастта на детето, преди заекването да стане невротичен защитен механизъм в една трайно
затруднена адаптация към новите предизвикателства в живота на детето.
Невролог би могъл да открие или да изключи физиологичен проблем, ако е предпоставка за заекване, или от типа нервна система на детето. Говорът и заекването имат свои центрове в мозъка, където може да настъпи изменение поради някакъв фактор - от писмото не се разбира от какво е боледувало продължително детето. Лекарят може да определи дали нарушението на речта ще трябва да се преодолява с лечение, съчетано с подходящи стимулации от логопед, или да се пристъпи към търсене на причината в друга посока, на която ще обърна по-голямо внимание в моя коментар.
От значение е как е протекло дотук развитието не само на детето, а и с фокус върху връзката ви с детето и какво идва по реда си да се промени в контакта ви според възрастта му. В описанието ви проличават препятствия за адаптацията, заради които е възможно да не премине безпроблемно Кризата на третата година - на психическото отделяне на детето от майката, хората и нещата в света, който вече му е познат. Раждането е Физическо отделяне от тялото на майката, но психическото отделяне е кризисен процес, чийто резултат е самоосъзнаване като Себе си, в период, който при благоприятно развитие приключва около 3-та година.
Самоосъзнаването като отделна личност е като второ "раждане"
с голямо значение за социализацията - появява се личността (развиваща се през целия живот), различна от безпомощното и пряко зависимо от майката и другите близки бебе. Този процес преминава успешно и детето може по-лесно да се адаптира към промени в живота си, ако родителите осъзнаят необходимостта от "развързването" на детето от себе си и освобождаването му от тяхната тревожност, че по-далеч от семейното гнездо светът е неприятен и заплашителен за „птичето“.
Някои противоречия може би създават и поддържат в напрежение контакта между вас и детето, оттам и между него и детската ясла. Такова напрежение не се понася продължително от психиката и ако не спадне, тя отвръща със симптом, психична защита, каквато може да е и появилото се заекване.
Когато детето е проходило и проговорило, то вече не е толкова безпомощно както по-рано. Ако е здраво и смело, активно допринася за своята социализация чрез опити за достигане на повече предмети и назоваването им, чрез засилен стремеж да заявява своята самостоятелност. Това постижение е сред първите условия то да може да се адаптира към други грижещи се извън семейството - в детска ясла или гувернантка: може да се "захваща" за нещо, докато се налага дълго да чака майка си, фокусира вниманието си, активно изучава новата среда, ориентира се в нея и тя му става все по-позната, оттам и все повече своя и сигурна за него. Проговорило, то вече има малък набор от думи за своите нужди, желания, за тъгата, когато е без мама - още едно средство освен плача и разнообразните физически съпротиви. Тези условия са били налице при опита ви за постъпване в детска ясла, но да потърсим източници на напрежение.
Страхът и неудоволствието са естествени препятствия
и причини за съпротива срещу престой на друго място с други хора и ако родителят не подпомогне детето, те създават неясна тревожност, която се изразява и с неразположения от телесно естество (чрез дейността на органи и системи) - "не му харесва, постоянно плаче и доста боледува“. Ако не е преодоляло страха от непознати, възприема чуждото място като опасно. Там денят не протича по очаквания начин като последователност (като вкъщи), времето без мама изглежда безкрайно дълго, има много деца, някои които също като него плачат. Адаптирането зависи и от индивидуални различия, темперамент, емоции, влечения, предразположения, познавателното развитие и опита на детето до този момент (а дали е престоявало по-рано без вас на друго място за половин или цял ден - при баба, дядо, други близки). От друга страна, „природни заложби“ във всяка човешка психика са стремежът към удоволствието и избягването на неудоволствието, предпочитанието към лесното пред трудното, към познатото пред непознатото. Всяко ново и непознато нещо може да се окаже плашещо за малкото дете и ако не бъде подготвено и подпомогнато да се почувства в безопасност, резултатът е мъчение и изтощение - "след две седмици ходене и доста плач, доста нерви от моя и негова страна, започна да заеква". Справянето със страха и неудоволствието е както ефекта при скачените съдове: "наливаме" с думи с удоволствен тон познати неща за детето, които ги има в детската ясла както у дома (много играчки, креватче, чаршафи на мечета, гърне - всичко, което сме проучили като съответно на познатото за детето) и се покачва успокояването, отпускането; посещаваме и други непознати места и наблюдаваме, като насочваме вниманието му как ние и други (включително деца) се държат там, коментираме, даваме възможност да изрази впечатления, показваме му всичко в обстановката (с хората в нея), което е безопасно, окуражаваме го да се доближи, да докосне; престояваме в двора на детската ясла, когато децата се люлеят и играят, обръщаме вниманието му към увлечените в нещо интересно за тях и към тези, които се радват, а плачът на други - както вижда и детето - е за нещо, в което "няма нищо страшно". В отделни случаи за това помагат специалистите (психолози, педагози - хора с опит).
Сигурност в себе си и доверие към света
с разумна предпазливост детето усвоява от родителите според тяхната степен на доверие към обкръжението им. Ако те показват несигурност на ново място (особено ако коментират безпокойства и очакване за несполука пред детето), то също ще е неспокойно - "прихваща" тревожността им и така заедно с неговата получава двойно повече тревожност. Адаптирането на момченцето ви към яслата, Елена, не се улеснява от склонността ту да го водите на детска ясла, ту да го спирате и от вашата тревожност. Никое дете няма да каже "Хайде води ме на ясла, там ще ми е хубаво без теб!". Възможно е периодът (на година и половина) да не е бил подходящ не само за него, но и за вас поради недостатъчна готовност да го отделите от себе си за престой извън семейството през деня. Споделям, че майка, която дори е психолог с опит в областта на детското развитие, при вземането на решение да пусне своето дете на детска ясла се консултира с мен дали моментът е подходящ, или да изчака - описа ситуацията, установихме етапа на развитие и готовността на детето. Тя си даде възможност да чуе пред мен собствените си аргументи "за" и "против" според периода на детето и взе уверено своето решение. И така уверено сутрин го водеше и детето „попиваше“ нейната сигурност, която му помогна да понася раздялата и по-бързо чуждото място да му стане познато и свое - "моята ясла".
А сега нещо за думите и за нагласите на родителите, които възпрепятстват адаптацията на децата и към детска ясла, и в цялата житейска перспектива:
модата на сбърканата граматика в майчините послания
и на нарастващия брой емоционално нестабилни деца с трудности в усвояване на социални умения вкъщи, в детската градина, в училище, на площадката. Казвате: "От половин година се опитваме да се социализираме чрез ходене на детска ясла...". Науката е установила, че Аз се появява, когато открие Ти, и че в Аз-и-Ти започва съзнателно социализацията. В разказа пред други трябва да е то (детето), той (моят син, Иван), тя (дъщеря ми, Мария). А какво се чува: "Днес сме болни..." - кой, и двамата ли? "Отиваме в яслата!" - тръгвате заедно, но там остава то, без вас, различно от "отиваме в парка" - заедно сте и е правилна "ние"-формата. Мисленето в тази възраст е конкретно, а изобилие от майчини изрази звучат двузначно и пречат на детето да се чувства правещо само постижение или нередност, и на родителите да се „отбият“ от детето. Взаимното отразяване на негативни емоции не му помага да преодолее своите - "доста плач, доста нерви от моя и негова страна" - като две огледала, които на малко разстояние едно срещу друго се отразяват взаимно до безкрайност.
Питате дали срещите със специалист биха решили проблема. Не срещите, Елена. Силна субективна мощ за решаване имат родителите с отношението, контакта с детето, посланията към него. Заекването, ако е симптом, запълва нещо - подава нов обект за тревожността на майката, от който дава вид, че се нуждае, и детето й го предоставя. Ако се преодолее само то, невротичната тенденция ще изработи друг симптом - ето, че посоката за разрешение е към източника - нагласи, представи, поведение на родителите. Дали ще отшуми или ще се стабилизира, зависи от смисъла, който придобие във връзката майка-дете. Ако изпълнява функция - да отлагате поверяването в детска ясла, то е невротична защита срещу неудоволствието, значи трябва да го лишим от функция - да направите приближаването (описано по-горе) и решително и щедро да поверите детето си на хора, обучавани да се грижат за деца в отсъствие на родителите им. Ако не сте готова, спрете и отложете опитите и докато се подготвите, детето ще се успокои. Иначе от стреса психиката е на изпитание, изтощава се, спада имунитетът до порочния кръг боледуване-оздравяване-ясла-напрежение-разболяване, също заекване, напикаване. За повишаването на адаптивността на детето участват активно родителите. Ако действате вие (подпомогнати от специалисти), проблемът може да се разреши.