52 години. На толкова става днес Майкъл Джералд Тайсън. Не го познавате така? Няма проблеми, да опитаме отново - Майк Тайсън. Да, така е известен в целия свят. Уникален, скандален, силен като животно, наивен като дете - има ли нещо, което не е казвано за един от великите боксови шампиони, заемащ 16-о място в класацията на 100-те най-големи удрячи на всички времена? Едва ли.
В книгата си „Неоспоримата истина“ Майк Тайсън казва, че като дете той е бил просто един уличен хлапак от Бруклин, който се опитвал със своите чернокожи приятели да извърши някоя кражба, грабеж, за да може да изкара някой долар, а най-често след това ги изпивали с приятели. „Кажете ми марка, няма такава, която да не сме пили“.
На 12-годишна възраст Майк вече има 38 задържания и го пращат в дом за проблемни деца, възпитателно училище. Там той се запалва по бокса.
„Децата там идваха от едно място окървавени, посинени и със счупени ребра, това място беше там, където се провеждаха спортните занимания по бокс, в самия поправителен дом“. 
Майк Тайсън казва, че лицата на тези, които се връщали от тренировка, били разтоварени и усмихнати, въпреки болката. Така решил да се запише в програмата на поправителното училище за спортни занимания. Вдъхновение в началната му боксова кариера бил Мохамед Али - най-великият за всички времена. Али посещавал училището за проблемни деца, а когато бил вътре, всички му се възхищавали, това искал и Майк. „Исках хората да ми се възхищават и да ме помнят с нещо голямо“, признава Тайсън. Младежът бил надарен с животинска сила и на 13 години вече тежал 90 килограма. Бил много мощен. Затова бързо го препоръчали на треньор, който може да усъвършенства професионално таланта му. Нататък историята е известна.
Предлагаме ви едно интервю на списание „Шпигел“ от 2011 година, в което големият шампион отговаря откровено на всички въпроси.

Пътят от центъра на Лaс Вегас до къщата на Майк Тайсън не продължава повече от половин час. Домът на бившия световен шампион по бокс се намира на около 22 км от „Саут Лас Вегас Булевард“ или както американците наричат улицата „Стриптийз“. От двете страни на булеварда могат да се видят единствено казина, хотели и нощни клубове, а рекламните светлини не спират 24 часа в денонощието. На тази улица се намират известните хотели и казина „Мираж“, „Ем Джи Ем Гранд“, „Цезар Палас“, които самият Тайсън много добре познава, защото се е бил на техните рингове не един път в кариерата си. Стигаме и до жилищния комплекс, където живее Тайсън. Жената на входа се обажда до апартамента на бившия боксьор, за да се увери, че сме очаквани гости, а не поредните фенове, молещи се за автограф или снимка. Комплексът от затворен тип се казва „Севън Хилс“, а във вътрешния двор растат палми и тревата е винаги късо окосена. Една от постройките - „1294 Империя Драйв“, е домът на Майкъл Джерард Тайсън, известен още като Айрън Майк (Железния Майк). Той е най-младият шампион в свръхтежка категория в историята на бокса. Резултатите му са впечатляващи - 58 мача, 50 победи, 45 с нокаут. Тайсън обаче стига дъното - лежи 3 години в затвора за изнасилване. След това приема исляма. Следва нова присъда, прекарва 3.5 месеца в затвор за побой. Това е той. Скандалният Майк Тайсън - шампион, затворник, зависим от наркотици, баща на 8 деца от 4 жени, отглеждащ гълъби, актьор. Вратата отваря неговата съпруга Лакиха Тайсън или както боксьорът я нарича на галено Кики. Съпругата е облечена в лилав анцуг и плюшени пантофи. Един плексигласов мост, под който има езерце с риби, води към хола. Вляво има голяма витрина с трофеите на Тайсън, а в дясно едно бюстие на шампиона. Декорацията е впечатляваща - лъвски глави, китайски килим и огромни полилеи. Преобладаващите цветове са кафяво, бежово и лилаво.
През кариерата си Майк Тайсън е спечелил общо 400 млн. долара с бокс, но през август 2003 г. обявява фалит и дълг от 27 млн. долара. Къщата му обаче остава вън от опасност, тъй като финансовият му съветник сключил много изгоден договор с фирмата строител на комплекса.
Съпругата на Тайсън Кики ми предлага да си взема вода от хладилника или да си пусна телевизора, докато чакам Тайсън. Тя трябва да му оправи косата преди интервюто, но в момента той все още тренира.
След 10 минути се появява и самият Тайсън, облечен в черни боксови шорти. Краката му са изтънели, но горната част на тялото е все така масивна. Той ме поздравява приятелски: „Здравейте, ще трябва да ме изчакате още малко, за да се изкъпя“.
След 20 минути той вече е готов и сяда в голямо кресло в единия ъгъл на хола. Бяла тениска, дънки и от лявата част на лицето голяма татуировка. Той е махнал златните си зъби и ги е заменил с бяла керамика, не носи никакви бижута. Дори тигъра, който преди беше негов домашен любимец, го няма. Неговият глас е дълбок и груб, както звучи и по телевизията. 
- Господин Тайсън, преди 25 години, на 22 ноември 1986 г., победихте Трeвор Бербик. Мачът продължи по-малко от 6 минути. Във втория рунд вие го свалихте и само на 20 години и 145 дни спечелихте титлата в свръхтежка категория. Какъв човек бяхте по това време?
- На ринга аз бях просто един унищожител. Едно животно. Така бях дресиран, че да повалям всичко, което застане на пътя ми. Моят треньор ми казваше: „Майк, яж!“ и тогава нямаше кой да ме спре.
- А извън ринга?
- Бях като наркоман за слава без никакво самочувствие. Бях никой.
За парите ми беше все едно, само славата ме привличаше.
Мислех си, че парите значат нещо за слабите, за идиотите, които няма към какво друго да се стремят в живота. Когато излязох срещу Бербик, знаех, че това е шансът ми да изпълня целта си. Бях готов на всичко. По това време бях болен от трипер. Бях го лепнал от някаква проститутка. Пареше като юлско слънце.
 - Радвахте ли се, че станахте най-младият световен шампион?
- Това беше най-големият ми успех, бях щастлив, разбира се. Но днес? Сега ме интересува само как ще си платя сметките. В момента титлите ми не значат нищо.
 - Защото тогава пазите поясите, които сте спечелили?
- Не знам. Може би трябва да ги хвърля на боклука. Знаете ли кое е най-хубавото нещо, което съм правил в живота си?
 - Не.
- Да се оттегля от бокса. Трябваше да го направя по-рано. Още в мача срещу Ленъкс Луис преди 10 години вече ми беше дошло до гуша. Знаех, че нямам шанс. 
Боксът обаче ме беше направил луд. 
Егото ми ме беше направило луд. Исках да имам всяка жена, която се изправи пред мен. Бях прекалено млад, а всичко се развиваше много бързо. Нямаше друг начин да се развивам освен в бокса. Бях един задник, един побъркан човек, един психопат, просто парче лайно. В първата част на живота ми аз се опитвах сам да се разруша. Никога не съм си мислил, че някога ще стана на 30 г. Радвах се, че все още съм жив.
- А какъв бяхте през втората част на живота ви?
- Исках да бъда един добър баща. Искам децата ми да си изградят добро мнение за мен, защото аз нямам добро мнение за себе си. Мразя се. Когато се погледна в огледалото, виждам една свиня. Много искам да се променя, да стана баща за пример, да бъда човек, който е уважаван от другите. Много е трудно, но наистина се старая и мисля, че съм на добър път. Май най-накрая пораствам.
- Как изглежда един нормален ден на Майк Тайсън?
- Ставам рано - около 3:00 ч през нощта. Къпя се, а после си правя дълга разходка из квартала и слушам рап на iPod-a си. Когато се върна, събуждам жена си и храня гълъбите. След това 
тичам на пътеката около 1 час в леко темпо, а след това правя 400 коремни преси.
След това започвам тренировка с тежести.
- Тренирате ли още на боксовата круша?
- Не, това е минало. След закуска се занимавам с децата. Ходим на кино или на цирк. Говоря много по телефона, търся си работа. Гледам никога да не се прибирам по тъмно, а в този град животът започва тогава. Лягам си най-късно в 22:30 ч.
- Не излизате ли вече вечер?
- От време на време ходим на вечеря при приятели. Преди не си стоях вкъщи. Ходех по проститутки, но вече не искам да се докосвам до тези паразити.
- Звучи доста скучно.
- Може и така да се каже. Но скуката за мен значи сигурност. Аз съм човек на крайностите - за мен има или бяло или черно. Не пия алкохол и не пуша, не взимам наркотици. Станах вегетарианец - без месо, без мляко, без яйца. Ям доматена супа и пия чай. Тежа 100 кг, а преди 2 години бях 160 кг. Бях съвсем различен от това, което виждате днес. Бях избухлив. Още бях Железния Майк.
- А кой сте сега?
- Сега съм истинският Майк. 
Освободих се от животинската си страна. 
Прекалено много купонясвах. Започвах една вечер и спирах на следващата в 22 ч. Лягах за два часа и после отново. Майка ми беше курва, а баща ми сводник. Аз произлизам от много лошо семейство и от много лош квартал - Бруклин в Ню Йорк. Често чувах фрази като: „Да ми лапаш х-я“ и „Покажи ми котенцето си“. Какво друго можех да стана освен един изрод?!
- Колко важна е Кики за вашия начин на живот?
- Аз съм наясно, че не я заслужавам както нея, така и децата. Наясно съм, че трябва да внимавам много, за да не разруша нашия брак. Понякога й е много трудно да се разбере с мен заради това, което съм. Тя гледа да не ме притиска много. Кики ми помага много - емоционално, физически и духовно. Откакто се оженихме не съм й изневерявал и не съм я удрял. Чувствам се отговорен за нея и за децата, а отговорността ми дава смисъл да живея. Станах по-добър човек. Разбира се, не съм Майка Тереза.
- Десет дни преди да се ожените за Кики една от дъщерите ви от друга връзка почина. Това не е ли също една причина за новия ви начин на живот?
- Не знам за живота, 
знам само, че няма гаранция, че ще има утре...
Нека говорим за нещо друго.
- През 2005 г. сложихте край на кариерата си на боксьор. Благодарение на епизодичната си роля в комедията „Последният ергенски запой“ отново се върнахте в светлината на прожекторите. Смятахте ли, че филмът ще се окаже толкова успешен?
- Не. Приех ролята само за да изкарам някой долар. Мислих си, че мога дори да продавам копия на улицата. Харесва ми, че има хора, които ме знаят само от филма и никога не са ме виждали да се бия. Те не знаят как съм пребивал хора на ринга и извън него, как съм чукал жени, докато не започнат да ми се молят да спра.
- Вие участвахте и във втората част на филма и направихте собствено телевизионно шоу за гълъби. Ще има ли още такива проекти?
- Спайк Лий прави един филм, базиран на моята биография. Аз съм копродуцент. Ако филмът тръгне добре, можем да направим цяла поредица. С удоволствие бих имал едно продуцентско студио.
- Как се оправяте финансово?
- Не знам. Със сигурност щях да съм по-добре, ако получавах пари за това интервю. Но това не е толкова важно. 
Важното е, че успях да взема завоя.
- Още като боксьор изпадахте ли в депресии?
- Никога няма да има боксьор, който да взима повече хапчета от мен. Аз обаче вече спрях. Чувствам се целунат от съдбата. Тогава бях бунтовник, а сега съм... какво всъщност съм сега? Мисля, че сега съм една п*тка. Фактът, че отговарям на този въпрос, без да съм ви нападнал като куче, е достатъчно наказание. Може би това е сегашната ми депресия.
- Защо отхапахте ухото на Холифийлд в мача помежду ви през 1997 година?
- Това беше вторият мач срещу него и бях невероятно обезумял. Това беше грешка, един боксьор никога не трябва да бъде обезумял, защото така не може да спечели.
- Защо бяхте обезумял?
- В първия мач Холифийлд постоянно ме удряше с глава, а реферът не правеше нищо. Вторият мач се случи същото - удар с глава след удар с глава. Той нямаше право да прави това и когато тръгна за пореден път да ме удря с глава, аз просто го захапах.
- При всички случаи обаче вашите мачове са много интересни за зрителите. Мислите ли, че боевете в свръхтежка категория се намират в криза?
- Всеки твърди, че братята Кличко са скучни, защото са много технични боксьори. 
Публиката иска шампион, който унищожава всичко на ринга. 
В бокса всичко се свежда до победите. 
- Във вашите мачове оставаше впечатлението, че вие вече сте размазали противника още преди да е започнал самият мач. Как го правихте?
- Аз се стараех с първия си удар да нацеля противника в окото. Веднага като чуех гонга, се фокусирах само върху това и го дебнех. И когато паднеше на земята, знаех, че вече съм го победил. И той също го знаеше. Имах много добър треньор, от който научих всичко.
- Имате предвид Къс Д‘Амато?
- Той беше като баща за мен.
- На 12 години вие вече бяхте задържан 38 пъти от полицията. Посещавахте училище за проблемни деца, където започнахте с бокса. Треньорът ли ви запозна с Д‘Амато. Как той ви помогна?
- Бях на 13 г., когато той ми каза: „Ти ще станеш световен шампион“. Той често ми правеше комплименти. По едно време мислех, че е педал. Той имаше много високи цели за мен, но аз трябваше сам да повярвам, че съм по-голям, отколкото всъщност съм. От едно момче на улицата аз трябваше да стана боксьор. Аз бях готов да умра, но не да разочаровам Къс. Той беше като крал за мен.